Св. Климент Охридски създава първата българска книжовна школа

- Акад. Велев, какво се случва с учениците на братята Кирил и Методий след смъртта им? 

- След смъртта им техните ученици са подложени на преследване – изпращани са в затвори или продавани на пазари за роби във Венеция. Трима от тях – Климент, Наум и Ангеларий се отправили към България. Българският управител на Белград е посрещнал учениците на двамата братя с думите: „Борис жадува за такива мъже“ и ги изпратил в Плиска.

Там тримата ученици са посрещнати с уважение от българския княз Борис I и дворцовата аристокрация.

По време на пребиваването им в Плиска княз Борис обсъждал с тях множество въпроси и начертал планове за провеждане на широка просветителска дейност в България. Той взема решение да създаде две книжовни школи (първите университети в България) – в гр. Плиска и гр. Охрид.

- Откъде тръгва просветителският път на Климент?

- През 886 г. княз Борис изпраща Климент като свещенослужител и книжовник в Кутмичевица, за да открие книжовен център в Македония.

Климент се установява в Девол. Живее още и работи в Охрид и Главиница. В продължение на седем години (886-893 г.) той развива изключителна просветна дейност.

- Разкажете ни нещо повече за откритата от Климент Охридска книжовна школа...

- В нея са обучени около 3500 ученици. Най-изевените от тях образуват кръг от книжовници, които подпомагат книжовната му дейност. Те разпространяват старобългарската писменост и книжнина, проповядват на старобългарски език, утвърждават българското национално самосъзнание в югозападните български земи.

Под негово ръковоство се построява манастирът „Св. Пантелеймон“ в Охрид. С името на Климент е свързано създаването на усъвършенствания вариант на глаголицата – кирилицата. По този начин, тази част от Македония става третата част от българската държава.

През 893 г. по време на Преславския църковен народен събор на Климент му е отдаден специална почит и е ръкоположен за пръв епископ на български език.

- Малко е позната и една друга дейност на св. Климент Охридски, а по-късно и на св. Наум – лечителската...

- Пребивавайки в близък до Ватикана манастир, те изучават направените преводи на древногръцките и арабските медицински книги. Лечебната дейност на двамата оставя незабравими спомени в паметта на българското население в Македония.

- Как свършва животът на Климент Охридски?

- През 915 г. Климент се явява в Преслав с молба пред цар Симеон да го освободи от епископските му задължения поради напредналата му възраст. Цар Симеон категорично отхвърля искането му, като заявява, че няма по-достоен духовник от него и му предлага да продължи делото си.

На 27 юли 916 г. Климент умира след 30-годишна неуморна работа на българската национална нива. Той е погребан в Охридската църква на манастира „Св. Пантелеймон“. В началото на XV век мощите му са пренесени в Охридската църква „Св. Богородица Перивплета“, преименувана по-късно в „Св. Климент“.

След Климент в Охридската книжовна школа е изпратен Наум, който я ръководи 7 години. След това се оттегля в манастир, който след смъртта му е наречен на негово име.

- Какъв е приносът на св. Климент Охридски в създаването на кирилицата?

- В началото на Х век св. Климент Охридски започва и завършва правописна реформа. Смята се, че той е главният реформатор на глаголицата.

В исторически план кирилицата и глаголицата са двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния.

С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз, след латиницата и гръцката азбука.

- Акад. Велев, ще споделите ли подробности около създаването на кирилицата?

- Кирилицата е наречена така в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.

Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген.

Кирилицата със сигурност е създадена от книжовния кръг на цар Симеон Велики в столицата Велики Преслав, а най-ранно датиран надпис на тази писменост е от с. Крепча, Шуменско (921-922). Ако за глаголицата, основана отново върху специфичните черти на старобългарския език, би могло да се използва и характеристиката „славянска”, то кирилицата трябва да бъде наричана категорично „българската азбука” – със същия подход, който се използва за гръцката, арменската, грузинската, арабската и т.н. писменост. Тази графична система е създадена в Средновековна България, отразява нейната писмена традиция и е свързана най-вече с нуждите на българската държава и нейната църква. Благодарение на силното българско влияние сред останалите славянски народи, тя измества глаголицата и се превръща в писменост на всички православни славянски страни, а по-късно и на Влахия, Молдова, Литва и т.н.

- Как и кога кирилицата стига до Русия?

- След като старославянската литература е внесена в Русия и то предимно от България, и след завладяването на страната ни от османците, от ХV век нататък писмеността се развива на руска почва. Най-вече като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език.

По време на Възраждането, през XVIII-XIX в. като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и започва да се използва по-широко.

През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от буквите механично са заменени с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Въведени са и малки букви на същия принцип – чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Гражданският шрифт е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата. Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи.

- Къде са разпространени разновидности на кирилицата?

- Съществуват редица национални варианти на кирилицата - босанчица, румънска кирилица, белоруска кирилица, българска кирилица, сръбска кирилица, македонска кирилица, руска кирилица, украинска кирилица, казахстанска кирилица, киргизстанска кирилица, молдавска кирилица, монголска кирилица, таджикска кирилица.

По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица, спрямо тези за латиница.

Цялото многотомно издание „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.