СТОПАНСТВОТО И СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА НА МАКЕДОНИЯ ПО ВРЕМЕ ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО ПРЕЗ ХVІІІ ВЕК

Стопанството на Македония през XVIII е моноструктурно. Земеделието е основен поминък на населението в нея.

При покоряването на Македония Османската империя заварва феодална структура на земевладението. Постепенно военнодеспотичната държава заграбва чрез спахийската институция големи площи обработваема земя от местните феодали. Местното населени остава да владее малки парчета нископродуктивна земя, предимно в полупланинските и планински райони.

Структура на земеделието в Македония

През XVIII век земеделието в Македония е основен поминък на населението, което живее предимно по селата. Според френски източник в края на XVIII и началото на XIX век населението на Македония наброявало 968 000 души, от които в градовете живеели 140 000 души, или едва 14-15%. При това в градовете преобладавали турци, евреи, гърци, цигани, албанци и власи, докато българите са били значително по-малко. За това свидетелства доклад на белгийския кансул от 8 август 1871 г., където пише, че в Солун от население 90 000 души 60 000 са евреи, останалата част се разделя между представители на посочените етнически общности.

Българите се занимавали предимно със земеделие - градинарство и скотовъдство (Хр. Христов, 1994, П. Петров и др., 1994)

Земеделието в Македония се развива в рамките на две стопански форми:

• дребни собственици на земя;
• собственици на чифлици.

Дребни земеделски стопанства

Това са маломерни земеделски стопанства, разполагащи с обработваема земя до 50 декара. Тези стопанства са разположени в полупланински и планински райони с ниска степен на продуктивност на земята. Сее се предимно ръж, по-малко твърда пшеница, царевица, тютюн и зеленчуци. Поради примитивната степен на обработка добивите са ниски и едва обслужват бегликчиите (бирниците). Въпреки това част от тази продукция се предлага на пазара в градовете на Македония

Скотовъдството е развито повече, като овчите стада не надхвърлят 200 глави овце, чифт волове, единични бройки крави и кози.

Големи земеделски стопанства - чифлици

По това време започва да се заражда чифликчийството. Чифлиците представляват земеделски владения, които включват обработваема земя, пасбища, ливади, гори и различен брой селскостопански животни. Най-често те са владения на спахии, които наред с военните си задължения изпълняват и административно-стопански функции. (Ст. Димитров, 1956). Създадените чифлици постепенно заграбват отделни по-малки или по-големи селски парцели с прилежащите им села, и ги превръщат в големи селскостопански структури - чифлици. Това е ставало чрез покупко-продажба и най-често чрез насилствено принуждаване на местното население да си продаде имотите.

По-голямата част от чифлиците се образували на базата на предишни феодални владения. Собственици на чифлиците са турски паши, аяни и  албански бегове. Така например Али паша от Янина става собственик на около 900 чифлика на територията на Македония. Джеладин бег е притежавал около 100 чифлика в Охридско-Преспанския край, Али паша Демирхисарски и Исмаил ага в Серско притежавали десетки чифлици (П. Петров и др., 1994). По-късно чифлици започват да закупват евреи, гърци и по-богати българи. Така например братя Робеви имали няколко чифлика в Охридско и Леринско, чифлик имали и братята Илиеви в Прилеп.

Броят на чифлиците в Македония през края на XIX век и началото на ХХ век възлиза на около 2260. По-голям е броят на чифлиците на територията на плодородните полета – Мелнишко, Петричко, Скопско, Битолско, Прилепско, Кочанско, Демирхисарско, Воденско, Леринско, Серско, Солунско, Кюстендилско и Дупнишко.

В сравнения с броя на чифлиците в Северна и Южна България, в Македония броят им е много по- голям. Развитието на чифликчийството е свързано с обезземляване на дребните и средни селски стопанства. През този период се оформят три категории селяни:

• Изполичари, това са селяни които вземат земя за обработване под наем. Те съставляват преобладаващата част от селяните в Македония.
• Ратаи – безимотни селяни, които постъпват на работа в чифлиците срещу заплащане.
• Кесимджии (отсечници)

Първите чифлици се създават около големите градове като Солун, Сяр, Битоля, Струмица, Прилеп, Охрид и Скопие. Тези чифлици се превръщат в продоволствени центрове на селскостопанска продукция. На пазарите в тези градове те продават своята стока: зърнени храни, зеленчуци, плодове, животни.

