Тома Карайовов между политиката, публицистиката и ВМОРО

Тома Иванов Карайовов, с псевдоним Клубски, е виден български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, публицист, политик, дипломат и общественик.

Роден е около 1868 г. в Скопие, син е на видния български общественик Иван Карайовов, един от водачите на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие.

Завършва Солунската българска мъжка гимназия и право в Софийското висше училище. През 1885 г. става член на основания на 10 февруари в Пловдив Български таен централен революционен комитет и участва в Съединението.

През 1892 г. Карайовов е сред учредителите на Младата македонска книжовна дружина в София. Създател и секретар на дружеството „Братски съюз“. През 1895 г. на Втория конгрес на Македонската организация в София е избран за член на Върховния комитет.

През 1896 г. е редактор на в-к „Право“. Между 1897 и 1900 г. е секретар на българските търговски агентства в Битоля и Одрин. От 1900 до 1901 г. е отговорен редактор на в-к „Пряпорец“ – орган на Демократическата партия. Редактор е на в-к „Автономия“ – орган на ВМОРО (1903). През 1903 г. издава книгата си „Македонските искания и дипломацията“, в която развива идеята на ВМОРО за автономия на Македония.

При разцеплението на ВМОК става подпредседател на крилото на Христо Станишев, което е за по-активно сътрудничество с ВМОРО срещу крилото на Стоян Михайловски.

През 1904 г. започва работа като секретар на дипломатическото агентство във Виена (до 1905), началник на Второ политическо отделение (1905–1906) и секретар на дипломатическото агентство в Рим (1907–1908).

След Хуриета от 1908 г. Карайовов е сред организаторите на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за негов председател на Първия и на Втория му конгрес. През 1909 г. издава органа на партията „Отечество“. След разтурянето на партията отново се връща на работа във Външно министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица Санкт Петербург. През 1913 г. ръководи Информационното бюро при Външно министерство, а по време на Първата световна война (1915–1918) е председател на управителния съвет на Търговска банка – Скопие, и представител в Германия на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война е задграничен представител на ВМРО.

След войните през 1923 г. Карайовов е сред създателите на Македонския научен институт и негов действителен член. През 1924 г. е български генерален консул в Албания.

Делегат е на Шестия конгрес на ВМРО през 1925 г. Сътрудничи на сп. „Отец Паисий“. През 1933 г. е редактор на в-к „Бюлгари“.

Тома Карайовов не признава съществуването на македонска нация и пише в дневника си:

„На 18 май – Спасовден – на два пъти говорих с двамата студенти в Белград – синове на Пане Чакъров от Скопие. И двамата упорито се придържат в новата национална идеология, вмъкната от комунисти, за нова македонска народност. Аз исках да ги убеда: 1. Че няма македонска народност, защото няма македонска култура, македонски литературен език и македонска история. 2. Че същественото в живота на македонското население в течение на вековете е българско, или – доколкото не е такъво – то е борба на гърци, сърби и турци да изместят българите“.

Личният му архив се съхранява във фонд 1079К на Централния държавен архив. Той се състои от 622 архивни единици за периода 1866–1945 г.

Умира на 2 декември 1950 г. в София.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.