Сърбия създава контрачети за борба с ВМОРО

За осъществяване на своите политически амбиции сръбското правителство създава редица паравоенни формирования: „Народна отбрана“ (Народна одбрана, 1908); „Черна ръка“ (Црна рука, 1911); „Бяла ръка“ (Бела рука, 1912); „Млада Босна“. Тези организации оказват злокобно влияние върху политическия живот на Кралството на сърбите, хърватите и словенците, а по-късно и на Кралство Югославия. Те насаждат идеите на крайния сръбски национализъм и участват активно в преследването на всички български патриоти на територията на Македония.

Създаване на „Сдружение против българските бандити“ (СПББ) през 1923 г.

Едно от най-успешните оръжия на сръбската въоръжена пропаганда срещу дейността на ВМОРО в Македония е създаването на „контрачети“ от родоотстъпници (ренегати). Това са бивши войводи или четници на ВМОРО, извършили криминални престъпления, заради което ще получат или са получили смъртни присъди от революционния съд, или са идеологически противници на ръководството на ВМОРО.

„Сдружението против българските бандити“ е паравоенна сръбска организация. Създадена е от Върховното командване на сръбската войска и Министерството на вътрешните работи на 9 септември 1923 г. в Щип, след като ВМОРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял подкрепяният от Гърция и Югославия Тодор Паница. Основна цел на сдружението е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация във Вардарска Македония в Кралство Югославия. Основна структурна единица на сдружението са т.нар. контрачети, съставени през първия етап на тяхното формиране предимно от бивши войводи и четници на ВМОРО, т.е. от ренегати. Към сдружението са придадени 60 000 въоръжени колонисти и са на разположение 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети във Вардарска Македония под ръководството на Коста Пекянец (почетен председател) и сърбомани, както и ренегатите от ВМОРО като Михаил Каламатиев, Стоян Мишев, Григор Циклев, Мите Соколарски, Илия Пандурски, Мино Станков.

Сдружението използва структурата на ВМОРО и прави свои комитети в Щип, Велес, Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Берово, Царево село, Кочани, Крива паланка. Сред жертвите на сдружението са ръководителите на ММТРО: в Гевгели – Трайко Попов, в Дойран – Никола Чакъров и други.

Премиерът на Сърбия Любомир Давидович открито изразява несъгласие с главния организатор на сдружението Жика Лазич начело на организацията да се поставят хора като Стоян Мишев, Григор Циклев и др. В отговор на тази реакция Лазич отговаря, че не е намерил по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити.

ВМОРО създава разузнавателна служба за борба с контрачетите на Сърбия

Тази организация започва да действа от 1925 г., но официално е създадена през 1926 г. като спомагателен орган на ВМОРО.

Необходимостта от възникването на тази организация е в отговор на създадената антибългарска организация в Сърбия – ЦК на ВМОРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров), която през януари 1926 г. взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМОРО. Начело на организацията застава генерал Александър Протогеров.

Цел на организацията

Целта на организацията е да следи всичко, отнасящо се до революционната борба в Македония и преди всичко действията на ренегатите. По този повод е изпратена инструкция до завеждащите революционните окръзи на ВМОРО, Задграничното представителство, ръководството на ММТРО. В инструкцията се посочва, че в бъдеще най-важната служба в организацията ще бъде разузнаването.

Разузнаването на ВМОРО следи дейността на контрачетите То насочва своята основна дейност към разузнаване на „Сдружението против българските бандити“ и „Гръцкия македонски юмрук“, седалищата, където се формират контрачетите, към бойния опит на техните войводи, личния състав на четите, маршрута на тяхното движение по каазите. Обект на разузнавателната дейност са сръбските и гръцките училища и просветни дружества.

Главен обект на разузнаване са войводи и четници – ренегатите, както и поведението на колонистите. Разузнаването си поставя за задача да изучава и анализира всички средства, които се употребяват за денационализиране на българското население. Околийските войводи на ВМОРО трябва да водят точна статистика на чуждестранните военни части в районите си. Според инструкцията задграничното представителство следи и противодейства на сръбското и гръцкото разузнаване главно в България. За тази цел то създава и разполага със своя тайна полиция. От втората половина на 1926 г. започва да излиза „Разузнавателен бюлетин на ВМРО“, който захранва с информация пропагандния фронт на ВМРО в България и в чужбина.

Ефикасността на разузнавателната служба след появилите се противоречия между членовете на ЦК на ВМРО през периода 1927–1928 г. намалява. Дейността ѝ замира окончателно след убийството на нейния създател генерал Протогеров на 7 юли 1928 г. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на сръбска и на гръцка служба. Успоредно със „Сдружението против българските бандити“ в Гърция Главното командване на гръцката армия създава подобна организация със същите цели, наречена „Гръцки македонски юмрук“. За целта в Егейска Македония са въоръжени 15 800 души.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.