В градовете започват да се изграждат преработвателни предприятия – мелници, фурни, кланици, мандри, табани, дърводелски и железарски работилници и др.

Постепенно се създавали чифлици в районите на плодородните полета на Македония – Битолско, Прилепско, Скопско, Кочанско, Демирхисарско, Струмишко, Петричко, Мелнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Серско, Воденско,  Леринско, Солунско.

В началото на XIX век се наблюдава процес на постепенен упадък на чифликчийството. Създаването на чифлиците приключва към средата на XIX век.

СТОПАНСТВОТО В МАКЕДОНИЯ В НАЧАЛОТО НА ХIX ВЕК

За развитието на стопанството в Македония  в началото на XIX век спомагат редицата реформи които се осъществяват в Османската империя като:

• Реформите по време на султан Махмуд II (1808-1839).
• Унищожаване на еничарския корпус (1832-1834).
• Премахване на спахийската поземлена система (1832-1834).
• Развитието на корабоплаването по р. Дунав.
• Реорганизация на държавната власт.
• Гюлханският хатишериф от ноември 1839 г.
• Сключените търговски договори с Англия, Франция, Австрия, Русия, САЩ и др.

Всичко това благоприятства интензивното развитие на земеделието, промишлеността и търговията в Македония и по българските земи като цяло.

Развитие на селското стопанство след периода на чифликчийството

Въпреки упадъка на чифликчийството, земеделието продължава да е основен поминък на населението в Македония.

В началото на XIX век производството на някои селскостопански произведения достига големи размери поради непрекъснатото увеличаващо се търсене на пазара.

Състояние на земеделието

По обширните полета на Македония успешно се развива растениевъдството. Тук се сеят почти всички видове зърнени храни, развито е зеленчукопроизводството, лозарството с винопроизводство и овощарството.

Поради непрекъснато увеличаващите се нужди на текстилната промишленост, както и поради повишеното търсене на външния пазар се увеличава търсенето на памук. Това довежда до непрекъснато увеличаване на неговото производство

В средата на XVIII век производството на памук достига до 20 000 бали, а началото на XIX век е вече 70 000 бали.

Непрекъснато се увеличава търсенето на тютюн не само на вътрешния, но и на външния пазар. През 1797 г. са произведени 90 000 бали тютюн, които се продава за нуждите на вътрешния пазар и за износ, главно в България и Сърбия (Хр. Христов,1964).

Развитие на скотовъдството

Скотовъдството в Македония през XVIII-XIX век също се развива интензивно. За това допринасят добрите климатични условия – мека зима и сочни пасища. Отглеждат се големи стада от овце, местна порода говеда, кози, коне, магарета, катъри и мулета за транспорт и обработка на земята. За това съдейства и бързото разрастване на градовете. Потреблението на месо и млечни продукти, на вълна и кожи се увеличава непрекъснато. Особено голям потребител се оказва турската армия.

Разрастването на скотовъдството тласка развитието и на занаятчийската промишленост. Откриват се много мелници, хлебарници, кланици, мандри, табани, тъкачници и други занаятчийски работилници. Всичко това довежда до забогатяването на редица предприемчиви българи, по-богатите от които образуват и чорбаджийската прослойка.

Развитие на лихварството

Важен момент от стопанския живот на Македония е развитието на лихварството. То започва да играе важна роля в стопанския живот през XVII и XVIII век, като получава особено развитие по времето, когато се налагат стоково-паричните отношения. А това е времето, когато се увеличава търговията, усилва се вносът на стоки от чужбина и се променя данъчната система от натурална в парична (П. Петров и др., 1994).

В средата на XIX век данъците стават непоносимо тежки, лихварството довежда до разоряване на много средни и дребни селски стопанства. Васил Кънчов пише по този повод: „Във Велес повече от половината на населението е длъжник на неколцина богаташи, а има села, които са задлъжнели в едно късо време.”

Обикновено заеманите пари от лихварите са в рамките на 100 до 1000 гроша с месечно лихви, които надхвърлят 12% годишно. Не рядко лихвите достигат 20-30%.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

 

Сподели във Facebook