Съдебният процес срещу централното ръководство на ВМРО в Скопие

От 25 до 30 март 1947 г. в Скопие се провежда процесът срещу централното ръководство на ВМРО. Два дни държавният обвинител, прокурорът Благой Попов(ски) от Прилеп, чете обвинителния акт срещу 13 ръководни дейци на ВМРО.

В интерес на истината трябва да се посочи, че между цялата поредица от абсурдни, измислени обвинения, публикувани във в. „Нова Македония“, в обвинителния акт се изнасят и много достоверни данни за дейността и целите на ВМРО през 1945-1946 г.

Умишленото смесване на действителните факти с груби политически лъжи и клевети по отношение на подсъдимите довежда обвинението до абсурдни твърдения.

Като се оставят измислиците и клеветите, основните идеи, за които се борят подсъдимите и за които според обвинителния акт заслужават най-тежко наказание, са:

• агитация от страна на дейците на ВМРО, че англоамериканците ще подкрепят идеята за отцепване на Македония от Югославия и нейната самостоятелност;
• изработването и изпращането на меморандум от ръководителите на ВМРО до Великите сили, в който апелират на Парижката мирна конференция да бъде разрешен справедливо и Македонският въпрос чрез правото на самоопределение, излизане от Югославия и създаване на независима Македония;
• освен нелегалната дейност, подсъдимите имат за цел ВМРО да се яви на изборите за учредително събрание през 1946 г. като легална партия със своя политическа платформа, включваща въпроса за официално признание на българската народност в Македония;
• самостоятелно участие в изборите като опонент на тогавашния комунистически народен фронт.

Към всички тези и други верни и неверни обвинения прокурорът приписва на дейците на ВМРО, че са създали тайни терористични групи, че са имали връзки с гръцките монархофашистки власти и с великосръбските шовинисти на Милан Грол, че са се свързали с опозицията в България - с Никола Петков и Коста Лулчев, били са във връзка и с Иван Михайлов.

В продължение на пет дни подсъдимите, ползващи служебна защита, без да имат право на личен адвокат, отговарят както на общите обвинения по делото, така и на обвиненията на следствието и на прокурора за лични престъпни деяния на всеки един от тях.

Въз основа на следствените материали срещу ВМРО от 1946-1947 г., на обвинителния акт срещу цялостната дейност на организацията от 1945 г. насам и въз основа на петдневните разпити на ръководителите на ВМРО пред Скопския окръжен съд прокурорът Поповски иска смъртни присъди за всички подсъдими. Съдът обаче произнася 7 смъртни присъди и 6 на различни срокове тъмничен затвор:

• д-р Константин Христов Терзиев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му;
• д-р Васил Андонов Иванов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му;
• д-р Коста Николов Тренчев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му;
• Методи Попов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му;
• Благой Гащеев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му;
• Свещеник Никола Попов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му;
• Асен Томов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му;
• Тома Давков, земеделец - на 20 години строг тьмничен затвор;
• Кирил Евтимов Сивески, учител - на 15 години строг тъмничен затвор;
• Георги Гоцев, тьрговец - на 12 години строг тъмничен затвор;
• Димитър Пеев, земемер - на 10 години строг тьмничен затвор;
• Борис Чаракчиев, чиновник - на 15 години строг тьмничен затвор
• Милан Трайков, чиновник - на 8 години затвор.

Върховният съд в Белград, под натиска на ООН и Великите сили, отменя смъртните присъди на ръководителите на ВМРО. Остава само тази на д-р Константин Терзиев. Той е разстрелян край затвора в Идризово на 15 април 1947 г.

Съдбата на осъдените е различна.

Срокът на присъдите постепенно е намален и повечето от ръководителите на ВМРО излежават от 10 до 12 години каторжен затвор в Идризово.

През 1957-1958 г. останалите живи затворници са освободени. Трима от тях - Димитьр Пеев от Струмица, Кирил Сивески от с. Робево, Беровско, и Тома Давков от с. Горни Балван, Щипско, умират в затвора в Идризово.

Така протича процесът срещу централното ръководство на ВМРО в Скопие.

Не по-малко драматична обаче е съдбата на хиляди арестувани членове и съмишленици на ВМРО, съдени във всички градове на Вардарска Македония.

Възобновяването и дейността на ВМРО през 1945 г. и свързаните с нея десетки националноосвободителни организации, действащи срещу новата сръбска окупация, срещу отричането и преследването на българската народност, когато идеята за македонска нация се налага с огън и меч във Вардарска Македония, е не само героизъм, но и изключително чувство за историческа и национална отговорност на интелигенцията и младежта пред историята и съдбата на Македония.

Проявената готовност за саможертва в името на запазването на българската народност в Македония, категоричните искания в меморандумът на ВМРО до Парижката мирна конференция, десетките искания на студентски организации на ВМРО до Великите сили и ООН за разрешаване на Македонския въпрос извън Югославия, за създаването на независима Македония, е голяма историческа проява на македонските българи от 1944 г. насам.

Периодът след 1944 г. е третият, най-дълъг и сложен етап от развитието на националноосвободителната борба на българите в Македония.

За времето от 1944 до 1980 г., по сведения на Васил Хаджикимов от Щип, един от главните дейци в съпротивата срещу теорията за македонска нация, прекарал 10 години в затвора Идризово, във Вардарска Македония са проведени над 700 политически процеса срещу интелектуалци, младежи и изобщо будни българи, завършили със стотици смъртни присъди.

В същия период са убити или безследно изчезнали 23 хил. души и над 120 хил. българи са преминали през затворите и лагерите на Титова Югославия. Около 180 хил. са прогонените извън Вардарска Македония, разпръснати по света.

Както освободителната борба срещу турците, срещу сръбското и гръцкото кралство между двете световни войни, така и борбата против сръбското и македонистко комунистическо потисничество във Вардарска Македония има своите апостоли, идеолози, организатори и ръководители. Със своята саможертва в борбата за запазване на българската народност, историята, бита и културата и за освобождение на Вардарска Македония от сърбокомунистическия гнет, те сътвориха новата история на Македония. Тези хора дават жив пример на днешните интелектуалци и политици в София и в Скопие, както и на световната просветена и политическа мисъл как в наши дни може и трябва да се реши въпросът за Македония.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.