Съветският съюз режисира българо-югославските отношения срещу националните ни интереси

СССР налага своите интереси по т.нар. Македонски въпрос

България безпрекословно приема създаването на република Македония и включването ѝ в югославската федерация, както и създаването по изкуствен начин, по почина на Коминтерна, на т.нар македонска нация и македонски език.

Това няма нищо общо с историческите факти, а е политически акт, целящ да раздели българския народ на две части.

Целта на тази режисура е да се утвърдят новите политически граници, да се отстрани чувството за някогашната близост и принадлежност към едно цяло.

Подобна е логиката на разделението на румънци-молдавци, фини-карели, българи-македонци.

На фона на българските апели за дружба се очертава особено ясно прокарваната националистическа линия в политиката на Югославия.

Икономическите отношения между двете страни следват логиката на политическите отношения. Югославското правителство безапелационно нарежда изпълненията на икономически доставки от страна на България.

Югославия смята, че България е длъжна, независимо от това, че народът ѝ бедства, за да изнася за съседката си стоки от първа необходимост.

Доста ясно се очертава и една линия за виновност в политиката на България, включително и в икономическата област.

В този момент, тъй като е победена страна, България няма право да участва пряко в международния политически живот.

Последици от участието на България във Втората световна война – попадане под съветска сфера на влияние

Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества на териториите на Унгария и Югославия и приноса ѝ за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние. На 8 септември 1946 в присъствие на съветски войски в България се провежда референдум, след който страната е обявена за народна република. Новият министър-председател Георги Димитров започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Тази политика е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана преди това от Коминтерна, чийто бивш генерален секретар е Георги Димитров.

На Парижката мирна конференция през 1947 г. e подписан мирен договор, според който границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т.е. преди подписването на Тристранния пакт.

Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху режима в България. Така през същата година са положени и правните основи на комунистическия режим, който ще управлява страната през следващите десетилетия. Политически курс на България към сближаване с Югославия.

Правителството на Георги Димитров води курс на тясно сближаване с комунистическа Югославия. Той се ориентира към нея, тъй като целта му е обединение на България с тази страна. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република, а в замяна България ще получи обратно Западните покрайнини.

По това време се води гражданска война в Гърция и България прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти Западна Тракия, а Югославия на Егейска Македония с цел присъединяването им към бъдещата федерация. Съвместно с нея и с гръцките комунисти продължава целенасочената политика на македонизация на населението в Македония.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който в момента се предлага в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена от 21.25 лв.