Съдбата на Охридската ни архиепископия

- Акад. Велев, нека започнем с това кога е създадена Охридската българска архиепископия?

- Това става през 1018 г., след като Византия завоюва България. Една година по-късно тя е узаконена с указ на император Василий II Българоубиец. Пълното наименование на Охридската архиепископия е – Архиепископия охридска на Първа Юстиниана и на цяла България. Тя се явява приемница на Българска патриаршия, понижена в ранг след завою­ването на Царство България от Византия.

- Какъв е рангът на Охридската архиепископия?

- Тя е с ранг на автокефална православна църква в завоюваните от Византия български земи. Катедралният ѝ храм е базиликата „Света София“ в Охрид, построена от цар Борис I през 863 г. върху стар християнски храм от късноримската епоха. През ХI век Архиепископ Лъв преустройва катедралата, а през 1317 г. Архиепископ Григорий I разширява притвора. Интересно е да се отбележи, че независимостта на българската църква от Цариградската патриаршия се извършва поетапно и завършва окончателно през 1020 г., защото освен споменатия указ на император Василий II има още два. В югозападните български земи традиционно църковна власт има Охридската архиепископия. седалище гр. Охрид - последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх.

- Какво се случва с този български духовен център, след като България пада под османско владичество?

- След завладяването на България османската администрация закрива Българската патриаршия в Търново, но не посяга на статута на Охридската българска архиепископия. За съжаление през 1767 г. тя все пак е закрита, при това неканонично със султански ферман. Този акт е предизвикан по настояване на Цариградския гръцки патриарх. И нашата духовна територия е присъединена към тази на Цариградската патриаршия. Въпреки това на практика автокефалната ни църква не е унищожена. Тя се запазва, дори във времето увеличава духовните си територии.

- Как става това?

- Благодарение на охридските архиепископи, които проявяват завидна гъвкавост и се вписват добре в политическата и религиозната конюнктура от първата половина на XV в. Трябва да отбележим, че през турското владичество „Света София“ е превърната в джамия. Тогава катедрален храм на патриаршията става „Света Богородица Перивлепта”, днес „Свети Климент“.

- Защо се поражда непоносимост между двете православни църкви – българската и гръцката?

- Към края на 30-те години на XV в. османските властници осъзнават изгодата от противопоставянето между Охридската архиепископия и Вселенската патриаршия. И между двете православни църкви пламва ожесточена борба за власт над епархиите в северозападните български земи и северно от р. Дунав, прикривана зад споровете “за” или “против” унията с католическия Запад. През 1767 г., по време на последния Охридски архиепископ Арсений II Охридски, българската архиепископия се закрива, а епархията е присъединена към Драчката и години наред в Охрид има само гръцки епископи. Но на 9 април 1861 г. жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо „до представителите на българския народ“ в Цариград, с което молят Високата порта да бъдат избавени „от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цяла България“.

- Тоест нашите сънародници търсят помощ от османската власт, за да ги освободи от гръцкото духовно иго… Чут ли е техният вопъл?

- Да, но чак през 1872 г., когато Натаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

- Спрете се, ако обичате, по-подробно върху политиката на османските власти към двете православни църкви…

- Както стана ясно, след превземането на Константинопол от османците тяхната политика по отношение на православните църкви постепенно става все по-ясна и регламентирана. Вселенската патриаршия в Константинопол е призната за основен представител на православното население, включително и на по-голямата част от българите, пред султанската власт. Създадена е канцеларията „епископос калеми“, която регулира отношенията между османската власт и църквите. В компетентността на гръцката православна църква са оставени религиозната дисциплина на свещениците и пасомите, семейно-брачните и част от наследствените дела. Висшият клир получава правото да събира църковни данъци. С една дума - развива се системата за издаване на владишки берати за встъпване на архиереите в длъжност, за които се плаща определена такса, наречена пешкеш. Чрез тази система църковните структури се корумпират и се извличат значителни църковни приходи по посока на султанската хазна. Съдържанието на бератите разкрива отношението към църквата, което се отличава с липса на общи правила, с най-общо следване на мюсюлманската традиция и шериата и със силно влияние на конюнктурата и регионалните особености.

- Но въпреки натиска гръцката езикова или църковно-литературна традиция не успява да се наложи…

- Наистина, въпреки настъпилите промени в църковната география на българските земи гръцката езикова или църковно-литературна традиция не успява да се наложи. Факт е, че във всички зографисани през XV в. църкви ктиторските надписи са на български език. В българските манастири се следва твърдо родната традиция в областта на книжовността. В днешната научна и научнопопулярна литература се води спор за това доколко османската власт е била толерантна или репресивна по отношение на православната църква и нейните структури. Но и досега не са ясни критериите, според които османлиите са превръщали църквите в джамии. Видно е обаче, че това се извършва най-вече в градовете, които са оказали упорита съпротива на завоевателите. Поради което църковният живот е сериозно разстроен.

- Докога продължава този процес?

- До средата на XV в., когато султан Мехмед II въвежда ред и неписани правила в отношението към православната църква. За българските книжовници започва период на относително спокойствие и сигурност, поради което някои от тях не се скъпят на хвалебствия по отношение на този османски владетел. Трябва да се знае, че отношението на османските власти към българската православна църква почива на ханифийско-сунитската традиция.

По принцип сунитско-ханифийската ислямска школа не забранява на книга християните и другите вярващи да практикуват религията си, но налага значителни ограничения в църковното строителство и официалното изявяване на християнската принадлежност. Така например тя предвижда ограничения за строеж на храмове в чертите на градовете и по-големите селища. Логиката на тези ограничения е да не се пречи на изповядването на исляма. С увеличаването на мюсюлманското население в градовете тези ограничения се отразяват все по-отрицателно върху правата на православните българи. Пречки за строителство на храмове извън заселените местности обаче не съществуват. Това обяснява по-свободното строителство на български манастири, както и тяхното възстановяване.

- Какви са другите ограничения?

- Те са въведени при ремонтиране или възстановяване на християнски църкви. Стриктното прилагане на съществуващите ограничения обрича на бавна гибел християнските храмове в градовете. По-будните българи намират изход от това положение в сложна система от ходатайства пред османските власти, при които широко се прилага подкупът. Така корумпираността на османската администрация практически смекчава строгите ограничения за църковното строителство, но далеч не осигурява необходимата свобода за публичното изповядване на православното християнство. Повечето от запазените от XV в. църкви са малки и външно невзрачни еднокорабни  базилики, по-голямата част от които са вкопани в земята. През същия период замлъква звукът на църковните камбани. Тази ограничителна мярка, наложена в българските земи през XIII–XIV в., е преустановена едва през ХVІІ век. Западни пътешественици от края на XV в. споменават, че съществуващите църковни камбани били претапяни и използвани за отливане на оръдия. В други случаи църковните камбани били отнемани и по-късно монтирани на появилите се градски часовници.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.