Септемврийското въстание от 1923 г. и отношението на ВМРО към него

Септемврийско въстание е понятие, наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове или метеж.

Известно е, че по време на деветоюнския преврат срещу правителството на БЗНС БКП заема позиция на неутралитет.            

Под натиска на Москва и Коминтерна част от партийното ръководство (В. Коларов, Г. Димитров) възприема тезата за „втората революционна вълна“ в Европа.

По това време Васил Коларов заема поста генерален секретар на Коминтерна. Заедно с Георги Димитров той успява да наложи на ЦК на БКП курса за въоръжено въстание, въпреки че срещу този курс се обявяват преобладаващата част от ЦК начело с Димитър Благоев.

ОСНОВНА ЦЕЛ НА ВЪСТАНИЕТО

Основната задача на въстанието е „установяване на работническо-селско правителство“ в България. 

За участие във въстанието са привлечени левицата на БЗНС и някои анархисти. Създаден е единен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието като специален орган на ЦК, ръководен от Коста Янков.

Причината за поетия курс на въоръжена борба се корени в амбициите на Съветския съюз да запали Световна социалистическа революция  (Мировая революция) и да създаде нови Съветски социалистически републики в Европа.

Чрез т. нар. „износ на революция“ Съветският съюз подготвя проникването в Централна Европа на войскови части за подкрепа на комунистическото движение в Италия, Англия и особено в политически нестабилната Германия след  Ноемврийската революция и въстанието на спартакистите.

Правителството получава информация за подготвяното въстание и на 12 септември организира мащабна акция за неговото предотвратяване, при която са арестувани около две хиляди дейци на БКП, а щабът на въстанието в София е ликвидиран.

ПРОТИЧАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО

Водачите на въстанието Васил Коларов и Георги Димитров избират за действие Северозападна България - район, по-близо до границата с Югославия.

На 22 септември революционен комитет в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов обявява въстанието.

Правителството на Александър Цанков, което се опира на българската армия, обявява военно положение на 22 септември и мобилизира големи войскови сили за справяне с въстанието.

Още преди началото на въстанието между БКП и ВМРО се сключва споразумение, според което БКП няма да вдига въстание в Пиринско, а ВМРО няма да пречи на подготовката му в другите части на страната.

Впоследствие БКП не спазва споразумението. Въпреки него въстава Разложка околия, където ръководител на бунта е Владимир Поптомов. ВМРО се намесва в конфликта на страната на правителството.

ПОТУШАВАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО

Въстанието е потушено. Правителствените войски, шпицкоманди и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони.

Съвременни изследвания пресмятат броя на жертвите на около 5000 души.

След разгрома на въстанието лидерите му Васил Коларов и Георги Димитров бягат в Югославия, а оттам — в Съветския съюз.

Септемврийското въстание дава възможност на правителството на Александър Цанков да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени на България с Ньойския договор.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.