СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

„Именника на българските канове“ свидетелства, че поне от 60-те години на II в.сл.Хр. българите имат ясно изразено етнополитическо самосъзнание и някаква форма на държавност, олицетворени от приемствеността във властта на династията Дуло.

150 г. след рождението на Христа династията на българите Дуло начело с Авитохол поставя началото на българската държавност. Някои историци изчисляват, че династията Дуло управлява България в продължение на около 750 години – от Авитохол до Борис II.

Различаваме три исторически периода в развитието на българската държавност при династията Дуло:

• Епохата Авитохол (150-583) , сменена след разпадането на Хунската империя;
• Епохата Старата, Велика България (584-665), която достига достига своя апогей при кан Кубрат;.
• Епохата Ирник по времето на кан Аспарух (665- 701).

Хазарският удар в средата на VII в., а половин век по-късно и арабската инвазия от юг, окончателно разкъсват етнически българи и довеждат до разпадане на  Стара Велика България.

От разпадането на Стара Велика България възникват:

• Волжко-Камска България, край Волга и Кама, основана от кан Котраг ;
• Черна България – първоначално автономна в рамките на Хазарския хаганат, основана от най-големия син на кан Кубрат – Баян (Батбаян) през IX век, независима от хазарите
• Дунавска България в устието на р. Дунав, основана от  кан Аспарух;
• Куберова България, възникваща отначало в Панония, по-късно в Южна Македония (Керамисийското поле), начело с кан Кубер;
• Алцекова България в Северна Италия.

 От тези формирования на Балканите се създават две нови български държавни образувания, пренесли центровете на своя обществено-политически и икономически живот в някогашните северни и западни периферии на Стара България.

Държавническото мислене на българите личи и от поведението им в амалгама от племена и народи, заливащи Европа при Великото преселение на народите.

УТВРЪЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ОТ КАН АСПАРУХ

Положението на Аспаруховите българи е било незавидно, дори критично в определен момент.

Оногондурите под предводителството на Аспарух (665-701) са принудени да  напускат Стара Велика България и да мигрират на Запад. Чрез ариергардни боеве те възпират връхлитащите ги хазари на всеки възможен рубеж по посока на протичащите от север на юг към Черно море реки.

Идвайки в района на Дунавската делта, българите ликвидират властта на аварите в земите до Карпатите.

От запад българите са били принудени да преодоляват съпротивата на аварите, решили да се възползват от създалата се ситуация. В този момент срещу Аспарух се изправя самият византийски император с елитните си легиони, принудили преди това аварския хаган да превие коляно пред василевса и смачкали на изток съпротивата на омаядския халиф Муавий.

Предците на Аспарух са преминавали Дунава неколкократно (през 539, 540, 558, 598, 626 г. и по-късно), което е предпоставка за идването на българите в делтата на Дунав.

През средата на 60-те години на VІІ век българите на Аспарух се настаняват в устието на р. Истър (р. Дунав) - в областта Онгъл, между Дунавската делта и р. Днестър, заемайки византийски земи в Северна Добруджа. Център на властта на Аспарух най-вероятно е големият укрепен лагер при днешното с. Никулицел, близо до Исакча.

През 681 г. става съдбоносната битка в Добруджа между българи и византийци, водени от император Константин IV Погонат (668-685). Византийската войска е разгромена, а Аспарух завзема земите до Стара планина.

В словото си на 9.VIII.681 г. пред VI Вселенски събор презвитер Константин Апамейски подчертава, че византийците са претърпели поражение не от някакво племе, а във „войната с България“.  

В тази изключително комплицирана ситуация кан Аспарух успява да постигне устройване и признаване на българската държава от Византия. Тук става дума за сключения мирен договор с Византия през 861 г., чрез който става фактическото признаване на новата българска държава. 

От казаното може да се направи само изводът, че България вече е била с ясно изразена „международноправна персоналност“.

Подписването на един международноправен акт обаче несъмнено не следва да определя датата на възникването и да се смята за начало на държавата при положение, че тя участва в него като обособено и устроено още преди това образувание. Затова категоричната позиция на някои наши съвременни историци (Васил Гюзелев), че българската държава води своето начало от 681 г., т.е. след подписването на българо-византийски мирен договор, е неприемлива.

За пръв път е оспорен принципът на ойкуменизма: правото на империята да владее вселената и народите. Със силата на оръжието е утвърдена суверенна държава на самата територия на империята и императорът е бил принуден с международноправен акт да признае фактическото положение.

На Византия, правоприемницата на хилядолетен Рим, България противопоставя достолепието на своята династична традиция, самобитната си военно-политическа и административна система, обичайно право и начин на живот, доминиран от висши духовни ценности. Уверени в достойнствата на собствената си култура и свикнали да отстояват уникалността ѝ в Средна Азия и Северен Кавказ, българите  не се страхуват от обезличаване в контактите си дори с Византия.

ГЕОГРАФСКА ЛОКАЛИЗАЦИЯ И СТОПАНСКИ ОБЛИК НА ДЪРЖАВАТА НА КАН АСПАРУХ

Територията на Аспаруховата държава на Балканите обхваща делтата на р. Дунав, като постепенно се разширява на Запад и Юг, завладявайки територията между днешните градове Шумен, Преслав и Черно море.

Тук той взема сериозни мерки за осигуряване защитата на своя народ. За тази цел се възстановяват останалите от римско време отбранителни ровове или отново се прокопават нови, водейки непрекъснато отбранителни боеве срещу византийските войски.

Българите не са номадски народ По времето на заселването си на Балканите те имат придобита голяма строителна култура. В Северен Кавказ, където са били заселени, те строят градове, прилагат самобитна фортификационна система за защита.

Древните българи са били отлични скотовъди. Векове те държат монопола върху търговията с кожи от Северна Индия до Западна Европа. Те са и майстори на приложните занаяти – кожари, грънчари, с вещина са обработвали различни метали

Не им е било чуждо и земеделието. Това е дало основание на средновековните хронисти и генеалози без колебание да ги поставят в числото на старите библейски народи като яфетити, коляно от дома на Тогарма. Но има и конкретна причина за тяхното причисляване към епонима на древната Урарту и Армения. Ето защо някак странно звучат твърденията на някои историци за последващата им пълна асимилация, за безследното им поглъщане от славянското море.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарница Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.