.jpg)
Ренегатството сред дейците на ВМРО
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
Защо възниква ренегатството във ВМРО
Ренегатите са лица, които са членували във ВМРО и заради нарушение на революционната и финансова дисциплина, както и за прояви на харамийство, е трябвало да понесат най-тежкото наказание – смърт.
За да избегнат изпълнение на присъдата на революционния съд, те забягват в Сърбия или Гърция, като се поставят в услуга на бившите си врагове.
Период на успешно развитие на четническото движение
Възникването на македонското националноосвободително движение бе естествен процес на фона на системната османска диктатура и засилващата се просветна и въоръжена пропаганда на Сърбия и Гърция. То успя да събере под своите знамена цялата българска интелигенция и будни българи във Вардарска и Егейска Македония.
След периода на формиране на ранни революционни организация през 1893 г. българите от Вардарска и Егейска Македония учредяват в гр. Солун Българската македоноодринска организация (БМОРО), преименувана през 1986 г. във Вътрешна македоноодринска революционна организация (ВМОРО).
През 1895 г. македонските емигрантски организации в България, заедно с Тайните офицерски братства, основават Върховния македоноодрински комитет (ВМОК).
През първите години от създаването на организациите в техните редици се издигат като активни борци и войводи плеада от юначни българи - искрени борци за свободата на Македония.
Независимо от началното съперничество и противоречия, достигащи на моменти до въоръжени сблъсъци между чети на ВМОРО и ВМОК, революционното движение в Македония се развива с ускорени темпове.
Това става след създаване на Четническия институт на ВМОРО, организирал и изпратил в Македония десетки въоръжени чети.
Такива чети организира и изпраща в Македония и ВМОК.
С течение на времето в двете организации възникват полемики, съперничество между водещи дейци с последващо формиране на крила в организациите и най-накрая корупция, която стои в основа на ренегатството.
Кои бяха предпоставките за възникване на разкол в революционните организации?
Идеологически противоречия между дейците на ВМРО
Тези противоречия могат да се систематизират въз основа на идеологията, която изповядват, по следния начин:
- Национално-патриотична идеология. Представителите на това течение декларират, че са българи и техният стремеж е присъединяването на освободена Македония към България;
- Социалистическа идеология. Заставайки на класови позиции, обвиняват българските правителства в стремеж да обслужват българската буржоазия, заграбвайки Македония. Затова те декларират, че се борят за автономна Македония - бъдещ член на Балканската федерация;
- Анархистична идеология. Силно се повлиява групата на социалистите, като се формира едно анархо-социалистическо виждане за бъдещето на Македония – автономна Македония, член на Балканска федерация;
- Комунистическа идеология. Политическата им платформа се покрива с тази на Коминтерна и СССР - превръщане на национално-революционното движение в пролетарски юмрук на социалистическата революция на Балканите.
Противоречия за бъдещата съдба на освободена Македония
Въз основа на този показател се формират следните групи от дейци на ВМРО:
- Присъединяване към България;
- Създаване на Автономна Македония в рамките на Османската империя;
- Създаване на Независима Македонска Държава;
- Създаване на Независима Македонска Държава, участваща в Балканска федерация.
Организационни противоречия
Те разделят дейците на ВМРО на следните групи:
- привърженици на централизация на организацията;
- привърженици на децентрализация на организацията.
Личностни различия, водещи до формиране на кланове около отделни личности
Те са израз на личностната нагласа и начин на реагиране на събития и обстоятелства. Най-често личностни противоречия се изразяват до „вождистки прояви”, а от тук и до формиране на „вождистки“ кланове на:
Различия във финансовото състояние на войводи и четите
Финансовото състояние на организационните ръководства и чети е въпрос, който не рядко води до сериозни противоречия с ръководството на ВМРО. По този въпрос четите се разделят на:
- Изрядни във финансово отношение;
- Чети с финансови злоупотреби – основа на корупцията във организационните ръководства. Те са резултат на прояви на харамийство от страна на някои войводи – ограбване на богати турци и българи и укриване на присвоените средства;
- Завършилите сръбски училища и университети са най-често лесно вербуваните срещу заплащане лица, които се превръщат в ренегати.
Бившите харамийски войводи – нарушители на революционната дисциплина
Изброените по-горе фактори създават сериозни предпоставки за възникването на това срамно явление – ренегатството.
Първите пробиви в строгата дисциплина на ВМОРО и ВМОК настъпват сред лица, които преди да бъдат привлечени в революционното движение, са упражнявали харамийство – грабежи на пътуващи търговци и по-богати хора, независимо от техния етнически произход.
Известно е, че в началото на прилагане на програмата за изграждане на четническия апарат Даме Груев и Гоце Делчев са търсили активен контакт с харамии, за да ги привлекат в полза на каузата, бидейки уверени, че с времето ще бъдат превъзпитани. Така повече от 20 войводи на харамийски чети приемат да се включат във ВМОРО.
Процесът на превъзпитание на тези харамии е бил тежък и продължителен.
Когато се възстановява ВМОРО под името ВМРО, започва сериозен контрол за дисциплината на четите. Тогава, макар и малко на брой, бившите войводи - харамии, пред страха за наказание, а то е смърт, предпочитат да приемат съблазнителните предложения за вербуване чрез турски, сръбски или гръцки агенти и да приемат срещу добро заплащане да станат ренегати.
Някои бивши харамии, привлечени в четите на ВМРО, извършват недопустими грабежи, компрометирайки името на ВМРО.
Когато ръководството на организацията и лично Тодор Александров научава за тези зулуми, ги предава на революционния съд, който ги наказва строго, включително и със смърт.
Тази остра, но справедлива реакция на ЦК на ВМРО дала повод на корумпираните четници да вдигнат шум в София, че Тодор Александров нарежда разстрел на най-добрите си войводи като Дончо Ангелов.
По повод на тези събития сред корумпираните четници се чуват закани за саморазправа с Т. Александров.
Войводи, оглавяващи революционни комитети, извършили финансови нарушения
Важен момент в историята на ВМРО е когато Тодор Александров предлага да се извърши финансова ревизия на всички революционни комитети. При злоупотреби да се налагат сурови наказания, най-често смърт.
Тогава нова партида от войводи – злоупотребили с организационни средства, заплашени от смъртно наказание, предпочитат да станат ренегати - преминават на служба към враговете.
Класически пример е случаят с войводата Стоян Мишев. Той е родом от Щип (Нова махала) и е връстник и съученик на Тодор Александров. Израства в йерархията на ВМОРО до войвода. Участва в редица сражения с османските потери. Ползва се с авторитет и уважение сред ръководния състав на ВМОРО заради неговата смелост и активност.
Когато Тодор Александров обявява, че ще предприеме финансови ревизии на всички организации, изведнъж Стоян Мишев изчезва.
Скоро сръбският пропаганден апарат проглушава света, че Мишев е назначен за началник на контрачетите, създадени от Сърбия за борба с четите на ВМРО.
Така един уважаван войвода заради финансови злоупотреби избягва справедливото възмездие и става предател – ренегат.
Трета група на ренегати са съблазнени от високите подкупи, които предлагат сръбските и гръцките власти, поддават се на корупция и заменят националните идеали с алчност и амбиция за лесно забогатяване.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.
