Тайните офицерски братства и революционната борба в Македония

С тайно окръжно до офицерите на действителна служба на 18 декември 1903 г. Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) възстановява тайните офицерски братства.

Българското офицерство е един от основните движещи фактори на Македоно-одринското революционно движение и на националноосвободителните войни.

Ние не можем да си представим и няма как да открием в историята някое събитие от това поприще - било четническа акция, било въстание, още по-малко война, което да не е свързано с участието на офицерите.

Често по инерция, дори в историческата наука, понякога наричаме тази организация Върховен комитет, върховисти, като че ли става въпрос за една шепа хора. Всъщност това е една могъща организация, която е покрила със своите комитети-дружества, комитети-секции цялата страна и с личен състав в края на ХІХ и началото на ХХ век около 60 хил. организирани членове, което я прави най-мощната, най-голямата и силна обществено-политическа сила по онова време, по-силна, и с по-голяма членска маса отколкото останалите политически партии. 

В тайните офицерски братства, които са гръбнакът на тази организация, членуват около 1000 офицери на действителна служба.

Това са точно половината от тогавашния офицерски корпус. Такова единомислие и единодействие българската история рядко познава.

В периода 1899-1901 г., за две-три години в самия край на ХІХ в. и началото на ХХ в., когато начело на Върховния комитет застава една група от млади и младши офицери от Българската армия начело с поручик Борис Сарафов, може би Върховният комитет и неговата организация в България изживяват най-големия си подем.

Достигната е възможно най-голямата степен на единство и единодействие. 
Именно офицерите са главният двигател и движат и Върховния комитет, и повечето от най-ярките събития на Македоно-одринското движение.

Добър пример е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. През последните години се изписа много по този въпрос и вече е ясно, че без участието на българските офицери и без подкрепата на тайните офицерски братства това въстание нямаше да достигне до размерите, които взе, за да го наричаме втория най-висок връх след Априлското въстание.

В неговата подготовка и провеждане са били ангажирани близо 50 офицери от Българската армия, начело с ген. Иван Цончев.

До офицерския корпус е подписано окръжно от полковник Анастас Янков, подполковник Стефан Николов, капитан Александър Протогеров, поручиците Петър Дървингов, Юрдан Стоянов и Христо Саракинов и подпоручиците Илия Балтов, Христо Танушев, Владимир Каназирев, Константин Настев и Борис Стрезов, в което се заявява, че: ”...офицерството е било тук душата на освободителното дело. Офицерството е дало най-много и най-скъпи жертви – било в пари, било в материали, било в свои другари. В офицерството е била и ще бъде едничката надежда, към него днес са обърнати погледите на целия свят, към него преди всичко македоно-одринският роб протяга ръка за помощ.“

Окръжното призовава към зимна подготовка и подновяване на въоръжените действия идната пролет. В някои от гарнизоните са възстановени офицерските братства, възстановяват се трансграничните канали и складовете за оръжия и боеприпаси. Така ВМОК отново започва да гради паралелна организация в Източна Македония и заявява претенции за върховенство в освободителното дело и отново се сблъсква с дейците на ВМОРО.

Българското офицерство, основен двигател в дейността на ВМОК

От създаването на ВМОК през 1896 г. до 1912 г. българското офицерство участва активно в реализиране на целите и задачите на организацията. Всички чети на ВМОК са комплектовани и обучени с прякото участие на български офицери.

По-голямата част от тях са родени в Македония и каузата за освобождение на техния роден край се вревръща в лична и свещена кауза. Те участват чрез своите офицерски организации в дейността на ВМОК като експерти по военно дело, заставайки начело на създадените с тяхна помощ и усилия чети.

След 1905 г. те приемат писмото на ВМОРО за закриване на ВМОК с изненада и разочарование. Още по-голямо е разочарованието им от решението на генерал Цончев да изпълни това искане. Затова мнозина от тях се отказват от революционна дейност и се връщат в армията.

През 1908 г. се провежда Младотурската революция. Тя води до временен застой в революционното движение на емиграцията и българското офицерство.

След смъртта на Янков и Цончев офицерите от групата на върховистите избират за ръководители по-млади дейци като подполковник Протогеров, майор Дървингов, майор Борис Дрангов, майор Климент Кръстев.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.