Провал в дейността на ВМРО, намесата на Великите сили

През март, април и май 1946 г. ръководителите на ВМРО подготвят меморандум, който изпращат до правителствата на Великите сили. В него подробно описват историята на Македонския въпрос от неговото възникване след 1878 г., борбите и жертвите, които българите в Македония са дали за своето освобождение от турско, а след това и от сръбско и гръцко потисничество.

По същото време обаче настъпва и провал във ВМРО. Предателството, според записките на д-р В. Иванов, дошло отвън. Лицата, които са подписали меморандума, стават обект на наблюдение. Постепенно властите разкриват ръководните хора и основните центрове, в които действа организационната мрежа на ВМРО.

В началото на 1946 г. председателят на президиума на НС на НР Македония Методи Андонов-Ченто разбира, че дейността на ВМРО е разкрита и предупреждава нейните ръководители да унищожат всичко, което може да ги компрометира при арестуването им. Той ги съветва да се бранят като легална и толерантна опозиция, която защитава своите национални идеи и политически виждания с мирни средства.

Нещата се развиват бързо и през май и юни 1946 г. властите арестуват над 3000 членове на ВМРО в цяла Вардарска Македония, начело с нейното ръководство.     

По същото време Павел Шатев идва в София и се среща с представители на българското правителство като се опитва да им обясни, че там, във Вардарска Македония, не се строи никакъв социализъм. Там великосръбските шовинисти с помощта на техния верен слуга Л. Колишевски преследват и унищожават всичко българско. В Македония се  сменят имената на живи и мъртви българи, настройват народа в Македония срещу неговите братя в България и пр.

Всичко това П. Шатев съобщава на секретаря на ЦК на БРП(к) Трайчо Костов и иска съдействие от България да се застьпи за спиране на сръбската вандалщина над българите в Македония.

След завръщането му в Скопие Шатев е арестуван и изпратен в затвора, а оттам и на „Голи оток”.

Това е повод М. Андонов-Ченто да реши сам да отиде в Париж и да разпространи изготвеното от него изложение-апел.

С него се иска Великите сили да изпратят анкетна комисия, която на място да се увери, че в Македония се избиват и репресират невинни българи, да се застъпи за правото на самоопределение на Македония, за нейното излизане от Югославската федерация и за обособяването ѝ като самостоятелна държава.

Докато се подготвя за пътуването обаче, на 14 юли 1946 г. той е арестуван, а след четиримесечно следствие е осъден на 12 години строг тъмничен затвор.

Каква е съдбата на арестуваните членове на ВМРО?

След дълго разследване, съпроводено с физически и душевни инквизиции, стотици от тях не издържат и умират, някои още по време на следствието.

За ръководителите на ВМРО е подготвен специален съд, на който да бъдат разобличени като предатели, като български агенти и да бъдат осъдени на смърт.

Случаят с меморандума обаче дотолкова се разшумява в европейската преса, че четирите Велики сили - СССР, САЩ, Англия и Франция, изпращат през януари 1947 г. делегация, която да провери на място какво става в Македония.

На представителите на Великите сили е заявено, че не може да посетят Македония и че искането им да се срещнат с арестуваните ръководители на ВМРО е намеса във вътрешните работи на Югославия.

Представителите на Великите сили обаче заявяват, че няма да се върнат, докато не се срещнат с хората на ВМРО, изпратили меморандум до тях.

Властите в Белград са принудени да приемат искането, при следните условия:

1. Вместо с цялото арестувано ръководство на ВМРО (от 13 души) да се срещнат само с трима;

2. Срещата да стане в Белград, а не в Скопие;

3. Разговорът да се води на сръбски език;

4. Чуждите делегати да не могат да разговорят пряко със затворниците.

Поставяйки тези условия, властите се надяват, че делегатите на Великите сили ще се откажат от своята мисия, но те ги приемат.

Започва подготовка на затворниците за срещата. Тримата ръководители на ВМРО искат да бъдат оставени поне пет минути насаме, за да се посъветват за своята позиция. Ал. Ранкович ги предупреждава да не забравят къде се намират и че друга позиция, освен пълно разкаяние не може да има. Властите ги съветват да не говорят, че са българи и че се борят за независима Македония. Това било идея на българските фашисти от типа на Иван Михайлов, което ще усложни още повече тяхното положение.

 Сега вече тримата ръководители на ВМРО съвсем ясно разбират две неща:

• че представителите на Великите сили са получили техния меморандум, знаят за тяхното положение и затова искат среща с тях;
• второ, узнават какво искат да скрият от чуждите дипломати югославските власти.

Ще си позволя да представя части от текста на изследването на проф. Димитър Гоцев, чийто баща също е арестуван и подследствен като член на ръководството на ВМРО.

На срещата и тримата се държат достойно. Д-р Иванов заявява, че в меморандума подробно са описали проблемите на Македония  и техните искания.

На въпроса на френския дипломат – „Какво всъщност искате от Великите сили”? Отговорът е: За няколко десетилетия Македония три пъти е насилствено разделяна и поробвана от своите съседи по силата на международните диктати:

• в Берлин през 1878 г.
• в Букурещ - 1913 г.  
• в Ньой - 1919 г.

Европа и светът знаят трагедията на българите в Македония и на Балканите.

Днес ние искаме самоопределение на населението в Македония под международен контрол, за да не се повтаря досегашната кървава история.

 Л. Кулишевски остро реагира, като заявява, че македонският народ се е самоопределил вече чрез народоосвободителната борба за братство и единство с другите югославски народи.

Темпо обвинява тримата представители на ВМРО, че са отявлени български шовинисти, михайловисти, фашисти и пр., заявявайки, че тяхната идея за независима Македония е фашистка и неосъществима.

След срещата ръководителите на ВМРО са хвърлени в конски вагони и пътуват в ужасен студ два дни от Белград до Скопие, без каквато и да е храна.

Така завършва един изключително важен исторически момент от най-новата история на ВМРО.

Това е може би единственият случай в историята на национално освободителните борби на българите в Македония, когато представители на Великите сили официално осъществяват среща с арестувани водачи на ВМРО и то в момент, когато организацията и нейните идеи са отричани и преследвани във всички балкански страни.

Тепърва историческата наука ще прави оценка на националната стойност на това събитие в най-новата история на българите във Вардарска Македония от 1945 г. насам.

Възобновяването и дейността на ВМРО след 1944 г. са насочени срещу новата сръбска окупация, когато каузата на македонските българи беше отричана и преследвана дори и в ОФ България, когато идеята за македонската нация се налагаше с огьн и меч не само във Вардарска Македония.

Това е не само героизъм, но преди всичко чувство за историческа прозорливост и отговорност на интелигенцията в Македония пред своя род.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.