Световната икономическа криза – предпоставка за избухване на Втората световна война

Икономическата криза представлява тежка световна икономическа депресия през 30-те години на XX век. Тя започва през 1929 г. и продължава до края на 30-те години. От 1929 до 1932 г. световният брутен вътрешен продукт намалява с 15% – за сравнение спадът му по време на рецесията през 2008-2009 г. е по-малко от 1%.

Голямата депресия има тежки последствия както в богатите, така и в бедните страни. Личните доходи, данъчните приходи, печалбите и цените спадат, а международната търговия намалява с повече от 50%. Безработицата достига 25% в Съединените щати, а в някои страни дори 33%. 

Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове, в много страни строителството напълно замира, а селата страдат от срива на цените на земеделските продукти с близо 60%.

Обикновено се смята, че кризата започва да отшумява през 1933 г., но показателите за промишлено производство, цените на акциите и БВП надхвърлят нивата от 1929 г. едва след Втората световна война.

Икономическата криза от 30-те е най-тежкият траен спад в промишленото производство и производителността за последния век и половина, за който има редовна икономическа статистика.

Икономическата криза в различните страни по света

Страните започват да се възстановяват от кризата по различно време, като в по-голямата част от света това се случва през 1933 г.

Кризата довела до изоставяне на златния стандарт от повечето държави, като първо това става във Великобритания, Япония и Скандинавските страни през 1931 г. Други страни като САЩ и Италия запазват златния стандарт до 1933 г., а Франция, Белгия и Швейцария се обединяват в т.нар. „златен блок“ и запазват стандарта до 1936 г.

Според един съвременен анализ по-ранното изоставяне на златния стандарт води до по-ранното излизане от кризата на някои страни, тъй като Великобритания и Скандинавските страни възстановяват икономиките си по-рано от Франция и Белгия.

Много икономисти са на мнение, че разходите по подготовката за войната ускоряват излизането от рецесията и значително намаляват нивото на безработицата.

Закъснялото влизане на САЩ във войната през 1941 г. окончателно ликвидира последствията от Голямата депресия, намалявайки нивото на безработицата до 10%. Много хора започват да работят извънредно, печалбите на бизнеса се увеличават. Необходими са много работници, които да заемат местата на единадесетте милиона заети във войната мъже на трудоспособна възраст.

Отражение на икономическата криза върху стопанския живот на България

Икономическата се проявява и в България. След изтощителната война и гигантския товар на Ньойските задължения България трудно съживява своята икономика.

Последиците от Първата световна война върху икономическото и социалното развитие на България са многоаспектни и дълготрайни.

Конфликтът прекъсва едно възходящо и стабилно стопанско развитие на страната от първото десетилетие на XX век и потапя финансите и производството в дълбока нестабилност, правейки ги силно уязвими от външни и вътрешни политически влияния.

В много голяма степен икономическите проблеми, породени от Първата световна война, са в основата на острото обществено противопоставяне в страната в междувоенния период и стават причина за възхода на леви и десни тоталитарни движения.

Продължителният икономически срив вследствие на депресията довежда до гигантска безработица, която  революционизира масите.

Редица политически парти и движения започват да търсят отговорност от виновните за икономическата криза и масовата безработица.

На този фон в много страни се формират радикални политически ядра, които прерастват в авторитарни и тоталитарни партии:

• В Русия: Всесъюзна комунистическа партия (болшевики);
• В Германия: Националсоциалистическа германска работническа партия (нацисти);

• Германска комунистическа партия.

• В Италия – Италианска фашистка партия (фашисти).

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.