Поручик Тома Давидов - революционерът, отдал живота си на поробените българи в Македония и Одринско

Тома Костов Давидов е български военен, поручик, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Тома Давидов е роден в град Ловеч на 20 април 1868 г.

Завършва медицина. Като доброволец се сражава в Сръбско-българската война през 1885 г. Завършва Военното училище в София, където е съвипускник на Гоце Делчев и на Борис Сарафов.

Като офицер се включва в дейността на Македонския комитет. През 1895 г. участва в Четническата акция на ВМОК, като войвода на чета в III Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат заедно с Яне Сандански и Кирил Пърличев. Група, начело със стария харамия дядо Стойо Костов, се отделя от дружината и заминава за Драмско. Останалите четници, начело с Тома Давидов и капитан Еню Димитров се връщат в България.

От тази първа голяма акция в Македония Тома Давидов взема и първия урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в Македония не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва дълга и упорита работа сред местното българско население, което да бъде добре подготвено за национална революция.

След завръщането си от Македония Тома Давидов се включва в работата на Тайните македоно-одрински офицерски братства и Върховния македоно- одрински комитет.

На VI-ия конгрес на македонската организация в България, който заседава от 1 до 5 май 1899 г., е избран в ръководството на комитета, заедно с Борис Сарафов, Антон Бозуков, Славчо Ковачев и Христо Саракинов.

На VII-ия конгрес през 1900 г. повторно е избран за подпредседател на ВМОК.

През януари 1901 г. Давидов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 г. Давидов заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства.  

Избран е за депутат на Деветия македоно-одрински конгрес (29 юли-5 август 1901 г.) от Софийското дружество заедно с Михаил Ковачев.  

През септември 1902 г. Давидов, огорчен от вътрешните ежби във Върховния комитет, заминава за Македония начело на чета. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг.

През пролетта на 1903 г. протича подготовката за предстоящото въстание в Преспанско, Ресенско и Охридско. Четите на ВМОРО често водят сражения с турския аскер.

На 14 март 1903 г. Давидов получава съобщение, че Горнодебърската чета на войводата Деян Димитров е обсадена в село Ърбино и веднага вдига своята чета, заедно с въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ. На 15 март Давидов пристига близо до Ърбино заедно с 80 души, но сражението вече е свършило, войводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под село Оздолени, Охридско, четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Тома Давидов е смъртоносно ранен.

След убийството на войводата избухва така наречената Давидова афера, при която са арестувани около 164 души от цяла Дебърца. Неговите другари го носят върху т.нар. комитски саркофаг – три напречно поставени пушки.

Признателните селяни го погребват в местността Градище в Слатинската планина, като превръщат неговия гроб в място за поклонение.

Местността се нарича Давидов гроб.

Място на Давидов като главен войвода заема Христо Узунов.  

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.