Предпоставки, довели до Втората световна война

Версайският договор

Веднага след приключване на Първата световна война се свиква мирна конференция, която завършва с диктат на победителите под формата на т.нар. Версайски споразумения.

Версайският договор е подписан във Версай, Франция, на 28 юни 1919 г. Той е подготвен и изработен на Парижката мирна конференция, която работи от януари 1919 г. под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо. Договорът влиза в сила на 10 януари 1920 г., след ратификацията му от Германия и четирите главни съюзни държави – Великобритания, Франция, Италия и Япония. САЩ не подписва договора.

Цел на Версайския договор

Версайският мирен договор има за цел да затвърди границите в полза на държавите победителки. Германия не е допусната до преговорите, поради което договорът се разглежда като диктат, срещу който германците започват да се съпротивляват.

Договорът урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но налага и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни.

Първоначално в мирната конференция участват 70 държави.

Победените във войната Германия, Австрия и Унгария са отстранени от преговорите. Русия също е изключена, заради подписания от нея Брест-Литовски договор с Германия от 1918 г., чрез който Германия получава част от руската територия и ресурси.

Финалните условия са определени от лидерите на „големите три“ държави – британския премиер Дейвид Лойд Джордж, френския премиер Жорж Клемансо и американския президент Удроу Уилсън.

За изпълнението на договора се създава  Съюзническа контролна комисия. Тя има голяма власт и може да отмени всяко решение на правителството, ако то противоречи на договора или заплашва неговото изпълнение.

Най-тежките клаузи на договора са главите VII и VIII:

• първата обявява германския император Вилхелм II за пряко отговорен за войната, поради което би трябвало да бъде съден (в действителност той избягва процеса, като отива в Холандия);
• втората постановява, че Германия е виновна за войната. Именно това дава на съюзниците моралното право да наказват Германия.

За нея е важно, че остава единна държава, каквото не е било намерението на Клемансо. Последният по-късно пише в мемоарите си, че това „не е договор, а примирие за 20 години“.

Президентът на САЩ Уилсън предлага 14 точки за справедливо решаване на спорните въпроси, възникнали след Първата световна война. Неговото предложение не се приема. Затова той не подписва договора и напуска конференцията.

Германия не е допусната в преговорите, затова договорът се приема за диктат и поради несправедливите си клаузи застрашава следвоенния ред.

Това дава основание на Германия да се стреми към неговата ревизия.

Територии, които Съюзническата контролна комисия откъсна от Германия

От държавната територия на Германия са откъснати следните територии:

* Западна Прусия, която Прусия е анексирала при подялбите на Полша, и е дадена на Полша, която благодарение на това получава и излаз на Балтийско море.

* Елзас и Лотарингия, населени с около 90% етническо немско население, са предадени на Франция;

* Северна Ютландия е върната на Дания след референдум, проведен на 14 февруари 1920 г.;

* Областта на град Познан, части от Източна Прусия и Полският коридор са предадени на новосъздадената Полска република;

* Областта Хлучинско от Горна Силезия е предадена на Чехословакия без референдум;

* Източната част на Горна Силезия е предадена на Полша;

* Областите на градовете Малмеди и Ойпен са предадени на Белгия, както и неутралната и пруската част на Моресне и Венбанската железопътна линия.

* Данциг (сега Гданск), с прилежащите му земи, е обявен за „свободен град“.  

* Мемел (сега Клайпеда) е предаден под контрола на държавите-победителки (през февруари 1923 г. е присъединен към Литва).

* Саар преминава за 15 години под управлението на Лигата на нациите, а след изтичането им – съдбата на областта трябва да се реши с плебисцит. Мините в Саар са предадени в собственост на Франция.

* Забранено е на Австрия да се обедини с Германия.

Територията на Германия намалява от 541 000 на 467 000 кв. км., а населението ѝ от около 68 на около 60 милиона души

На Германия са отнети всичките колонии, завладени от Антантата през войната:

• Германска Източна Африка (сега Танзания);
• Германска Югозападна Африка (сега Намибия):
• Того;
• Камерун, чиято територия се простира на територията на днешната държава Камерун и Източна Нигерия;
• Германските владения в Тихия океан.

Колониите са разделени между главните държави-победителки, на основата на системата за мандатни територии на Лигата на нациите.

Разоръжаване на Германия

На Германия е наложена серия от ограничения  относно отбраната:

• разпуска се наборната армия, която е била около 8 млн. души през войната. Създава се професионална армия само от 100 000 души (райхсвер); целият генерален щаб се разпуска;
• на Германия е отнето цялото тежко въоръжение – флот (освен 36 малки стражеви кораби), артилерия, военновъздушни сили. Военноморските сили са ограничени до 15 000 души, 6 линкора, шест крайцера, 12 разрушителя и 12 миноносци. Забранено е използването на подводници.
• Забранена е търговията с оръжия, използването на отровен газ, военни самолети, танкове и бронирани коли, и морските блокади. Наложени са ограничения на производството на картечници и винтовки.

Германия е задължена да осигури на Чехословакия и Полша свободно плаване по реките Елба и Одер. Създава се голяма област по течението на река Рейн (целият западен бряг и 50-километрова ивица по източния), която е демилитаризирана.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.