СРЕДИЩА НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ В МАКЕДОНИЯ – ЧАСТ II

Струга

Струга е град във Вардарска Македония с население 16 559 жители (2002). Под името Струга, е споменат за пръв път през XI век.

През 1591 г. венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Струга: Струга, град в България на границата с Албания... Макар и да наричат Струга град, всъщност е по-скоро село и е първото селище в България, след като се напусне Албания. През града тече малка река, която изтича от Охридското езер, и която е извор на реката на Леш. След като се премине мостът, отделящ Албания и България, се навлиза в Стружкото поле, което е почти изцяло обработвано и е много плодородно. Българите говорят славянски език и следват гръцки обред. На покривите на къщите им гнездят щъркели. Всички хора уважават птиците и смятат, че те носят късмет на тези, на чиито къщи гнездят”.

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на ХХ век Струга има 4 570 жители, както следва: 3 000 българи християни, 1 000 турци, 350 арнаути мохамедани и 220 цигани.

В Струга най-разпространени религии са православието и ислямът. В града има две църкви - „Свети Георги“, която е старата българска църква, намираща се на западния, някогашен християнски дял на града, и „Свети Никола Дримски“, осветена в 1983 г.

Струга е родно място на големия български род Миладинови, от който произхождат братята фолклористи Миладинови, просветната деятелка Царевна Миладинова и юристът Владислав Алексиев. Българи стружани са и видните дейци на ВМОРО Александър Чакъров и братята Христо и Милан Матови.

Прилеп

През втората половина на VII век Прилепското поле е центърът на Българската държава на кан Кубер в Македония.

От IX век, след похода на кан Пресиян през 836 г., Прилеп е българско средище до завладяването на Българското царство от Византия.

След началото на XI век многократно е споменаван като част от Пелагонийската епархия на Охридската архиепископия.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Прилеп е посочен като град с 2 300 жители мюсюлмани, 7 500 българи, 200 власи и 200 цигани.

През 1890 г. при публичен диспут в Санкт Петербург видният прилепчанин Методий Кусев описва в речта си града като: „…чисто българския град Прилеп”.

Според българския географ Васил Кънчов в началото на ХХ век Прилеп има 24 520 жители, както следва: 16 900 българи християни, 6 200 турци, 480 власи и 960 цигани.

Християнските жители на града са под върховенството на Българската екзархия. В Прилеп има 2 прогимназиални и 2 основни български училища, както и по 1 основно гръцко, румънско и сръбско.

Ресен

През 1845 г. руският славист Виктор Григорович описва Ресен така: „Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на Свети Георги и гръцко училище”.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ Ресен е посочен като град с 650 жители мюсюлмани, 1 600 българи и 160 власи.

В Ресен още преди Руско-турската война е образувана българска община.

През 1866-1867 г. е отворено българско училище с учител Лазар Попянев от Велес, поддържан частно от ресенци.

През юли 1880 г. българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до Екзарх Йосиф I и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да ѝ се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград.

През 1882 г. е извършен избор за българска черковна  община, който е утвърден от Екзархията.

Според българския географ Васил Кънчов през 90-те години на XIX век Ресен има около 4450 жители - 2400 българи християни, 800 българи мохамедани, 570 власи, 350 цигани, 300 албанци, 30 турци.

Сред най-известните жители на Ресен са българският политик и министър-председател Андрей Ляпчев, видният журналист, дипломат и историк Симеон Радев и един от основателите на ВМОРО доктор Христо Татарчев. Ресенчани са и видните дейци на ВМОК Борис Стрезов и Димитър Владов.

Щип

Щип е един от най-старите градове в Македония. За пръв път се споменава през I век от н.е. под името Астибо, като един от големите градове на източна Македония. Сегашното име на града е славянско, от времето на заселване на славяните на Балканския полуостров.

Градът е част от България по времето на Самуил, после попада под византийско владичество. По-късно отново е част от Втората българска държава.

След Руско-турската война през май 1878 г. Мано Панайотов и Лазо Хаджидимитров от името на Щипската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.

През 1830 г. отваря врати първото българско училище в града. През 1869 г. педагогът и учен Йосиф Ковачев (1839-1898), след Освободителната война (1877-1878) депутат в Учредителното събрание в Търново и кмет на столицата София, отваря в Щип първото българско мъжко педагогическо училище.

От самото създаване на Българската екзархия през 1870 г. Щип е част от диоцеза ѝ в рамките на Кюстендилската епархия.  

През есента на 1894 г. в махлата Ново село Екзархията изпраща за учител по български език бъдещия ръководител и идеолог българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско — Гоце Делчев, там той учителства до 1896 г.

През 1877 г. е положен първият камък на новото българско училище.

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Щип има 20 900 жители, от които 10 900 българи християни, 8 700 турци, 800 евреи и 500 цигани. Цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия.

В град Щип работят едно прогимназиално и две основни български училища.

Както ще отбележи по-късно в спомените си ръководителя на ВМРО Иван Михайлов, родом от щипската махала Ново село, националният дух и самосъзнание на българите в Щип е на впечатляваща висота. Години наред българите в града са сред най-непреклонните и твърди защитници на българщината в цяла Македония, тук до Балканските войни нито с насилие, нито с подкупи успяват да се устанвят сръбската и гръцка пропаганда. Жителите на града са в първите редици на българското църковно, образователно и национално освободително дело, давайки на свободна България голям брой учени, революционари и църковни дейци.

В Щип е роден и още един лидер на ВМРО – Тодор Александров.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook