Световната икономическа криза – предпоставка за започване на Втората световна война

Възникване на икономическата криза през периода 1929-1941 г.

Икономическата криза представлява тежка световна икономическа депресия през 30-те години на XX век.

Тя започва през 1929 г. и продължава до края на 30-те години. От 1929 до 1932 г. световният брутен вътрешен продукт намалява с 15% – за сравнение спадът му по време на рецесията през 2008-2009 г. е по-малко от 1%.

Голямата депресия има тежки последствия както в богатите, така и в бедните страни.

Личните доходи, данъчните приходи, печалбите и цените спадат, а международната търговия намалява с повече от 50%. 

Безработицата достига 25% в Съединените щати, а в някои страни дори 33%. 

Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове, в много страни строителството напълно замира, а селата страдат от срива на цените на земеделските продукти с близо 60%.

Обикновено се смята, че кризата започва да отшумява през 1933 г., но показателите за промишлено производство, цените на акциите и БВП надхвърлят нивата от 1929 г. едва след Втората световна война.

Икономическата криза от 30-те е най-тежкият траен спад в промишленото производство и производителността за последния век и половина, за който има редовна икономическа статистика.

Икономическата криза в различните страни по света

Различните страни по света започват да се възстановяват от кризата по различно време, като в по-голямата част от света това се случва през 1933 г.

Кризата довела до изоставяне на златния стандарт от повечето страни, като първо това става във Великобритания, Япония и Скандинавските страни през 1931 г.

Други страни, като САЩ и Италия, запазват златния стандарт до 1933 г., а Франция, Белгия и Швейцария се обединяват в т.нар. „златен блок“ и запазват стандарта до 1936 г.

Според един съвременен анализ по-ранното изоставяне на златния стандарт води до по-ранното излизане от кризата на някои страни, тъй като Великобритания и Скандинавските страни възстановяват икономиките си по-рано от Франция и Белгия.

Много икономисти са на мнение, че разходите по подготовката за войната ускоряват излизането от рецесията и значително намаляват нивото на безработицата.

Закъснялото влизане на САЩ във войната през 1941 г. окончателно ликвидира последствията от Голямата депресия, намалявайки нивото на безработицата до 10%. Много хора започват да работят извънредно, печалбите на бизнеса се увеличават. Необходими са много работници, които да заемат местата на единадесетте милиона заети във войната мъже на трудоспособна възраст.

Отражение на икономическата криза върху стопанския живот на България

Икономическата криза се проявява и в България. След изтощителната война и гигантския товар на Ньойските задължения България трудно съвзема своята икономика.

Последиците от Първата световна война върху икономическото и социалното развитие на България са многоаспектни и дълготрайни.

Конфликтът прекъсва едно възходящо и стабилно стопанско развитие на страната от първото десетилетие на XX век и потапя финансите и производството в дълбока нестабилност, правейки ги силно уязвими от външни и вътрешни политически влияния.

В много голяма степен икономическите проблеми, породени от Първата световна война, са в основата на острото обществено противопоставяне в страната в междувоенния период и стават причина за възхода на леви и десни тоталитарни движения.

Революционизиране на масите след икономическата депресия

Продължителният икономически срив вследствие на депресията, довежда  до гигантска безработица, която революционизира масите.

Редица политически парти и движения започват да търсят отговорност от виновните за икономическата криза и масовата безработица.

На този фон се формират радикални политически ядра, които прерастват в авторитарни и тоталитарни партии:

• В Русия се появява Всесъюзна комунистическа партия (болшевики);
• В Германия:

• Националсоциалистическата германска работническа партия (нацисти);
• Германската комунистическа партия;

• В Италия – Италианската фашистка партия (фашисти).

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.