След 1948 г. БКП започва нова политика по Македонския въпрос

На XVI пленум на ЦК на БРП (1948 г.) Г. Димитров и Тр. Костов заявяват, че кризата с Югославската комунистическа партия (ЮКП) не трябва да накърнява добрите междудържавни отношения и да компрометира идеята за единството и братството на двата народа. В същото време необходимостта от промени в позицията по Македонския въпрос кара партийните лидери за пореден път да търсят подкрепа - този път от Сталин.

За съжаление българската страна отново не получава отговор.

Г. Димитров заявява, че снема сляпото доверие,   което е имал към югославските лидери:

Димитров признава:

• че са се поддали на югославския натиск;
• че са допуснали скопски учители и книжари да наводнят Пиринския край, да водят антибългарска пропаганда;
• Да превърнат Пиринския край в държава в държавата.

На пленума се приема декларация. В нея се настоява:

• да се преустанови безконтролното минаване на границата от НРМ в Пиринския край;
• да се прекрати враждебната агитация на учители, книжари и др.;
• да се премахне принудителното изучаване на македонски език от чиновниците и принудителното абониране за македонски вестници;
• да се преустановят всякакви предишни действия за осъществяването на културната автономия;
• да се сложи край на антибългарската пропаганда в Пиринския край;
• да се прекрати насилствената смяна на българската националност.

За първи път се признават грешките по Македонския въпрос. Така се слага край на грубата антибългарската пропаганда в Пиринския край и е прекратена насилствената смяна на българската националност.

В доклада си пред V-тия конгрес на БРП(к), проведен през декември 1948 г., Г. Димитров заявява, че партията е стояла винаги и днес стои твърдо на позицията, че Македония принадлежи на македонците и е убедена, че македонският народ ще осъществи своето национално единство... като свободна и равноправна нация само в рамките на федерацията на южните славяни.

Главната пречка пред нея обаче са изменниците на марксизма-ленинизма, националистическите ръководители в Белград и Скопие.
През 1949 г. Сталин засилва натиска върху Югославия, принуждавайки всички източноевропейски държави да денонсират договорите си с нея.

Конфликтът ескалира и надеждите на българските ръководители, че няма да засегне междудържавните отношения, остават напразни.

Предприемат се крути мерки срещу Югославия:

• България е принудена на 1 октомври 1949 г. да денонсира Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ от 27 ноември 1947 г.;
• Всички социалистически страни започват да водят широка кампания срещу Югославия;
• Кулминацията е резолюцията на третото съвещание на Коминформбюро в Матра (Унгария) през ноември 1949 - прекратени са търговските и съдебни процеси с обвинения в шпионаж и вредителство;
• Румънския комунистически лидер Г. Георгиу-Деж чете доклад - Югославската компартия в ръцете на убийци и шпиони.

След Петия конгрес на БКП през 1948 г. и главно след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. партията без никаква самокритика заявява, че е допуснала политическа грешка по Македонския въпрос. По този въпрос не се чува откровено признание от нито един политически водач на БКП. Нито един от водачите на БКП няма смелостта да посочи Сталин като главен диригент на тази срамна политика и кампания за денационализиране на българите в Пиринския край, нито да поеме отговорност за извършените репресии.

След инструкцията на Москва за започване на антиюгославска кампания БКП решава, че не може повече да се премълчава фактите.

Чак на 11 март 1963 г., на пленум на ЦК на БКП се слага началото на нова линия по Македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането.

Новата позиция на БКП по Македонския въпрос може да се формулира по следния начин:

• БКП публично признава обективното съществуване на Македонската народна република;
• Признава се, че във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 г. Народна република Македония постепенно се формира македонско национално съзнание;
• заявява се, че отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало;
•  Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие;
• не се приема създаването на македонското национално съзнание, което да се формира и да се изгражда на противобългарска основа;

• БКП признава, че партията е допуснала груба грешка, като е извършила насилие върху волята на народа. Днес тя се противопоставя категорично на опитите населението там да бъде третирано като македонско;
• За Пиринския край категорично се заявява, че населението е част от българската нация и през 1946 г.

Това налага да се потърсят други търговски коридори, особено след създаването на СИВ. Тогава българската страна се ориентира към изграждане на мост над Дунав, който да улесни търговските връзки със СССР.

При посещението си в Москва в края на юли 1949 г. В. Червенков, А. Югов и Г. Дамянов се оплакват на Сталин, че между България и Югославия вече фактически не става никаква търговия. А за нас, българите, е жизнено важен въпросът за транзита.

Сталин обещава да подпомогне. На същата среща той уверява своите гости: България е по-близко до нас, не Югославия.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.