Съюз на македонските младежки организации

Съюзът на македонските младежки организации (СММО) е основан на 24 май 1923 г. с мотото: „Чрез просвета, култура и родолюбие към освобождение на Македония“.

СММО е главна организация на младежите бежанци от област Македония, установили се в България.

Организацията е в близки отношения с:

• Вътрешната македонска революционна организация;

• Македонското студентско дружество „Вардар“ (МСД „Вардар“);

• Съюза на македонските студентски дружества в чужбина;

• Председателството на българското национално малцинство в Женева и други.

През 1923 г. започва издаването и на печатния орган на съюза – в-к „Устрем“, с редактор Кръстьо Велянов и съюзни агитатори Никола Коларов и Васил Василев. От ноември 1926 до 1934 г. излиза и сп. „Родина“, с редактори Любен Крапчев и Димитър Михайлов. Организацията се издържа главно с членски внос, наеми и други собствени приходи, но и с помощта на Македонската кооперативна банка. Дейността им е забранена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

През 1914 г. във Варна се създава първото Ученическо взаимоспомагателно дружество, а през 1922 г. дружества от различни места се обединяват в Македонски младежки сговор. През май 1923 г. се взима решение на мястото на Младежкия сговор да се създаде Македонски младежки културно-просветен съюз.

Официално съюзът е учреден на 24 май 1923 г. във Варна от представители на 11 младежки македонски организации в страната. По същото време в Пловдив е създаден Младежки съюз на бежанци от Южна България. Дружествата, групирани около Пловдивската организация, се присъединяват към СММО през октомври същата година на извънреден обединителен конгрес в Русе. Избрано е и Централно управително тяло в състав: Димитър Томалевски, Страхил Развигоров, Иван Трифонов, Константин Силяновски, Страхил Топуков, С. Нонев и П. Попантов. В края на 1923 г. Съюзът обединява 22 организации с около 3000 членове.

Какви са целите и задачите на организацията

Според член 2 на Устава на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България неговата цел е да постигне идейно единство в македонската младеж чрез обединение на културно-просветната дейност. Сред задачите на СММО са да възпитава бежанската младеж в дух на родолюбие и преданост към селски освободителния идеал, да я предпази от влиянието на сръбската и гръцката пропаганда, както и от партийно-политическите борби в България.

Публична дейност на организацията

Първоначално СММО е ръководен от Централно управително тяло, а от 1924 г. – от Секретариат. Създават се областни, околийски и районни (селски) ръководства. През 1927 г. има 151 организации на съюза. На Седмия конгрес на организацията от 1931 г. е избран Секретариат в състав: Димитър Михайлов, Христо Тасев, Димитър Яренов, Борис Димитров и Благой Денков, контролна комисия в състав: Георги Гьорчев, Толе Серафимов и Тодор Ангелов, а за организатори Георги Николов и Миле Симеонов.

Съюзът организира 180 вечерни училища, 47 училища за неграмотни възрастни, 32 оркестъра, 30 певчески хора, 65 театрални групи, спортни отбори. Всяка събота се уреждат вечеринки, на които се четат реферати на различни македонски теми, държат се научни беседи, изпълняват се литературно-музикални програми. При организацията е имало любителски хор. Уреждат се и курсове по чужди езици – френски и немски, а по-късно и по радиотехника. През периода 1931–1932 г. са построени почивни станции във Варна и Пирин. Създават се и парични фондове за подкрепа на нуждаещи се, най-вече на сираци. Към някои организации функционират футболни, скаутски и ученически секции.

Стоян Бояджиев, член на Македонската младежка организация „П. К. Яворов“ в София, описва част от дейността на организацията по следния начин: „Всяка събота се уреждаха вечеринки, на които се четяха реферати на различни македонски теми, държаха се научни беседи, изпълняваха се литературно-музикални програми. При организацията имаше любителски хор ... Уреждаха се и курсове по чужди езици - френски и немски, а по-късно и по радиотехника... Лягахме и ставахме с мисълта за Македония и как да бъдем полезни и понеже по-възрастните другари и организаторите от Съюза искаха от нас да сме просветени, начетени и културни дейци, за да бъдем полезни в утрешния ден, то членовете на ученическите секции към „П. К. Яворов“ бяха едни от най-дейните и силни ученици в самите гимназии...“.

В началото на 1934 г. съюзът достига числен състав от 25 000 членове, обединени в 250 организации.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.