Тодор Александров – легендарният ръководител на ВМРО

Тодор Александров Попорушев е български революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация.

Той е роден на 4 март 1881 година в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева. 

През 1895 г. Тодор Александров постъпва в българското педагогическо училище в Скопие,  което завършва през 1898 г. с отличен успех.

На 16-годишна възраст се включва във ВМРО.

След завършването си Александров е разпределен като учител във Виница, центъра на тежката Винишка афера от предходната 1897 г.

Там работи за възстановяване на организацията. През 1900-1901 г. преподава в българската прогимназия в Кратово, където заедно с Иван Шатев и Владимир Карамфилов става член на околийския революционен комитет. 

През 1903 г. преподава в Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония.

През учебната 1904-1905 г. Тодор Александров е назначен за главен учител във ІІ класно училище в Щип. Същевременно е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип.

По време на Хуриета става главен ревизор на българските училища в Македония. След неуспешен опит да бъде арестуван през 1909 г. се укрива в България.

На 27 март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие. След 13 месеца е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско.

През декември 1904 г. след сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 г. се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му

През ноември 1907 г. Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. Участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г.

В началото на 1911 г. заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.

Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканската война Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш, като го предава на настъпващите български военни части.  

Под командването на подпоручик Тодор Александров действат четите на Гоце Междуречки и Георги Мончев.

С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над българското население в Македония през 1913 г. заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония. Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея.

След края на Първата световна война Тодор Александров заедно с ген. Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев възстановява ВМРО.

В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония.

Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония в една автономна, а в дългосрочен план и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея.

ВМРО под ръководството на Т. Александров влиза в сериозен конфликт с правителството на Ал. Стамболийски, което не защитава с достойно интересите на българите в Македония

На 4 ноември Протогеров и Александров са арестувани заедно с депутати, редактори на вестници и други като виновници за войната. Първо Александров, а по-късно и Протогеров с помощта на войводата Михаил Радев успяват да избягат от затвора.

Постепенно ВМРО започва да контролира политическия живот в Пиринска Македония.  В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Македония и да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на войната в земеделското правителство Александър Димитров, а четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп.

През 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат.

В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници.

През юни 1920 г. той издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци. На изборите тези кандидати получават изненадващо висока подкрепа във Вардарска Македония.

През 1924 г., след като съветските представители успяват да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.

Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София.

В тази обстановка на 31 август 1924 г. в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит.

За убийството на Тодор Александров са тиражирани няколко версии. Най-вероятна е тази, която сочи, че Коминтерна организира убийството, за да не пречи за денационализиране на революционното движение, което ръководи и да го превърне в оръдие на доктрината за „световна революция”.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.