Сръбската доктрина „Начертание“ пренебрегва борбата за национална независимост на българите

Често изтъквам, че за разлика от нашите съседи, България няма своя национална доктрина. Това означава, че нямаме система от официално възприети възгледи и принципи за историческите стремежи на българската нация и държава; нито за целите и перспективите ни, нито за начините, по които ще се осъществят както съвременният ни национален идеал, така и националните ни интереси.

Известно е, че гърците имат своята „Мегали идея“, а сърбите – „Начертание“.

„Начертание“ е политически документ с претенции на държавна програма и прогноза за бъдещото развитие на кралство Сърбия. Концепцията на Илия Гарашанин за външната политика на Сърбия е изградена в духа на модерния за XIX век панславизъм. По това време в сръбското общество битува идеята за реставрация на Душановото царство, т.е. за създаване на голяма и силна сръбска държава, след като Османската империя се разпадне. Когато през 1844 г. Гарашанин съчинява „Начертание“, той е министър на вътрешните работи на Сърбия.

Кои са основните тези в неговата доктрина?

На първо място той смята, че Османската империя е исторически обречена и предстои тя да се разпадне. В резултат на това са възможни два варианта на решение. Единият е османските владения на Балканите да бъдат разделени между Русия и Австрия по линията Видин - Солун. При това положение Сърбия би останала под австрийска власт или сфера на влияние. Другият вариант е върху развалините на Османската империя „нейните християнски жители“ на Балканите да изградят нова държава. В такъв случай Сърбия би могла да играе ръководна роля. Гарашанин преценява първата възможност като голяма опасност за Сърбия и сочи Австрия като изначален враг, поради което съюз с нея е невъзможен. Следователно остава да се работи за реализирането на втория вариант. Т.е. след разпадането на Османската империя трябва да се появи новото сърбо-славянско царство.

И още нещо: Сърбия трябва да се осланя на Русия в антиавстрийската си политика, но още повече на западните сили – Франция и Англия. Сърбия трябва да се превърне в средище, около което да се сплотят останалите южни славяни и балканските народи, придържащи се към тезата „Балканът – за балканските народи“.

Вярно е, че Англия и Франция са против подялбата на османските владения между Русия и Австрия, но те не биха били против една силна християнска (разбирай сръбска) държава на Балканите, която да възстановява равновесието. За целта Сърбия трябва да даде всички гаранции на Европа, че може да съществува между Австрия и Русия. Тя трябва да се разшири териториално и за това има основание в историята на сръбското царство от XIII–XIV век. Твърди се, че само идването на османците на Балканския полуостров е попречило пропадащата Византийска империя да бъде заменена с издигащото се тогава сърбо-славянско царство на Душан Силни.

В доктрината пише: „Дошло е време Сърбия да действа с онзи дух, който отново да потърси своите права, като продължи прекъснатото дело“. Има и продължение: „Така ние, сърбите, ще излезем пред света като истински наследници на нашите бащи, които нищо друго не правят, а само възстановяват своята татковина“. Както се вижда, сръбската национална доктрина още преди съставянето ѝ излиза извън рамките на „националното“. Тя не се занимава толкова с въпроса за освобождението на сръбството, колкото с въпроса за териториалното разширение на сръбската държава.

Предвижда се в нея да се включат териториите освен на  Сърбия, и на Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Албания, Македония, България (Западна и Северна), по-голямата част от Тракия (Румели), Хърватия, Словения, Далмация, Истрия, Крайна и Южна Щирия. Както се вижда, задачата е прекалено амбициозна.

От южнославянските области под австрийска власт се споменават само Срем, Бачка и Банат. Защото Гарашанин не желае да насочи Сърбия към едновременна борба на два фронта, хем срещу Османската империя, хем срещу Австрия. На този етап той вижда разширение на Велика Сърбия за сметка само на Османската империя.

