Съвременните македонисти – сърбокомунисти

Съвременните македонисти са българи по произход, които приемат комунистическата идеология и стават ревностни нейни пропагандатори в редиците на Югославската комунистическа партия. В тази група македонисти са включени българи-ренегати, работили за каузата на сърбизма и след това на македонизма след 1941 г.

Тъй като те са продължители на сръбската пропаганда от началота на ХХ век, затова са добили и названието „сърбокомунисти”.

След 1945 г. когато ЮКП се опитва да приложи решението на Коминтерна за създаване на „македонска нация”, тези лица формират комунистическата фаланга, която от „сърбокомунисти”  се трансформира в „македонисти”, които образуват „еничарския корпус на македонистите” във Вардарска Македония, която управлява и до днес. Този корпус включва около 30 000 ренегати, които заемат всички ръководни постове в държавата и налагат с терор (затвори и концлагери), политически репресии всички които се опитат да декрларират гласно своята българска национална принадлежност.

Голяма част от тях след 1948 г., преминаващи в пенсионна възраст, се отказаха от македонистичните си позиции и до края на живота си декларират българската си национална принадлежност.

Този факт говори ясно, че те са поддържали тази позиция под натиска на съветското партийно и държавно ръководство и това на югославските комунисти

За реализацията на решенията на ЮКП да се наложи силово македонизма в Р Македония са натоварени Лазар Колишевски (Лазар Колишев), ген. Михайло Апостолски (Михаил Апостолов), Кирил Глигоров (Кирил Григоров), както и културтрегерите - Блаже Конески, Блаже Ристовски, Гане Тодоровски, Венко Марковски, и др.

Лазар Колишевски

Лазар Панев Колишевски (Колишев) е югославски политик, дългогодишен секретар на Македонската комунистическа партия, председател на Социалистическа федеративна република Югославия.

Роден е на 12 февруари 1914 г. в градеца Свети Никола, тогава в Сърбия.

В началото на 1941 г. е изпратен от Покрайненския комитет на ЮКП за Сърбия в Смедеревска паланка, където да агитира в полза на партията и да помогне за формирането на партийна организация. Там го заварва и операция Ауфмарш 25.

По време на подготовката за въоръжена съпротива ЦК на ЮКП го изпраща в Македония, където трябва да се свърже с ръководството на ЮКП за Македония, което се управлява от тогавашния секретар на Покрайненския комитет за Македония Методи Шаторов – Шарло. Шаторов отцепва партийната организация в Македония от ЮКП, като я присъединява към БКП. Вследствие на това е изключен от ЮКП, а през септември за секретар на Покрайненския комитет е избран Колишевски, който започва организиране на партизански отряди.

През ноември 1941 г. е заловен от българските власти и е осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживотен затвор в България след молба за помилване до цар Борис III, в която Колишевски се позовава на българския си произход.

На Третото събрание на АСНОМ на 16 април 1945 г. е избран за пръв министър-председател на Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ.

След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия. На 19 декември 1953 г. Колишевски се пенсионира като министър-председател на СРМ и става председател на президиума на Народното събрание.

Кирил Глигоров

Киро Глигоров е политик от комунистическа Югославия и Република Македония, първи президент на страната от 1991 до 1999 г.

Роден е на 3 май 1917 г. в Щип, тогава анексиран от Царство България.

Дипломира се в Юридическия факултет на Белградския университет през 1940 г. и остава да работи там. През 1941 г. той се връща в Скопие и започва да работи като юрисконсулт на банка.

През 1942 г. Глигоров е арестуван от българската полиция по донос, че е просръбски настроен комунист. Освободен е по нареждане на кмета на Скопие Спиро Китинчев, който гарантира за него.

По-късно, през 1943 г., се включва в нелегалното движение, а през 1944 г. става активист на комунистическата партия. Член е на АСНОМ, където отговаря за финансите.

След разпада на Югославия е първият президент на Република Македония.

По време на своите два мандата се опитва да стабилизира Република Македония и да я предпази от обтегнати съседски отношения. Провежда политика на „еквидистанция“ (равноотдалечаване) от всички съседи на страната: Сърбия и Черна гора, България, Гърция и Албания.

На 3 октомври 1995 срещу него е извършен атентат, след което не е в състояние да изпълнява президентските си функции до 1996 г.

Генерал Михайло Апостолски

Апостолски е роден на 8 ноември 1906 г. в щипската махала Ново село. През 1933 г. завършва Висшата военна академия, а през 1938 г. Генералщабната академия на Кралство Югославия.

По време на операцията на Нацистка Германия срещу Югославия през април 1941 г. той е майор в щаба на Дравската дивизия на югославската армия. Пленен е от италианците и отведен в пленнически лагер близо до Милано.

На 23 юни 1941 г. бащата му моли българския военен министър Теодоси Даскалов да бъдат направени постъпки пред германците за освобожда ването на сина му, на базата на това, че той е българин, роден от български родители в Щип.

След освобождението на Апостолов, който тогава се подвизава под името Михайло Митич, а по-късно приема името Михайло Апостолски, е предложено да постъпи като офицер в трудова повиност на българската армия, но той не е удовлетворен от предложеното му звание капитан.

По-късно се включва в югославското комунистическо партизанско движение.

През май 1943 г. Тито му дава званието генерал-майор. След Втората световна война Апостолски е основен деец в борбата на нова комунистическа Югославия срещу българщината във Вардарска Македония и Западните покрайнини.

След пенсионирането си започава да се занимава с различни въпроси от историята на балканските народи.

През 1969 г. под негово ръководство се издава първата „История на македонския народ“, която е пример за многобройни неистини и манипулации в македонската историография.

Сред българските историци е известен с фразата си: „Немам доказ, али тврдам“.

Кръсте Трайков Цървенковски с псевдоними Стево, Янко, Богомилски е югославски комунистически партизанин, секретар на Македонската комунистическа партия.

Роден е на 16 юли 1921 г. в град Прилеп в занаятчийско семейство.

От 1935 г. е член на Сръбския комунистически младежки съюз (СКМЮ), а след това и на ЮКП. През 1939 г. става член на Местния комитет на ЮКП в Прилеп. Гонен от полицията започва да живее нелегално.

През септември 1941 г. е политически комисар на Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“. В края на 1941 г. заминава за Западна Македония. Там става секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Тетово. Издава в. Братство. През септември 1942 г. е арестуван в Гостивар и вкаран в затвора в Тирана. През април 1943 г. успява да избяга и става секретар на Областния комитет на МКП.

През декември 1943 г. Цървенковски става един от организаторите на Учредителния конгрес на НОМСМ.

През юни 1944 г. е назначен за заместник-политически комисар на първа македонска ударна бригада.

След войната е министър на просвещението и културата на Югославия (1958-1963). Сътрудничи на вестник „Народен войник“.

През юли 1963 г. сменя изпадналия в немилост Лазар Колишевски на поста секретар на ЦК на МКП (1963-1969). След това става член на Президиума на СФРЮ, а от юни 1971 до юни 1972 г. е заместник-председател на Президиума.

През 1974 г. поради своите либерални възгледи е отстранен от политиката. Синът му Стево Цървенковски е дипломат и министър в Република Македония.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.

Сподели във Facebook