ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА МАКЕДОНИЯ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Това е въпрос, който  заслужава да се обсъди сериозно, като се посочи точното време на присъединяване на територията към българската държава и демографската характеристика на нейното население.

От времето на кан Крум (802-814) чак до цар Самуил (997-1014) и неговите наследници цар Гавраил Радомир и цар Иван Владислав българската държава владее темата „Македония“.

Тя променя географската локализация и площта си на Балканския полуостров в резултат на проведените във Византия административни реформи. Тя ту се увеличава, ту намалява в зависимост от българо-византийските отношения (А. Иширков, 1927, Ив.Микуличич, 1985)

КАН ТЕЛЕРИГ ПРИСЪЕДИНЯВА ТЕРИТОРИЯТА НА КУБЕРОВИТЕ БЪЛГАРИ И БЕРСИЛИТЕ (БЕРЗИТИТЕ) КЪМ ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ.

Управлението на България от кан Телериг започва с края на вътрешната криза в България от VIII век. Той управлява България през периода от 768 до 777 г.

Първото проникване на българската държава в Македония става през 774 г. Този факт е засвидетелстван от хрониста Теофан. Той отбелязва, че кан Телериг е изпратил „двадесетхилядна войска и боили, за да пороби Вертизия и да пресели (нейни жители - б.а.) в България“.

Прочетен и възприет буквално, този текст дава основание на Скопските историчари да тълкуват събитието като начало на българската агресия в македонските славяни. Така ли е всъщност? То може да е вярно, ако този текст се извади от контекста на всичко, което описва хронистът.

Защо не се приеме, че българската войска се е притекла на помощ на бунтуващите се българи, подложени на системен тормоз от ромеите в навечерието на предстоящата война между кан Телерик и византийския император Константин V Копроним. Затова византийският хронист описва тази акция на българите като „поробване” и „преселване”.(Христо Димитров, 2001).

Но има и друг важен момент. Канът добре разбирал, че заемането на земите по долината на реките Вардар, Струма и Места от българските племена ще прекъсне пътя Виа Игнация. По този начин ще се прекъсне връзката на Източната със Западната Римска империи.

Ромейският император се опитва да попречи на обединението на двете държави – Дунавска и Берзития, с помощта на своята агентура в канския дворец. Кан Телериг разбира добре, че в близкото си обкръжение има боляри предатели, които го шпионират в полза на Константинопол. За да се отърве от тях, той пише писмо лично до императора. Теофан записва в Хрониките си следния текст за последвалите събития: „А Телериг като разбра че императорът научава плановете му от негови приближени му писа: - Искам да избягам и дойда при теб. Изпрати ми обещание, че няма да пострадам и ми съобщи кои приятели имаш тук за да им се доверя и да ми помогнат! – А този (императорът) от лекомислие му писал и онзи (Телериг) като узнал, избил всичките”.

По-късно Берзития завинаги е присъединена към Дунавска България.

През последните години в Родопите бяха направени археологически разкопки, които показват близката връзка между тук откритите погребални традиции, дрехи, съдини, оръжия и украшения и обредите, украсите, съдовете, дрехите и оръжието, намрени в гробовете около Плиска, Преслав, както и тези в могилите по земите на Волжка България.

***

КАН КРУМ  ПРИСЪЕДИНЯВА ИЗТОЧНА И ЦЕНТРАЛНА МАКЕДОНИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 813 г.

През 688 г. Византия нарушава договора за мир с България, подписан през 681 г., с който офицално се признава съществуването на българската държава. Византийските войски нахлуват в проходите на източна Стара планина. След това се насочват към Беломорието, за да възстановят сухопътната връзка със Солун. На връщане византийските войски са причакани от българите в източната част от Беломорието, като им нанасят тежко поражение, от което императорът едва се спасява.

През 755 г. империята започва ремонт и усилване на крепостите в Тракия, намиращи се по българската граница, като заселва в пограничното население сирийци и арменци. По това време възниква нов Българо-Византийски конфликт. Така император Константин V Копроним (741-775) поставя началото на девет последователни похода срещу България.

През 805-807 г. Византия отново нахлува в Елада и Пелопонес, за да усмири бунта на славянските племена. Тя нарушава сключения мир с България и през 807 г. атакува българската граница. Това е повод България да отговори с мощен удар.

