Прилики и различия между ВМОК И ВМОРО

Кое наложи създаването на двете революционни организации

Подписването на предварителния мирен Санстефански договор не реши българския национален въпрос. Неизпълнените задължения на Русия към Райхщадското, Лондонското и Будапещенското споразумения по-късно наложиха свикването на Берлинския конгрес от страна на Великите сили.

Берлинският конгрес разкъса снагата на България, като създаде две български държави - Княжество България и Източна Румелия. Македония и Одринска Тракия върна на Турската империя,  Северна Добруджа предаде на Румъния като компенсация за отнетата ѝ Южна Буковина и Бесарабия, а Моравско и Тимошко присъедини към Сърбия.

Това разпокъсване на българското национално землище роди българския национален идеал за „Обединена България”, който българските патриоти тръгнаха да осъществяват през следващите десетилетия.

Борбите за обединение започнаха.

Първата стъпка бе създаване на революционен комитет „Единство”, който осъществи Съединението между Княжество България и Източна Румелия с цената на Сръбско-българската война.

Предстоеше да се измине дългият път на национално освободителното движение в Македония и Одринска Тракия.

Нетърпеливи и лошо въоръжени, българите започнаха борбата:

• вдигнато бе Кресненско-Разложкото въстание;
• в Родопите се разгоря съпротивата срещу опитите за реставриране на положението до войната;
• създаде се Охридското съзаклятие;
• направиха се опити да се изградят революционни комитети в Македония и Одринско далеч преди 1893 г.;
• възникнаха македонски и одрински благотворителни братства и дружества в Княжество България.

След този стихиен начален период се постави началото на организираното революционно движение чрез Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), учредена в Солун на 23 октомври 1893 г. и се основа Македонският комитет в София през март 1895 г.

Учредяване на Македонската революционна организация през 1893 г.

В края на 1893 г. в Солун се създава Македонска революционна организация (МРО), която от 1896 г. започва да се нарича Български македоно-одрински революционен комитет (БМОРК).

През 1896 г. е формулирана целта на организацията - „придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско”, а „член на БМОРК може да бъде всеки българин”.

В своите спомени първият председател на организацията  д-р Христо Татарчев очертава целите на БМОРК така: „Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България”, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България…”

Какъв е националният състав на членовете на двете организации

ВМОРО е легална организация, в която през първия етап от нейното създаване членуват българи, живеещи в Македония и емигранти в България, както и българи от страната.  

През втория етап след 1903 г. в нея започват да членуват власи, албанци  и други националности, приемащи и изпълняващи устава на организацията.

Известна част от членската маса, която е под влияние на анархо-социалистическите идеи, се декларира като македонци след решението на Коминтерна през 1934 г.

ВМОК е легална българска национално-патриотична организация на българската емиграция от Македония и Одринско живееща в Княжество България. Организацията преплита и допълва своята политика с тази на Българското княжество и на ВМОРО. Нейното седалище е в София.

Необходимо е да се отбележи, че ВМОК се формира самостоятелно и независимо от съществуващата вече ВМОРО.

За основа му служат съществуващите до 1895 г. легални македоно-одрински дружества и кръжоци в Княжество България, в които членуват видни политически, обществени и културни дейци.

В създаването и дейността на ВМОК значителна роля изиграва и българското офицерство, което не скрива националните си чувства. Голяма част от него е родом от Македония и Одринско. Много са възпитаници на българските гимназии „Св. св. Кирил и Методий” в Солун и „Д-р Петър Берон” в Одрин. В тях живее споменът за националния и духовен гнет, за страданията, на които са били подложени техните братя и сестри, майки и бащи.

Голяма част от създателите и дейците на комитета са русофили. Те са настроени и са привърженици главно на Прогресивно-либералната (Цанковистка) и на Демократическата (Каравелистка) партия.

Още при създаването му и през първите 5 години от съществуването му ВМОК ще разчита и ще съгласува действията си и с русофилската партия на д-р Константин Стоилов - Народняшката.

Важно е да се отбележи, че русофилството на дейците на ВМОК не бива да се абсолютизира. По това време по-голямата част на българското общество от свободното Княжество и в поробените територии все още очаква, че Русия ще довърши започнатото освобождение през 1877-1878 г.

Трябва да си припомним и един важен и известен факт. Това, че във Върховния комитет преобладават русофилските настроения няма да попречи на българското русофилско правителство на д-р Стоян Данев по руско настояване да разтури и забрани в края на януари 1903 г. двата върховни комитета.

Нека добавим, че при русофилските правителства на Иван Ев. Гешов и д-р Ст. Данев и с извънредно големия „принос” на Русия България беше сполетяна от първата си национална катастрофа през 1913 г.

Тепърва пред народа и държавата ни предстоеше да берем отровните плодове на българското русофилство, стигнало до идиотизъм, по думите на дядо Методий Кусевич.

Русия и Франция упражниха през 1903 г. и дипломатически натиск, придружен със заплашителни ноти свободна България да не подкрепя въстаналите българи в Македония и Тракия.

Съществуваха ли тогава, пък и днес, македонци или това беше наименование, с което се наричаха българите от географска област Македония

Ако бяха наистина македонци, както се опитват да ни убеждават белградските и скопски историци и техният пропаганден апарат, следва да зададем законния въпрос:

• къде са изчезнали представителите на „одринската народност” след Балканските войни;
• трябва ли да търсим западнопокраинска и добруджанска народност след присъединяването на Западните покрайнини към кралска Югославия и на Добруджа към Румъния.

Интерпретирането на въпроса за националната принадлежност на населението на Македония от тези историци е плод на решенията на Комунистическия интернационал, взети въз основа на псевдонаучната теория по националния въпрос, разработена от В. И. Ленин и Й. В. Сталин.

Така последователите на тези „корифеи” - българските комунисти, щедро решиха да разкъсат българската нация на националните общности: Мизийска, Тракийска, Добруджанска и Македонска нации.

В подкрепа на това парламентарната група на БКП внесе декларация в ХVІІІ Обикновено народно събрание от 9 ноември 1919 г., в която четем: „Да живее балканската федеративна съветска социалистическа република от свободна Македония, Тракия и Добруджа!”

Така българските комунисти допринесоха за раждането на „свободна Македония”, докато другите ни комшии - турците, гърците и румънците, „разрешиха” тракийския и добруджанския въпрос, като избиха или прогониха  сънародниците ни българи от тези краища.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.