Процесът на ребългаризация в Македония и безразличието на българските правителства

След 1991 г., когато Югославия се разпадна като държавноправен субект, в Р Македония започна бавно и постепенно да се развива процес на ребългаризация. Насажданата с десетилетия страхова психоза започна постепенно да изчезва. Все повече българи отначало тихо, по-късно и на висок глас декларираха, че са българи.

Еничарската каста в Р Македония не можа да разбере смисъла на народната мъдрост - кръвта вода не става.

Страховете на първия президент на Р Македония Киро Глигоров, че съществува възможност в душите и сърцата на гражданите на Македония да се възродят трите „Б“ (Бог, България, цар Борис III) се оправдаха. Затова той по всякакъв повод предупреждаваше своите привърженици да се направи всичко възможно, за да не се допусне процес на ребългаризация в Македония.

Като еманация на този процес е публикуването на възванието на 200 интелектуалци от Вардарска Македония, начело с проф. Галев от Струмица, в което заявяват, че трябва да се следва политика, в която се твърди, че Македония и България трябва ,да се разглеждат като „две държави в които живее един и същ народ - българският“. В този документ се припомня, че до 1945 г. всички български граждани на Р Македония са се смятари за българи, и че натрапеният им македонизъм е мимолетен и ще отзвучи, така както се пукна политическият балон - Югославия. Това възвание не намери място в нито една българска медия, нито сред българските политически среди, които са глухи и слепи за българските национални интереси.

СТРЕМЕЖЪТ КЪМ БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО И ПОЛИТИКАТА НА БЕЗРАЗЛИЧИЕ

През последните десет години хиляди българи от Македония открито декларират своята българска национална принадлежност, като кандидатстват за българско гражданство. За съжаление, дълъг период от време президентската администрация и българските правителства не разбраха този порив на българите от Македония.

Измислят се всевъзможни причини, за да се усложни процедурата за издаване на български паспорти. Много от кандидатите се обвиняват, че са криминални лица, наркомани, трафиканти на наркотици и най-вече, че имат икономически съображения.

Кандидатите за български паспорт се стремят към българско гражданство, за да възстановят българската си национална идентичност и да потърсят по този начин закрила от ежедневните издевателства над тях и техните семейства от сърбокомунистите. Това не можаха да проумеят и бившият президент Георги Първанов, и неговият заместник Ангел Марин, защото им липсва национално възпитание. Те и други подобни лица, които не познават националната ни история, и в чието съзнание е имплантирано коминтерновското мислене за Македония, нямат друг начин на поведение. Така те подхранват един корупционен модел, при който група чиновици аферисти използват даването на гражданство и паспорти срещу пари.

ВЪПРОСЪТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТОТО БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ

Опитите на някои граждански организации у нас да настояват българското пра­ви­тел­ство да възстанови незаконно отнетото българска гражданство на българите от Вардарска Македония през 1946 и 1952 г. са безуспешни.

Такъв акт на възстановяване на гражданството предприе унгарското правителство за унгарците от Войводина и Трансилвания, румънското правителство за румънците от Молдова и полското правителство за поляците от Украйна.

Защо българските правителства не се решават най-после да извършат този акт?

Очевидно е, че процесите на дебългаризация по време на тоталитарния комунистически режим, са оказали сериозно влияние при формиране на националното им възпитание и превръщането им в зомбирани интернационалисти-космополити.

БЕЗРАЗЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ КЪМ НАЦИОНАЛНАТА НИ КАУЗА ЗА МАКЕДОНИЯ

Медиите са един от най-мощните фактори в разгласяването и утвърждаването на една национална кауза. За съжаление в продължение на двадесет години ние не прочетохме, нито чухме, нито видяхме публикация или предаване в защита на българските национални интереси и кауза за Македония.

Думите Македония и Македонски въпрос за тях са табу. Не ми се иска да вярвам, че българската журналистика е безродна и освен ежедневните клюки от битов характер тя стои встрани и далече от въпросите на националната ни кауза. Но фактът, че не се защитават правата на българите в Македония, с малки и твърде вяли изключения, говори, че нещо не е добре с националното им възпитание.

Очевидно е, че са жертви на националнихилистичния глобализъм, за разлика от журналистите македонисти в Македония, които непрекъснато фабрикуват лъжи и фалшификати, за да защитават своята лъжлива кауза.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.