РАЙКО ЖИНЗИФОВ – ОЩЕ ЕДИН БЕЛЕЖИТ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ В МАКЕДОНИЯ

Райко Жинзифов е български поет от влашки произход, но според Кузман Шапкарев самият той отрича този факт.

Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски.

Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров. През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър

Миладинов. След това учителства в Кукуш.

През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857). В края на 1858 г. заминава за Москва и през 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат на науките.

През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения.

Жинзифов живее сред младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“.

През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля. Отново заминава за Русия и приема руско поданство. Близък е до кръга на славянофилите.

Райко Жинзифов е един от бележитите възрожденци в Македония. Неговото верую е ясно изразено в обръщението му към българите в Македония:

„Братя! Над нашите глави се издига и се люлее една емблема. Това е светото знаме, което за първи път след дълга историческа раздяла хвърля своята сянка върху всички братя славяни; знамето, върху което са изрисувани ликовете на св. св. Кирил и Методий, апостоли и просветители на всички славяни без изключение. Никой не ще отрече, че това знаме е общ символ на славянството. Но да не забравяме, че тези апостоли, тези изобретатели на славянското писмо, са родени в Македония, че те са живели и пораснали между българи, чиито прадеди говореха същия този език, на който Кирил и Методий преведоха светите книги. От техните ръце получиха евангелието всички славянски племена, между които и русите. От тях и от техните ученици бяха хвърлени в просторната руска земя семената на славянската наука и на светата православна вяра, крайъгълен камък на културата в миналото, сегашното и бъдещето на руския народ.

Братя! Не е тук мястото, пък и време не би ми стигнало, да открия скрижалите, на които са написани историческите съдбини и деянията на българския народ. Аз още по-малко бих могъл да ви обясня какво място са заемали българите в историческото развитие на славянското племе и как чрез своите стари писания те са турили основата на славяноруската литература. Но аз чувствам свещена длъжност да заявя тук на руския народ, че в този час българите изнемогват под едно ненавистно иго.

Братя руси! Вие, които сте мощни по дух и сила, ще забравите ли нещастния български народ?”

Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат, с която запознава руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, както и на списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик.

Автор е на „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, които са отпечатани в „Братски труд“, кн. 4, 1862 г., „Новобългарска сбирка“, „Слово за полкът Игорев”, „Краледворска ръкопис”, „Гусляр”, „Новобългарска гусла”, „До българската майка“, „Кървава кошуля“ и др.

Умира на рождения си ден през 1877 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.