Но основните моменти от доктрината са посветени на сръбско-руските политически взаимоотношения. В реализирането на геостратегическите си планове Гарашанин вижда в Русия единствената пречка. Между Сърбия и Русия е България. В нея се сблъскват амбициите на двете държави. Затова той отчита, че в бъдеще България ще бъде полето, където руските и сръбските интереси ще се пресичат. Гарашанин смята, че Русия е заинтересована от територията на Източна България, през която ще се простира коридорът за стремежите ѝ да завладее Цариград и Дарданелите. Според него Русия няма да позволи създаването на голяма и силна държава в замяна на пропадаща Турция. А що се отнася до Западна България и Македония, Гарашанин смята, че остават извън руските политически интереси. Оттук е и препоръката му: Сърбия да внимава да не бъде излъгана – тя най-лесно би могла да бъде в съюз с Русия, но само ако Русия се съгласи със сръбските намерения за близкото бъдеще.

Въпреки тези опасения сръбска политика намира силен съюзник в лицето на руското правителство, което след скъсването на дипломатическите отношения с България през 1886 г. започва все по-активно да толерира сръбската политика в Македония и най-вече налагания от сърбите т.нар. македонизъм.

Или казано с други думи, Русия застава зад началото на денационализацията на българското население в Македония. И за тази цел започва да отпуска множество стипендии за български младежи от Македония, които преценява, че имат потенциал за бъдещи македонисти.

Гарашанин насочва своето внимание главно към България. По времето, когато съчинява този документ, България е част от Османската империя. Нейното реално съществуване обаче създава чувство на страх в сърбите от българската етническа общност, за което свидетелстват следните негови думи: „Истина е, че българите са най-големият клон от славянския род в Турция“. Липсата на българска държава дава основание на Гарашанин да смята, че българите трябва да се привлекат в новата сръбска държава, като признаят сръбската управляваща династия.      

Естествено програмата „Начертание“ на Гарашанин най-много допада на сърбите, които са под чужда власт – османската и австрийската. Но програмата му има един съществен минус и това е великосръбската ѝ насоченост. Гарашанин подценява националното развитие на другите балкански народи, нито вижда или предвижда националното им освобождение, и дума няма в програмата му за обединението на южнославянските народи въз основа на принципа за самоопределение. Гарашанин иска присъединяване на тези народи към Сърбия по пътя на постепенното разширяване на територията на сръбското княжество. По този начин „Начертание“, т.е. сръбската национална доктрина високомерно пренебрегва борбата за национална независимост и самостоятелно национално развитие на българите, хърватите, словенците и черногорците.

Трябва да отбележим, че основният приоритет на „Начертание“ не е Македония, а стремежът да се осигури излаз на море през Босна и Херцеговина или през Черна гора. Берлинският конгрес от 1878 г. очертава нови граници на Балканите. Създава се Българска държава между р. Дунав и Стара планина. Гърция, Румъния, Сърбия и Черна гора получават своята независимост. И тогава постепенно македонският въпрос излиза на политическата сцена като основен в геостратегическите стремежи на България, Гърция, Сърбия и Румъния заради местното влашко население.

Но след Берлинския конгрес на Австро-Унгария е поверено администрирането на Босна и Херцеговина. И затова Сърбия се отказва от пробива в западна посока, за да получи излаз на море. А „Начертание“ постепенно се актуализира. То си поставя вече нова цел – Македония. Зад нея застава и Виена. До 1885 г. не се забелязва сериозно активизиране на сръбската външна политика по отношение на Македония, тъй като силите ѝ се изразходват главно за сърбизацията на българите от Поморавието. След Съединението през 1885 г. и бързия разгром, който претърпява сръбската армия, на всички Велики сили става ясно, че България се е превърнала в сериозен регионален фактор, предявяващ все по-открито желанието си след Източна Румелия да се обедини и с Македония.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 19.75 лв.

Сподели във Facebook