Сръбската просветна и културна пропаганда в Македония

Етническият състав на Македония в началото на XX век

Населението на Македония се състои от българи и по-малки групи от гърци, власи, турци, арнаути (албанци) и сърби. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония става повод за раздори между балканските страни и за националните борби в областта от началото на века. Според демографските проучвания на редица учени от началото на XX век основната маса от населението на Македония се определя като българско, ако приема духовното ръководство на Българската екзархия (българи екзархисти), или гръцко, ако приема подобно ръководство на Цариградската патриаршия (българи патриаршисти или гъркомани). Сърбите са представени практически символично сред населението на Македония, и то в Северозападна Македония. Ограничени групи от власи живеят предимно в Битолско, а албанците заселват Западните покрайнини на Македония. Във всички части на Македония живее също ограничен брой турско, торлашко (помашко) и турски говорещо циганско население

Антибългарската пропаганда в Македония започва през време на Българското възраждане в Македония. Най-силно се организира и провежда тази пропаганда от страна на Гърция и Сърбия. Сръбските геополитически интереси към Македония

Геополитическите интереси на Сърбия към Македония възникват след 1844 г., когато Илия Гарашанин огласява своята доктрина „Начертанието“. През 60-те години на ХІХ век тези интереси прерастват в активна просветна, а от началото на ХХ век във въоръжена пропаганда. Тя се увенчава с успех след Втората балканска война, когато Вардарска Македония е присъединена към Кралство Сърбия. След Втората световна война сръбската политическа пропаганда прераства в македонистична и се налага със силата на терора от Югославската комунистическа партия на територията на Вардарска Македония.

Първите великосръбски и антибългарски прояви

За пръв път великосръбски прояви се откриват по време на Сръбско-турската война през 1876 г. Тогава сръбското командване забранява на българите доброволци да носят български знамена. По време на тази война етнологът Йован Ристич назовава българските доброволци от Поморавието и Македония стари сърби. Това е повод за възникване на два конфликта между българи и сърби: първият – между български войводи, предвождали български чети. Едни войводи като Симо Соколов се обявяват за старосърби, докато други като Йльо Марков и Христо Македонски – за българи; вторият – между Любен Каравелов и сръбските власти. Той остро реагира на опита да се обявят българските доброволци като старосърби, като прекъсва връзката със сръбските власти и отказва да им сътрудничи. По-късно, по време на Руско-турската война (1877-1878) сръбската войска завзема редица градове в Поморавието (Ниш, Пирот, Враня, Лесковац, Трън, Прокупле, Куршумлия), които са включени в диоцеза на Българската Екзархия, и започва процес на сърбизация – прогонване на български учители и свещеници от тези градове, разкриване на сръбски училища. По време на тази война видните сръбски шовинисти Милош Милоевич и Панта Сречкович се установяват в Пирот и започват сръбска пропаганда и в софийския вилает.

Обидена от несъгласието на Русия да подкрепи нейните претенции, Сърбия търси сближаване с Австро-Унгария, благодарение на която присвоява цялото българско Поморавие.

Начални стъпки за разширяване на сръбското политическо влияние в Македония

Стремежът към разширяване на сръбското политическо влияние в Косово и Македония започва от 1844 г., т.е. от времето на създаването на сръбската национална доктрина „Начертанието“ от Илия Гарашанин.

Началото на сръбската пропаганда започва с опитите да се докаже доминацията на сръбския език на територията на Кралството. Южнославянските наречия, които се говорят на териториите на Поморавието, Тимошко и Нишко, наречени от сърбошовинистите Стара Сърбия, също са обявени за сръбски диалекти. Под натиска на сърбошовинизма сръбските езиковеди обявяват съществуването на някакъв общ сърбохърватскословенски език, а неговият териториален обхват според тях достига до река Искър (или Янтра) на изток, и съответно Тесалия и Епир на юг.

Важен момент от сръбската завоевателна политика е, че на българската етническа група, включена в състава на Княжество Сърбия и по-късно в Кралството на сърбите, хърватите и словенците, не ѝ е позволено национално самоопределение. Това малцинство е лишено от възможност за самосъхранение и е подложено на процес на асимилация и сърбизация. Този процес се засилва и става масов особено след 1913 г., когато Македония е присъединена към Кралство Сърбия. Създаването на Кралството на сърбите, хърватите и словенците през 1919 г. създава условия за засилване въздействието на сърбошовинизма. Той се проявява под причудливи и уродливи форми и спрямо новите народности, включени в Кралството (хървати и словенци). За това свидетелства безпардонната разправа с представителите на другите етнически групи, и на първо място с първите опоненти на сърбошовинизма – хърватите.

Програма на сръбското правителство от 1886 г. за сърбизация на Македония

През 1886 г. по препоръка на сръбското правителство в Белград се основава дружеството „Свети Сава“ с цел да се привличат български младежи от Македония, които със стипендии да учат и следват в Сърбия. През същата година сръбското правителство разработва програма за сърбизация на Македония. Тя предвижда да се създадат дружества за пропаганда на сръбския език и култура в Македония.

В тази програма се посочват пътищата и средствата, които трябва де се използват, за да може да се реализира сръбската политическа експанзия в Македония. В нея е написано дословно: За да се унищожи българското влияние в Македония и да се създаде сръбско и за да се запази народността на сърбо-македонския народ, трябва в Цариград да се основе Дружество на сърбо-македонците. Това дружество трябва да организира издаването на вестник, който ще влива сръбски дух в македонския народ; да работи за изгонването на българските владици от Македония; да работи по създаването на македонски език, в който да се изхвърлят българските думи и изрази и се заменят със сръбски; да се замени българската граматика със сръбска; да се отпечатат в Цариград учебници на т.нар. македонски език с помощта на сръбски специалисти.

Програмата дава достатъчно материал за размисъл на Новакович при разработката на една вече принципно нова идея, която да е съобразена с реалностите в Македония. Както се вижда, „Доктрината за македонизма“ не възниква на голо поле и спонтанно. Тя е резултат на натрупан опит от политиката на сръбските правителства за сърбизация, и най-вече от неуспехите да я реализират цялостно и навсякъде в Македония. Така че тя е качествен скок от опитите за вербална сърбизация към търсене на компромисна формула чрез национален сепаратизъм и македонизация.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.