Понятията македонец и българин са синоними

Много хора търсят обяснение за фанатичната омраза на управляващите в Скопие към нас и нашата страна. Но трябва да се знае, че това е омраза само на политическия елит на Македония, известен като „еничарския корпус”, създаден преди години в различни партийни и други школи. Според специалистите този корпус е от около 30 000 души. Това са внуци на някогашните родоотстъпници, продали съвестта си на сръбската тайна организация „Черна ръка”, която в периода 1900-1913 г. влиза в т.нар. контрачети на сърбите, създадени за борба с ВМРО и Върховния македоно-одрински комитет. Става въпрос предимно за бивши служители на сръбската администрация, която е управлявала между 1913 и 1941 г. В Македония тези хора са известни с прозвището „сърбомани”, а след 1945 г. - като „сърбокомунисти”.

От известно време македонските „историчари” са обърнали поглед към античната история на Македония. Защо?
След 1991 г., т.е. след гражданската война в Югославия, Македония се отдели след референдум в самостоятелна държава - нещо, което сърбите не очакваха. В отговор на това решение през 1997 г. Сръбската академия на науките и изкуствата отпечата книгата „Самуилова държава. Обими характер” от Сърджан Пириватрич, в която авторът едно към едно доказва, че Самуил е български цар на българската държава. Следващият голям удар македонистите получиха от Института по балканистика на Руската академия на науките. В годишника ѝ черно на бяло пише, че през целия период на Българското възраждане до 1945 г. населението на Македония има български произход. Това е основната причина днешните македонисти да потърсят спасение и опора в античната история.
Ако до 1991 г. можехме да си обясним поведението на българските управници към Македония, след 1991 г. демократично избраните правителства на прехода продължиха тази коминтерновска линия на поведение, а повечето български медии предпочитат да премълчават проблема. Причината е, че по-голямата част от българските политици след 1989 г. са възпитани в духа и мисленето на Българската комунистическа партия и продължиха по инерция да приемат съществуването на „македонска нация” като невъзвратим процес. В подкрепа на това твърдение е фактът, че редица български културни дейци на висок глас твърдят, че съществуват македонска нация и език, за което получават високи отличия от македонската държава...
Това са хора, които поставят партийните интереси над интересите на отечеството. Така се формира групата на безродниците, които не бива да наричаме българи, а българоиди. За тях национална кауза не съществува, те стават проводници на конюнктурни политически интереси и на влиянието на едни или други велики сили. Да не забравяме, че у нас все още има медии, които са под пълен контрол на бивши функционери на БКП и ДС и затова по инерция продължават да пишат и пеят приспивните песни на Комунистическия интернационал. И още нещо, в кой вестник има подготвени журналисти по Македонския въпрос, които да защитават честно и доблестно българската кауза?
Нека разгледаме позицията на тримата бивши президенти на  България. Аз лично не се изненадах на техните изявления по отношение на отново възникналия Македонски въпрос. Двама от тях отдавна са скъсали с идеята за осъществяване на националната ни кауза – „За духовно обединение на българската нация”. Тяхното поведение говори, че те не могат да проумеят, че ние сме един народ, който живее в две държави, че понятията македонец и българин са синоними.
Признаването на македонска държава от България по време на президента Желю Желев и премиера Филип Димитров беше една прибързана и недостатъчно обмислена реакция. Твърдението, че признаването на държавата не значи признаване на нацията и езика, се опроверга от живота. Македонската пропаганда не прави такова разграничение. Наляво и надясно тръби: „Вие ни признахте, а днес хленчите”. Македонистите включват целия пакет - нация, език, държава, история. Нека припомним, че Желю Желев си противоречи. Той уж не признава „македонския език”, а предостави книгата си „Фашизмът” да се преведе на „македонски език”. Нещо повече, сам замина за Скопие за представяне на книгата си пак на т.нар. „македонски език”. Това последователна национална политика ли е, водена от нейния президент? Не друг, а той твърди, че обединението на Македония с България през 1941 г. е „жива окупация”, макар че целият народ на Македония посрещна нашата войска като освободители!
