Съдбата на Беломорска Тракия през периода 1918-1920 г.

До Балканската война Беломорска (Западна) Тракия е част от Османската империя. Тя е разположена между реките Места и Марица, в североизточната част на страната. Приблизителната площ на Западна Тракия е 8 578 км², а населението ѝ – 368 993 (2005). Най-голям град в областта е Комотини (Гюмюрджина) с население от 63 774 души (2001).

След 1920 г. Западна Тракия става част от гръцката административната област Източна Македония и Тракия.

След създаването на Българската екзархия Западна Тракия става част от нейния диоцез. През 1878 г. съгласно предварителния мирен договор, подписан в Сан Стефано, част от областта е включена в рамките на новоосвободена България. 

Берлинският конгрес връща Македония и Беломорието с Одринско на Османската империя, но Екзархията запазва българските епархии в нея.

По време на Балканската война българската войска завоюва Западна Тракия 

По време на Балканската война българската войска настъпва към Беломорието още в самото начало на ноември 1912 г.

Военните действия се водят от три бойни формирования. Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев настъпва от северозапад откъм Драма. Кърджалийският отряд на ген. Никола Генев подсилен с 3-та бригада на Македоно-одринското опълчение настъпва от север през прохода Маказа. Сборната конна бригада на полковник Танев, по-късно подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение и четата на Руси Славов, се насочва по поречието на р. Марица. 

След успешните действия в Балканската война за 15 дни през ноември 1912 г. цялата област е присъединена към България.

За да предотвратят успешните български военни операции, османското правителство със съдействието на Гърция създава т.нар. „Гюмюрджинска република”. Това очевидно е един антибългарски акт.

Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по жп линията през Окчилар и пристанището Порто Лагос.

За около един месец на съществуването си „властта“ успява да организира башибозук, командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета.

Разорени са множество български селища в Източните Родопи и Беломорска Тракия.

„Независимото западнотракийско управление” на Хафъз Сали и Реуф Ефенди, самопровъзгласило се в Гюмюрджина на 16 август, е ликвидирано от 6 до 12 октомври 1913 г. с безкръвното заемане на областта от Осма Тунджанска и Втора Тракийска дивизия под общото командване на ген. Тошев и повторното ѝ освобождаване от османска власт.

Първо българско управление (1912-1919)

На 9 ноември 1912 г. началникът на Щаба на действащата армия генерал Фичев издава заповед, с която генерал-майор Георги Вазов е назначен за военен губернатор на Лозенград.

Това назначение, съгласувано с царя и правителството, поставя началото на осеммесечното съществуване на Тракийското военно губернаторство със седалище в Одрин.

На мястото на завоювания от Турция Одрински вилает до линията Мидия-Енос, определена с Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., се създава това губернаторство.

От 15 март 1913 г. то се преименува на Тракийско военно губернаторство с три окръга (Лозенградски, Родопски и Дедеагачки) и 32 околии.

Беломорска Тракия образува Гюмюрджински окръг, състоящ се от десет околии.

На основание на Закона за митниците през октомври 1913 г. cе открива българската митница в Дедеагач с клонове в с. Макри и в с. Мароня.

Само за година, след като Беломорието става част от България, до средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първите регулационни планове и прилагат върху терена уличната и дворната регулация на много села.

Административна уредба, политически и стопански живот (1912-1915 г.)

През 1915 г. се образува и Одрински окръг (с център одринското предградие гара Караагач).

По конвенцията с Турция от 1915 г. към България е присъединена територия от 2588 кв. км. с над 160 населени места, между които градовете Караагач (ж.п. гарата на Одрин), Димотика и Кулели Бургас, ж.п. линията до Дедеагач (прекръстен днес на Александруполис) и двата бряга на р. Марица при вливането ѝ в Бяло море стават български.

Западна Тракия под контрола на Великите сили (Франция и Англия)  

След Първата световна война цялото българско Беломорие от 8712 кв. км., в съответствие с наложения на България мирен договор, е окупирано от френски войски.

Според чл. 48 на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“.

По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море.             

В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919-28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарпи.

Позициите на Великите сили от Съглашението се разминават по въпроса сериозно.

На мирната конференция през 1919 г. САЩ и лично президентът Удроу Уилсън категорично се противопоставят на политиката, провеждана най-вече от Британия, България да бъде жестоко наказана.      

Америка защитава позицията, че Беломорска Тракия не може да се откъсва от територията на България. В оформянето на тази позиция участва и американският шарже д'афер в София Мърфи, известен българофил, представил на конференцията в Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония.

Британците склоняват на „компромис“ с автономна тракийска квазидържава, но в рамките и в границите на гръцката държава (август 1919 г.). Предложението не решава нищо и е отхвърлено от американските дипломати.

Франция дава идеята за свободна Западна Тракия, включваща българските малцинства. Това решение получава подкрепата на САЩ, но гръцкият премиер Венизелос яростно се противопоставя с единствения аргумент, че това би отделило Одринска Тракия, която трябва да се даде на Гърция.

В края на краищата президентът Уилсън, крайно неудовлетворен от налаганата късогледа и отмъстителна позиция на европейските си съюзници спрямо победените, залагаща причините за нова световна война, напуска конференцията и САЩ формално са представлявани от второстепенни служители.

Тогава на международно ниво на България, въпреки отнемането на Беломорска Тракия, е предоставена възможността в Беломорието да се установи територия под българско управление.

Великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв.м.  (3 км по брега с 1 км дълбочина) на крайбрежието между Макри и Дедеагач, където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет, но Стамболийски поради липсата на териториална връзка и възможния статут на арендувана за 100 години територия отказва.

В крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на Бяло море с чл. 48 от Ньойския договор, което свое задължение тя напълно погазва.

Единствената тракийска територия, придобита в годините на Първата световна война, която остава в пределите на България, са южните склонове на Сакар планина с 16 села.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.