Тайни революционни дружества на македонските и тракийските българки
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
Таен девически македоно-одрински кружок „Свобода“
Една от организираните прояви на женското съпричастие с борбите за освобождение на Македония в Кюстендил е създаденият на 9 Април 1900 г. в Петокласното девическо училище Таен девически македоно-одрински кружок „Свобода“. Както самите организаторки изтъкват, причините за това са: „Като имаме предвид невъзможността да действаме явно за освобождение на поробените братя и сестри в Македония и Одринско, понеже сме момичета и при това повечето сме ученички… основахме този кружок, под название „Свобода“. То молиме Ви, господин председателю, да приемете и причислите и нашия кружок при всички други тайни кружоци, които засега съществуват“.
С последните думи момичетата настояват да бъдат частица от национално-освободителното движение. Заедно с писмото изпращат за утвърждаване своя устав и клетва, подписана от шестнадесетте членки. Това са момичета в тийнейджърска възраст – дванадесет от тях са на 15 години, а четири – на 16.
Четиринадесет са кюстендилки, една е от с. Горановци, една от Радомир. За председателка избират Марика Ангелова от Кюстендил, която още на 6 април 1900 г. заедно с шест свои съмишленички подписват клетвата. Последната, макар и с романтичен привкус, съдържа ясна декларация за саможертвата, на която са готови тези момичета, все още деца, за свободата на Македония и Одринско: „Че ще бъда покорна и вярна служителка на делото и че ще помагам с всичките си сили за освобождението на поробеното ни отечество Македония и Одринско, като при това гледам да пазя всичко в тайна. В противен случай… приемам да бъда наказана… с оръжието, което държа в ръцете си, без всякакво съпротивление“.
С оглед на конспиративността всяка от тях има избран от нея псевдоним. Секретарка е Люба Манова от с. Горановци. Под редакцията на Тодор Цеков кръжочничките издават ръкописен в-к „Борба“.
Македонски женски съюз
На Четвъртия конгрес на македонските братства се взима решението за учредяването на Македонския женски съюз (МЖС) – официално предложено от Щипското братство. През март 1926 г. 12-членен Временен комитет подготвя неговото изграждане.
Учредителния конгрес е на 30, 31 май и 1 юни в София, приема се уставът му. В него се обединяват женски културно-просветни и благотворителни дружества, съществуващи до този момент към различни македонски братства. Дейността на съюза е организационна, културно-просветна, благотворителна и политическа. Голяма част от усилията му са приложени към грижи за македонските бежанци, породени от тогавашната геополитическата ситуация, затова и се обръща много внимание към градежа на сиропиталище „Битоля“ и по-общо да се подпомогнат бежанците, бягащи или преместващи се към границите на Република България и следователно живеещи на много мизерни начала.
МЖС също взема участие на международна арена, следвайки практиката на Македонските братства. Пример за тази им дейност е участието в Международната женска лига за мир и свобода. До 1928 г. са регистрирани 45 женски дружби с 4254 членове. На тогавашния конгрес се избира ръководство, което включва Олга Радева (председателка), Райна Дрангова и Вела Панова (подпредседателки), Мара Антонова и Марица Антонова (секретарки), Стефана Христова, Мита Юрукова, Люба Иванова, Александра Тошева (съветнички) С. Думева, М. Грънчарова, Р. Руменова, Р. Костеница-Мецгар, Д. Стършенова (сътруднички със задача да подпомагат работата на ръководството).
Конгресът през 1934 г. избира председателка Злата Сарафова, Славка Джерова и Стефана Христова като подпредседателки, Люба Иванова като секретарка, Мара Сакъзова като касиерка, а Мария Божинова, Мица Гюркова, Павлина Иванова, Александра Димора и Коцка Александрова като съветнички.
През 1933 г. МЖС има 59 организации с 5800 членки. След 19 май 1934 г. година се разформира, но по време на Втората световна война участва и в инициативи, организирани от Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства в България. Работи до 1944 г., но отделни дружества преустановяват дейността си заедно с останалите македонски бежански организации през 1947 г.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.