Акад. Григор ВЕЛЕВ (1935-2020)

В основата на сръбската пропаганда стои идеята за изграждане на сръбски училища, с чиято помощ да започне обучението по сръбски език. Това е първата и решителна стъпка по пътя за сърбизация на българите в Македония.

За да може Сърбия пълноценно да овладее територията на Македония, Гарашанин предвидливо смята, че трябва да се пристъпи към асимилация на българското население. За тази цел Никола Пашич препоръчва Сърбия да отвори сръбски училища по българските земи, да започне издаването на сръбски учебници и да изпраща учители в областта, за да се даде възможност на младите българи да се образоват и да научат сръбски език. По този начин ще може да се внуши по-лесно на българите, че сърбите са им приятели и че на тях може да се разчита.

През 1886 г. в Белград е основано дружеството „Свети Сава“. То получава пълната подкрепа на крал Милан Обренович и на правителството за реализиране на тези идеи. През същата 1886 г. на заседание в Белград група македонски младежи приемат своя програма, съгласувана със сръбското правителство. В съответствие с доктрината „Начертанието“, сръбският политически елит поставя на дневен ред идеята за духовно проникване и завладяване на Македония.

През 1886 г. Милош Милоевич и белградският митрополит Михайло създават „Комитет за училища и учители в Стара Сърбия и Македония“. По този начин те се надяват с времето сръбските политици и учени етнографи да разширят духовното влияние на Сърбия. На първо време те включват в понятието „Стара Сърбия“ цяла Македония. Този процес на проникване продължава цели 10 години.

За субсидирането на сръбски училища, печатане и разпространение на книжнина и безплатно обучение за млади българи от Македония в кралството е предвиден „Фонд за достойно отстояване на държавните интереси“. Паралелно с тази засилена дейност за поддържане на сръбския елемент във Вардарска Македония е дадено началото на едно много по-коварно идейно течение, на което в следващите десетилетия предстои развитие. Сръбското правителство успява да подготви и изпрати в Сърбия родени в Македония агенти-емисари, които започват трескава пропаганда сред българското население в Македония.

През март 1887 г. е направена следваща изключително важна крачка. Създадено е „Отделение за училища и църкви извън Сърбия“ към просветното министерство. След две години това отделение прераства в „Политико-просветно отделение“ към Външно министерство.

Сръбската религиозна пропаганда след 1912 г.

Сръбската патриаршия се заема да изпрати на мястото на прогонените български свещеници сръбски. В църквите службите и всички църковни треби вече се водят на сръбски език. Налагат се силово и всички сръбски религиозни празници. Като най-голям религиозен празник се обявява култът към св. Сава. Отменят се българските именни празници на български и библейски светии и сръбският празник „Слава“ се налага като семеен празник. Цялата българска църковна книжнина е изгорена. Особено внимание отделят на сърбизирането на българските православни манастири. Българските монаси са прогонени, като на тяхно място са доведени сръбски монаси и монахини.

Карта на сръбските шовинисти. Със син цвят са територии, населени със сърби, сърбохървати и сърбословени. Червените петна са територии, населени с българи. Добруджа е зачеркната като „съмнителна зона за наличие на българи“

Положените огромни усилия и изразходването на много средства обаче не дават очаквания положителен резултат. Това налага сръбската интелигенция и правителство да търсят нови средства за постигане на своята генерална цел – асимилацията на българското население на Македония – чрез създаване на нова доктрина – „Доктрината на македонизма“.

С времето обаче сръбските управленски среди установяват, че налагането на прекия сърбизъм е с ограничен мащаб и е обречено на неуспех. Ето защо сръбското правителство започва да действа в друга насока, създавайки условия нейният политик и дипломат Стоян Новакович да разработи доктрината за т.нар. македонизъм. Тази доктрина ще има за задача да направи процеса на денационализация на българите в Македония по-мек и по-приемлив за тях. Пропагандата внушава, че населението на Македония не е българско, не е и сръбско, а е самобитно и има свои история и култура.

Творците на македонизма изготвят учебници на диалектен език, в който прибавят сръбски думи. През 1889 г. сръбското правителство започва кампания за откриване на сръбски училища. То е убедено, че чрез просвета на сръбски език ще постигне сърбизация на населението. Оттук нататък започва откриването във всички по-големи градове и села на сръбски училища, макар и с единични ученици. Така започна сръбската просветна кампания в Македония.

Липсата на компактна сръбска етническа маса в Македония силно затруднява сръбската пропаганда и нейното сериозно проникване в Македония. Ето защо сръбските власти търсят нови пътища за реализиране на своите цели. Те създават планове за икономическо проникване и колонизация. Едно от изобретенията на сръбската пропаганда за ширене на сърбизма в Скопско е образуването на земеделски дружества. Откриват се няколко стопански предприятия и акционерни дружества. Сръбският капитал започва да прониква в Македония едва след 1906 г. поради митническата война с Австро-Унгария, която продължава до Балканската война. Липсата обаче на достатъчно финансови ресурси не позволява на Сърбия да разгърне мащабно икономическо нахлуване в Македония.

Начало на сръбската колонизация в Македония

Наред с организиране на сръбската въоръжена пропаганда в Македония, възниква и идеята за сръбска колонизация в нея. За неин автор се признава Велим Карич, известен със своите радикални идеи за сърбизиране на Македония. Според него това може да се постигне, като в големите сръбски градове се създадат колонии от сръбски търговци, лекари, занаятчии и др.

Първите опити на Сърбия за колонизация на Македония започват през 90-те години на ХІХ век. Тези опити са безуспешни. Масовата сръбска колонизация на Македония постига успех едва след Първата световна война, когато същата е включена в рамките на Кралството на сърбите, хърватите и словенците.

Сръбска дипломатическа намеса

В края на ХІХ век сръбското правителство подписва консулска конвенция с Османската империя за откриване на сръбски консулства в Македония и Косово. Сръбското правителство планира и осъществява мащабна дипломатическа дейност в Македония. За кратко време то иска и получава разрешение за откриване на консулства в Косовския, Битолския и Солунския вилает. Пред тях са поставени задачите да организират сръбската пропаганда на територията на Македония; да откриват сръбски училища; да набират стипендианти за сръбските училища в Сърбия и за Белградския университет между по-слабите финансово български семейства от Македония; да защитават интересите на сръбските църковно–градски общини пред османските власти; да неутрализират българската и гръцката пропаганда в Македония.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад.Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.

 

Сподели във Facebook