СЪХРАНЕНИЕ И СТРОИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО ПРЕЗ XIV-XIX ВЕК

Поругаване и разрушаване на паметниците на българската култура в Македония по време на османското владичество

Завладяването на България и в частност на нейната област Македония от Османската империя нанася тежък удар върху културния живот и развитието на българската култура. Това владичество се изразява в:

• Разрушаване на почти  всички селища – градове и села.
• Масово избиване и превръщане в роби на хиляди българи, които са предлагани на пазарите за роби в акваторията на Средиземно море.
• Разселване на непокорните в пределите на империята, предимно в Мала Азия.
• Разрушаване на обществени сгради - църкви и манастири, превръщането им в джамии и текета.
• Поругаване на български християнски паметници чрез тяхното разрушаване.
• Унищожаване на безценни ръкописи, стенописи, икони и църковни утвари.
• Прогонени са десетки български книжовници, принудени да напуснат пределите на страната и да се заселят в съседни страни.
• Чрез Цариградската гръцка патриаршия се прогонват всички български свещеници, на тяхно място се назначават гръцки духовници, ликвидират се български църковни книги и започва процес на денационализация и елинизация.
• Налагане на тежки данъци, сред които и кръвният данък (отнемане на деца и юноши, които превръщат в еничари), създаване на еничарски корпус на родоотстъпници.
• Отваряне на ислямски духовни училища (медресета).
• Налагане на ислямски художествени занаяти и предмети на бита.
• Налагане на национално и религиозно безправие.
• Насилствена ислямизация на българите в цели райони и превръщането им в „помаци” (торбеши).

Всичко това довежда до трайно  потискане на културния живот на българите. Голяма част от тях намират убежище в недостъпните планини на Македония.

СЪХРАНЕНИЕ И СТРОИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В МАКЕДОНИЯ В УСЛОВИЕ НА РОБСТВОТО

Независимо от развихрилият се терор и насилия, българските книжовници намират пристан в оцелелите манастири, които се превръщат в културни средища на поробените българи. В тях са съхранени останалите неосквернени културно-исторически ценности на българската нация и се създават условие за развитие на българската култура.

През периода между XV и XVIII век, описвани от историографията като тъмни векове, се създават предпоставки за възникване на „българското културно възраждане в Македония“.

Строителство на български църкви в Македония

През интервала от XV до XVIII век в Македония започва при изключително трудни условия възстановяването и строителството на много църкви, които се превръщат в огнища за съхранение на българския национален дух и защита на националната ни идентичност. Ние ще илюстрираме този процес хронологично така:

През XIV век

• Най старите фрески са създадени в края на XIV век в църквата „Св. Никола, в Топличкия манастир със зограф Димитър от с. Леуново, Мавровско.

През XV век

• През 1426 г. в с. Лесковец, Охридско, черквата „Св. Възнесение” е построена от ктиторите Тоде и Булка.
• Построени са и църквите в селата  - Елшани, Горни Косел и Велестово.
• Възстановена е черквата „Св. Андрей” в Костур.
• Възстановена е черквата в манастира „Матка” и др.

• През 1505 г. е построена черквата „Св. Никола“ в с. Търново, Кривопаланско.
• През 1537 г. е построена черквата  „Св. Никола Топлички” при с. Жван, Битолско, с ктитор Димитър Пепик.
• Възстановена е черквата в Слепченския манастир „Св. Йоан Предтеча”.
• През 1537 г. е изографисан манастирът „Св. Никола Топлички”, Демирхисарско.
• През 1547 г. е възстановена черквата „Св. Георги” в Костур.
• През 1549 г. е възстановена черквата „Св. Георги„ в с. Баняни.
• През 1552 г.е възстановена черквата „Св. Никола” в Костур.
• Построени са църквите:

- В Карпиновия манастир, Кумановско.

- В манастира „Св. Архангел” при с. Кучевище.

- „Св. Спас” в Скопие.

- „Св. Георги” и „Св. Петка” в с. Младо Нагоричене.

- „Св. Георги” в Злетово.

• Възстановени са няколко църкви в гр. Охрид.

През ХVII век

• През 1604 г. е построена черква в с. Дивле, Скопско.
• През 1617 г. и 1624 г. са построени две черкви в близост до Слепчен­ския манастир „Св. Йоан Предтеча”.
• В периода 1617-1622 г. е изографисана черквата „Св. Атанасий Александрийски” в с. Журче, и др. (П. Петров и др.,1994). от зографа монах Калиник.
• През 1624 г. е изографисана черквата „Св. Димитър”, а през 1627 г. - черквата „Св. Йоан Богослов”.

През XVIII век

• Построена е манастирската черква в Бигорския манастир

Иконопис

През периода XV-XVIII век в Македония са работили няколко зографски центрове:

През XV век

• Най-старата икона, рисувана през 1422 г. от Прилепският зографски център, е посветена на „Света Богородица Пелагонитиса”.
• Иконата „Света Богородица с Христос” от църквата „Св. Никола” в с. Варош, пренесена по-късно в Скопие.

• Охридският зографски център, е изработил стенописите в черквите „Св. Възнесение” в с. Лесковец, „Вси светии” в с. Лешани, „Св. Константин и Елена” в гр. Охрид, в черквата на с. Годивие, в пещерните черкви край бреговете на охридското езеро.
• Лесновският зографски център.
• Зографският център в Лесковецкия манастир.
• Зографският център в Зърненския манастир, Прилепско.
• Зографски център в Слепченския манастир, Димирхисарско;
• Зографските центрове в манастирите в Щипско, Кратовско, Кумановско, Скопска Черна гора.

През XVl век

• През 1501 г. е изографсана малката черква „Св.Никола“ в. Кучевище.
• В края на XVI век е изографисана  олтарната апсида на Трескавския манастир със средства на Стоян Хрънчев;
• Направен е „змийския кръст“ на църквата „Св. Димитър“ в Охрид, най-голям на територията на Македония.
• През 1597 г. в Охридските църкви „Св. Богородица болничка“, „Св. Богородица Перивлепта“ и „Св. Николай Болнички“ са изографисани уникални религиозни сцени.
• Икона на Иисус Христос от църквата  „Св.Йоан Канео“ в Охрид.
• Иконата на „Св. Арахангел Михаил“ в с. Бранища, Стружко.
• В Лесновския иконописен център са създадени много икони.
• В църквата на манастира „Св. Богородица“ над с. Сливница, Преспан­ско, са изографисани изключително ценни стенописи с ктитор Михаил Петков от Битоля. В тази църква има и фрески, рисувани в по-късен период от време – 1612 и 1645 г.

• В Лесковския иконописен център са създадени три големи икони.

Дърворезба

Резбарството е силно развито в Македония. Прочути са Дебърската резбарска школа, както и дърворезбарски работилници, пръснати из цяла Македония.

Смята се, че Дебърската школа възниква и се развива през XVIII век в две направления: живопис и дърворезба. Предполага се, че по време на Възраждането това изкуство е усвоено и пренесено от Дебърски майстори от Атон, дори и от Италия. Особена известност добиват майстори от няколко рода в с. Галичник.

Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп, Струмица и Щип.

Дебърската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика, примесена понякога с наивизъм.

Наивизмът е характерен и за останалите възрожденски иконописни школи — Тревненска, Самоковска и Банска.

В областта на дърворезбата Дебърската школа има постижения, които се оценяват като едни от най-ценните произведения на резбарското изкуство на територията на Балканския полуостров. Стилови особености на дебърската дърворезба са наивизъм в старозаветните и новозаветните сцени и фината орнаментация с изображения на растения и животни.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Сподели във Facebook