Политиката на македонските правителства спрямо България след 1991 г.

След 1991 г. македонските правителства водят традиционната политика на Югославската комунистическа партия по Македонския въпрос. Има неопровержими доказателства, че тя се планира и дирижира от Белград, като е подчинена и е жива демонстрация на доктрината на Стоян Новакович. Всички усилия на Македонската комунистическа партия и правителство преди и след 1991 г. са насочени към заличаване на българското национално съзнание и "имплантирането" на ново - македонско.

Новата национална доктрина на Сърбия и реакцията на македонистите

Бурната дискусия по въпроса за новата сръбска доктрина, представена като Меморандум на Югославската академия на науките и изкуствата, остава встрани от интересите на македонстите в Р Македония. Демонстрираният от Слободан Милошевич твърд сръбски национализъм и шовинизъм не ги безпокои, защото те изпълняват на практика неговите указания.

Идеята за възкръсването на Велика Сърбия, маркирана в меморандума, не ги притеснява. Дори започващата гражданска война в Югославия остава извън тяхното полезрение, заслепени от стремежа си да не изпуснат властта и да не позволят духът на българщината отново да излезе от бутилката, в която е затворен от 1913 г.

В противовес на това безразличие народите на Хърватия и Словения активно се съпротивляват и застават зад интересите на своите нации. Те започват да поставят основите на демократичното плуралистично общество. В крайна сметка се стига до разпадането на федерацията Югославия, за което истински страдат македонските комунисти-македонисти.

Събитията след 1991 г. в Македония не довеждат до сътресение в политическия живот на Р Македония.

Нейното правителство до последно остава лоялно на сръбските комунисти. Те не тръгнаха с оръжие както хърватите, словенците и босненците да защитават своите национални права, а се съгласиха да проведат референдум по един витиеват начин, така че вълка да е сит и агнето цяло.

Обявяването на независимост и напускането на Югославската федерация не се прие като постижение или празник. Нито като стремеж да се разкрият нови переспективи пред македонския народ. Македонистите в бившата югославска република Македония тържествуват, защото успяха да запазят политическото си статукво, без да загубят нито йота от властовите си позиции.

Перманентна антибългарска кампания в Македония

Македонските правителства от времето на Киро Глигоров до днес продължават да водят една двулична политика спрямо България, умело ръководена от Белград. От една страна те шумно декларират, че желаят контакти и диалог, а от друга - организират антибългарска медийна кампания в национален и международен план срещу България.

Тази антибългарска кампания се води многостранно с всички възможни средства:

• От държавните и обществени институции;
• Чрез пресата, радиото и телевизията, по-голямата част от които са собственост на сръбски държавни и обществени организации, които ежедневно публикуват компрометиращи материали за България и българския начин на живот;
• Чрез учебниците и списанията по история и „македонския език“;
• В университетите по време на лекции и семинари;
• В казармата войниците се надъхват за борба с „вековния враг на македонския народ -  българите татари“.

Дипломатическа активност на Скопие, насочена срещу България

В Скопие е създаден Център за пропаганда на македонизма към Македонската академия на науките и изкуствата, начело с рупора на антибългаризма акад. Блаже Ристовски.

Този център активно разработва и разпространява антибългарска инфор­мация в международните институции, като например:

• В доклада на Кризисната група за Р Македония под пред­седа­телството на Марти Ахтисаари са включени антибългарски становища и изводи;
• Вторият и третият доклад за България на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността ползва материали на този център, които са изпълнени с неверни и клеветнически твърдения срещу България.

Дипломатическата диверсия на сърбокомунистите доведе до това, че четирима зелени евродепутати поставиха пред външната комисия на Европейския парламент въпроса за обезправените македонци в България.

Защо българските демократични правителства нямат отношение по македонския въпрос

Безразличието по Македонския въпрос от времето на комунистическия режим продължава да тече и след 1989 г. безмълвно и еднозначно, както по времето на тоталитарния режим.

От 1934 г. до днес у нас се провежда коминтерновския модел на формиране на позицията ни по Македонския въпрос. Никой оторизиран държавник не заяви на висок глас, че гражданите на Р Македония с изключение на сърбите, евреите, турците, власите и циганите са българи по произход и принадлежат към българската нация.

Изредиха се няколко правителства, но нито едно от тях не намери сили да постави въпроса за българите в Р Македония. Никой не се нагърби с отговорната задача пред нашето Отечество да защити интересите на българите във Вардарска Македония. Нито едно българско правителство не се нае да разработи нова национално отговорна политика спрямо българите в Македония.

Свидетели сме, че младото поколение на България е отчуждено от т.нар. Македонски въпрос, от съдбата и мъките на българите в Македония. То не се интересува от историята и героичните борби на македонските българи за свобода и обединение с майка България. Тази тема вече им е чужда. Причината за това е, че почти всички министри са бивши членове на БКП или агенти на Държавна сигурност, която бдеше да не се говори или пише за събитията във Вардарска Македония. Защото това искаха нашите братя - съветските другари, провеждащи своята имперска политика. Животът на тези хора мина без национално възпитание. Те не учат и не познават историята и проблемите на българската нация.

Оказа се, че националнихилизмът е дълбоко имплантиран в мозъците не само на бившите комунисти, но и сред т.нар. дисиденти и демократи. Те нямат мнение и позиция по Македонския въпрос, защото са зомбирани с комин­терновските постановки за македонската нация.

Не случайно при посещението в Скопие, на въпроса на македонски журналист какъв се чувства - българин или македонец, министър-председателят на правителството на БСП и коалиция, Сергей Станишев, отговори с апломб: „Аз съм европеец“. Какво да искаме от тези хора? Да вярват в българските национални идеали и да защитават българската национална кауза ли? Това е повече от абсурд. Е, тогава?

Оказа се, че съдбата на почти милион българи във Вардарска Македония отново е обявена за тема табу в името на добросъседските отношения. Днес нашите политици, държавници и журналисти са глухи и неми по Македонския въпрос. Отдали се на политически интриги, сплетни и корупция, те не вземат отношение по националните проблеми на българите, живеещи извън държавните ни граници.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.