Съпротивата на българските младежи новобранци, призовани да служат в Сръбската армия (1913)

След Втората балканска война през 1913 г. Вардарска Македония е присъединена към Кралство Сърбия. Веднага след това тази територия е преименувана в Сръбска Бановина и върху нея са приложени конституцията и законите на Кралство Сърбия. Последва въвеждане на задължителна наборна военна служба и за българските младежи. Това решение се посреща с огромно негодувание, което намира израз в остри открити протести. За изненада на поробителите тези младежи проявяват силна съпротива към призива за служба в Сръбската армия. Неявяването в армията или дезертиранията от нея стават масово явление. Младежите или се крият по градовете и селата, или забягват в четите на възстановената революционна организация ВМРО. Други преминават в България, за да се поставят на разположение на Българската армия. Трети постъпват като доброволци в новоорганизираните революционни чети, изчакващи събитията, за да тръгнат в авангарда на българските войски в очакваната война.

Бунтът на българите новобранци в Крагуевац

Това е един драматичен период от живота на македонските българи, когато опитите на Сърбия да денационализира населението на Вардарска Македония протичат с всички сили. Една от стъпките към тази денационализация е опитът да се призоват в редиците на Сръбската армия български младежи от Македония. Ето няколко факта.

Разказ на Кирил Пърличев за съпротивата на българските младежи в Македония по повод на призоваването им на служба в Сръбската армия

Информация за този процес на тотален бойкот на българските младежи се дава в книгата на Кирил Пърличев, както и в спомените на няколко македонски дейци, преживели съдбата на новобранци. Сърбия се опитва след Балканската война да въведе военна повинност сред българското население на окупираните от нея територии. Българското население се противопоставя категорично. Най-внушителна реакция на своето българско родолюбие проявяват македонските младежи новобранци. Такъв е случаят в сръбския град Крагуевац. Неуспели да се укрият или забегнат, 2200 младежи от Щипско, Радовишко, Кочанско, Св. Никола, Пехчевско и Тиквешко били откарани под конвой към казармите. В историята за мобилизацията на българската младеж от Македония се срещат забележителни прояви на героизъм. Според Кирил Пърличев около 10 хиляди младежи са отказали да постъпят на служба в сръбската войска, като са се укрили в горите или са избягали в България, Албания и (малка част) в Гърция. Пограничните или близките до границата на България околии са дали внушителен брой бегълци и дезертьори, а именно:

• от Велес и околията – 1200 души;

• от Кратово и околията – 1174;

• от Щип и околията – 900;

• от Крива Паланка и околията – 2750;

• от Св. Никола – 243;

• от Радовиш – 525, и пр

На 21 март 1914 г. мобилизираните българи новобранци се отзовали на гара Велес, пред влаковата композиция, която да ги отведе в непозната посока. Разбрали, че са такъв внушителен брой от неколкостотин души, младежите запели „Шуми Марица“. Никой не бил в състояние да ги спре. Когато били подканени да влязат във вагоните, те единодушно се провикнали: „Не искаме да служим в Сръбската армия! Ние сме българи!“.

От гарнизона е доведена сръбска редовна войска, която обсажда гарата и прави опит да принуди новобранците да влязат във вагоните. На 22 март 1914 г. рано заранта новобранците пристигнали в Крагуевац, където им било организирано посрещане. В тяхна чест полковият свещеник отслужил водосвет, съпроводен с тържествени приветствени речи. Междувременно им съобщават датата, когато ще трябва да положат клетва. Тогава новобранците започнали да се събират на групички и да обсъждат бъдещото си поведение. На 23 март заранта в Крагуевац пристигат и новобранците от Щип, а на 25 март - от Радовиш и Тиквеш.

Властниците им организират тържествено посрещане с топовни салюти и бойни маршове. На тържеството се стичат значителен брой граждани, любопитни да видят „новоосвободените сърби“. Неочаквано по време на маршировката новобранците запяват български бойни маршове: „Край Босфора шум се вдига“ и „Тих бял Дунав се вълнува“. Скандалът е неописуем. Следва нов инцидент. На 30 март новобранците, облечени в нови униформи, се подреждат на плаца, за да повторят проваления ритуал по полагането на клетва. При започване на водосвета всички спонтанно, но добре организирано, се провикват: „Ние сме се клели вече, втори път не се кълнем“. В момент на объркване сред офицерите и официалните лица се чува мощно и продължително българският боен вик „Ура“ и „Да живее България“.

Съдбата на протестиращите новобранци

Шестима души успяват още същата вечер, преоблечени като селяни, да се качат на влака и да слязат на спирка преди Куманово. След редица преживявания те се присъединяват към четите на ВМОРО, които ги прехвърлят в България. Други са арестувани и подложени на изтезания, за да признаят кои са инициаторите на бунта. Едва когато започва войната между Австро-Унгария и Сърбия, се слага краят на тези изтезания. Полкът е разформирован, а останалите живи новобранци, конвоирани като пленници, са разпръснати по военните части в Крушевац, Зайчар и Ниш, разпределени по един между 10 сръбски войници. Повече от 100 души изчезват безследно по време на разследванията, а 22-ма от отказалите да дадат клетва са толкова бити, че са починали. Нито един младеж обаче не дава клетва за вярност на Сърбия.

Съпротивата на прилепските младежи (1914)

След получаване на призовки да се явят в казармата, за да отслужат военна служба, те забягват с оръжие в ръка и образуват цяла чета, която води многочасово сражение с преследващата я потеря в местността Сарикаски рид. Една от акциите на тая чета е убийството на потераджийския войвода Вангел Димитриевич. Изпълнители на разстрела са двамата прилепски младежи Иван Пепелюгов и Димко от Кръстец. Казармата в Крагуевац, в която се разиграва бунтът на българите новобранци.

Четата се формира в навечерието на Великден 1914 г., под ръководството на Атанас Джамов. Щом четата нараства от нови бегълци от армията, командването ѝ поел Даме Попов от с. Долнени, изпитан организационен боец. Четата непрекъснато нараства и се създават нови чети, които поемат районите Марийово, Заградските села и Прекоридския край. Създава се връзка с Тиквешкия революционен комитет. Оръжие се доставя, като се нападат военни складове от страна на мобилизирани и след това дезертирали младежи. Забележително е и сражението на Дамевата чета над с. Заград, когато след тричасов бой четата си пробива път с бомби. По този начин се дочаква обявяването на войната, когато съединените чети се поставят на разположение на Българската армия, а после участват в боя с англичани и французи при с. Житолуп, недалеч от устието на р. Черна във Вардар.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.