По време на управлението на кан Крум, България присъединява земите на Сърбия и стига до р. Тиса в Унгария.

През 809 г. канът предприема поход в долината на р. Струма и превзема гр. Сердика (слав. Средец, София). По този начин той си осигурява тила и подстъпите към завладяване на североизточна Македония (Струмско и Пиринско). И открива пътя по долината на р. Места и р. Струма към „Долната земя“ (Беломорието и Македония).

Година по-късно император Никифор І наредил масово преселване на ромеи в Славиниите по поречието на Струма.

През 811 г. император Никифор І започва поход срещу България, който завършва безславно в старопланинския проход на Източния Балкан. Последвалите опити на Византия да не допусне утвърждаване на присъствието на българите в Софийско и Струмишко са безуспешни.

През 812 г. хронистът Теофан съобщава, че след падането на Дебелт в български ръце, ромейското население започнало масово да изоставя редица градове, между които и крепостта Филипи (близо до Драма) в Източна Македония, „А живеещите по Струма преселници  се възползвали от случая, избягали и се върнали в земите си”. По този начин българите затвърдили присъствието си в македонските Славинии около горните и средните течение на реките Места и Струма.

През 813 г. кан Крум превзема от Византия гр. Адрианополис (гр. Одрин), това е административният център на темата Македония. Той изселва управляващият елит („благородните македонци") отвъд дунавските земи. Между тях е бил и малкия Василий, бъдещият византийски император Василий I Македонец (Българоубиец). Войниците, които са набирани за византийската войска от тази тема, са наричани тракийци и македонци.

През 814 г. кан Крум събира голяма войска срещу ромеите, в която, освен българи от Мизия и Тракия, рекрутира и контингенти от българите в Македония. По този начин той създава за пръв път армия от целия български народ.

С разширяването на българската държава през IX век по посока на Беломорието в Македония и Албания, започват да се налага българска топонимия (български названия на местности и селища). (П. Коледаров, 1985).

***

През 814 г. или в началото 815 г. между България и Византия е сключен 30-годишен мирен договор. Във връзка с него кан Омуртаг, наследникът на кан Крум, е принуден да върне на Византия част от присъединеното към България черноморско крайбрежие, намиращо се на юг от Балкана, както и части от Северна Тракия.

***

КАН ПРЕСИЯН (831-852) ЗАВЪРШВА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ КЪМ  БЪЛГАРИЯ

По време на Византийско-арабската война (837-838), Византия изтегля войските си от Македония. Това дава повод на славяните – смоляни и  стримонци, живеещи в южната част от областта, да вдигнат въстание срещу византийската власт.

На помощ на славяните цар Пресиян изпраща българската войска, под командването на кавхан Исбул, с помощници ичургу боилът и канн-боилът Колобър – най-висши представители на държавната власт.

Срещу българската войска императорът Теофил изпраща армия, водена от зет му, кесаря Алексей Музеле. Стига се до голямата битка при гр. Филипи, между Кавала и Драма, в която българите побеждават византийската войска.

Това позволява на цар Пресиян (836-852) през 836 г. да превземе и град Кавала и да присъедини по-голямата част от днешната територия на Македония – Западните Родопи и Източна Македония (цялата Струмишка област, между Струма и Места, чак до Бяло море). По нататък завоеванията се разширяват, като българска власт е установена в Централна и Западна Македония– областите по поречието на Вардар, Дрин-Черна и Преспанското езеро). По този начин е прекъсната връзката между Цариград и Солун (Йордан Андреев, Милчо Лалов, 1996). През следващите две години българите разширяват територията си до гр. Охрид. като включват в пределите на България цяла Западна Македония с Косово.  (П. Петров, Д. Дойнов,И. Ванчев, Ст. Германов, Д. Гоцев, Д. Мичев, Тр. Митев, Ив. Кочев, 1994).

През 850 г. българският владетел води тригодишна война със Сърбия. През същата година в пределите на България влизат днешна Македония, Косово, части от Албания и Рас от Сърбия. Този процесс на присъединяване на Македония към България завършва към 852 г., когато кан Борис І се възкачва на българския престол.

Текстът е публикуван със съкращения.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.