Съпротивителното движение срещу османското владичество в Македония

След завладяването на Македония цялата ѝ територия е опустошена. Градовете и селата са разрушени и опожарени. Голяма част от населението е избито, друга е отвлечена към пазарите за роби, трета е разселена в Мала Азия, стотици деца са заробени и изпратени в казармите за превръщането им в еничари. Цялото стопанство е разорено. Българското население е потиснато от тежките данъци. Наложена е тотална дискриминация между мюсюлмани и християни. Започва процес на ислямизиране на българите в различни райони на Македония.

Всичко това довежда до възникването на съпротива срещу наложеното иго.

През периода ХV-ІХ век в Македония са вдигани серия от бунтове и въстания.

Въстание на Константин и Фружин

Това е първата масова проява на съпротивата на българите от Тимошко, Пиротско и въобще на България срещу османското господство.

Въстанието започва през 1404 или 1408 г. То представлява военна акция на цар Константин II Асен за отхвърляне на турското господство над неговите западнобългарски земи. По същото време братовчед му княз Фружин (син на цар Иван Шишман) вдига въстание за възстановяването на Търновското царство. Неговите действия са подкрепени от войводата Мирчо Стари за прогонване на турците от източните български земи.

Няма достоверни сведения за началото и края, както и за мащаба на въстанието. Предполага се, че то  продължава до 1413 г. и е потушено окончателно към 1417 г.

През 1402 г. войските на султан Баязид I са разгромени от тимуридите. Той е пленен, а по-късно и убит.

Военната кампания започва с настъплание в Подунавието. След успешно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен през 1404 г. Силистра е превзета от влахо-българската войска, а през 1406 г. по-голямата част от Добруджа и земи във Видинско.

През 1407–1408 г. Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си акънджийските отряди, докато царят, заедно с Фружин, действа в западните български предели.

В Северозападна България военните действия в Нишко и Тимошко придобиват голям размах през 1408 г., обхващайки почти всички територии на Видинското и достигат тези на бившето Търновското царство.

Във Видин, Ниш и Пирот турското владичество е ликвидирано.

През 1417 г. съпротивата в североизточна България е подавена и многобройни турски войски минават във Влашко. В южна посока турците атакуват и същата година завладяват част от Албания.

Княз Фружин намира убежище в Маджарско, а по-късно и Константин се оттегля в Белград, където умира през 1422 г. Това е краят на Българското царство.

Кресненско-Разложкото въстание

Това е въстание на македонските българи от 1878-1879 г. срещу османската власт, след злощастното решение на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Българско княжество.

Решението на конгреса е причина българите от Македония да изпратят до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя.

Наред с мирните протести продължават и четническите акции.

На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония.

В изпълнение на взетото решение в пограничните с Османската империя райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.

На 5 октомври 1878 г. сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува османския гарнизон, разположен при кресненските ханове.

След 18-часово сражение османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско,  Серско, Малешевско и пр.

В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Софийският комитет    „Единство“ изпраща Баньо Маринов с чета          доброволци за главен войвода в Разлог, като негов заместник-войвода е Никола Фурнаджиев.

На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Маринов освобождава Банско.

В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.

На 10 ноември 1878 г. е издаден Апелът на Привременното българско управление в Македония, с който се призовават свободните българи и всички славяни да окажат помощ на въстанниците.

Османците обаче преминават в настъпление.

На 11 ноември1878 г. е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле.

Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстаническо отделение, влиза в конфликт с командира на другото - Луис Войткевич. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи.

По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г., но разколът в ръководството има силен негативен резултат.

В началото на 1879 г. настъпва нов момент в политическата активност. Една от причините за това била подготовката на въстаническите действия през пролетта.

Още при първата обиколка на Стамболов и Хубмайер в Босилеград на 17 декември е поставено началото на новото устройство и са приети Привременните правила за нареждането на Македонското въстание.

Стефан Стамболов и Никола Обретенов настояват да се използва опитът от Априлското въстание и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия.

Натанаил Охридски остава привърженик на четническата тактика и така разколът продължава. Поради това Хубмайер бил освободен, а начело на Военното управление от началото на април застанал Григор Огненов.

В разгара на новите въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България. Посланието не намерило положителен отговор или ангажимент за помощ.

На 13 март 1879 г. Натанаил Охридски отправил писмо-апел до Учредителното събрание в Търново, в което се настоявало, „да се земът нужните мерки за достигането на нашето единство според Санстефанския договор”.

На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.

Поражението му и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.