Г-н Първанов заяви, че той лично се е занимавал с Македонския въпрос години наред и че като президент е водил многобройни разговори с македонските първенци, но безрезултатно. Сигурно е вярно, но той се е занимавал винаги с този въпрос от позицията на решенията на Коминтерна. Нека не забравяме, че след 1948 г., когато БКП официално „ревизира” политиката си по този въпрос, на България бе наложено табу и всякакви коментари по това решение бяха забранени. По този начин се подкрепяше негласно предишната партийна политика на поведение. В Македония по това време продължаваше да се води неистова антибългарска кампания. С други думи, по време на управлението на БКП ние негласно подкрепяхме политиката на македонистите, известни още под името „сърбокомунисти”, които активно денационализираха българите в Македония.
По време на десетгодишното му президентство не се случи нищо. Бил се срещал многократно с първите ръководители на Македония. Но какво произлезе от това: не чухме поне веднъж да защити българите в Македония срещу открития терор над тях, съдени и преследвани въз основа на Закона за защита на македонската национална чест. Нима се застъпи за запазването на българската книжарница в Скопие? Нима съдейства на нашите телевизии и преса да защитят името на България от хулите на Скопие? Нима подпомогна българите от Македония да започнат издаването на български вестник, както прави това у нас ОМО Илинден? Всички вестници и телевизионни канали в Македония са под контрол на Сърбия. Нашите управници по време на неговото президентство не ни разрешиха да направим предаване, което да покрива Македония. Аз лично се познавах с бившия македонски президент Борис Трайковски. В нашите срещи в Струмица винаги ми е казвал: „Вие нямате политика към Македония!” и още „Вашите управници продължават да пригласят на сърбокомунистите у нас в Македония със своето бездействие”.
А изказването на президента Петър Стоянов ме шокира. Официално се знае, че произхожда от патриотично семейство. Но той очевидно е принуден да говори така. Особено като се разбра от интервюто на г-н Пардю, че и САЩ са за запазване на статуквото. Да, но това не е българската национална позиция. САЩ и Русия имат свои сметки и интереси като велики държави по отношение на Македония. Техните интереси в това отношение не са български. Ако сме независима държава, трябва да отстояваме нашите интереси. Искрено съжалявам, че г-н Стоянов зае позицията на българските комунисти по този болезнен национален въпрос!
Росен Плевнелиев обаче зае национално отговорна позиция на президент на суверенна и независима държава. Явно не е забравил стоновете на баба си и дядо си и техните съселяни от с. Плевня, Серско. За първи път българският държавен глава ясно и точно защити националния ни интерес. Президентът е „за“ приемането на Р Македония в ЕС, но при определени условия, приемливи и изпълними от гледна точна на международното право.
Какво липсва най-вече в съвременната ни позиция по Македонския въпрос?
На първо място е необходимо да се разработи нова национална стратегия по Македонския въпрос, която да се основава на формулата „Един народ в две държави”, както Гърция и Кипър, Румъния и Молдова, Албания и Косово. На второ място, тази стратегия трябва да се разработи от компетентни личности, с добро национално възпитание, а не от аматьори. На трето място, трябва да  отстояваме националните си интереси на всяка цена, както правят политиците от други свободни и независими държави!
Ако Македония бъде приета в ЕС, нейните управители няма да могат да преследват тези, които се декларират публично като българи. Тогава няма да има граница и комуникацията между двете държави ще бъде неконтролируема, България ще може да открива български училища и читалища. Народът на Македония ще разбере, че България и българите са му кръвни братя, а не вековни врагове. Тогава ще разберат, че ние сме един народ, който живее в две държави, а не „най-близки приятели”, както казват някои политици у нас.
За съжаление ролята на днешните ни националистически партии е безлична. Това се отнася за българските националистически партии като ВМРО, която ДС създаде веднага след 1989 г. и изпрати свои офицери и агенти да я ръководят, хора, които нямат нищо общо с Македония. Вместо да съживят организациите на ВМРО във Вардарска Македония, където близо 20 000 души бяха освободени от концлагерите на Тито и очакваха България да им даде подкрепа и да ги поведе, нашите войводи започнаха да се занимават с партизанлък и да имитират патриотична дейност. Нещо повече, със своето бездействие в Македония те допринесоха сръбските служби да създадат свое ВМРО.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.