Трайко Китанчев – основател и главна фигура във ВМОК

Трайко Китанчев (Даскалина) е известен български учител, обществен деец, поет, публицист, политик, деец на Демократическата партия, редовен член на Българското книжовно дружество (от 1894 г.), революционер, пръв председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и организатор на Четническата акция през 1895 г.

Той е роден през 1858 г. в село Подмочани, Ресенско. Баща му е градинар и се преселва със семейството си от Подмочани в Ресен. Брат му, Ефтим Китанчев, е български офицер и дипломат.  Трайко Китанчев учи в Ресен през 1868-1869 г., същата година е изпратен от митрополит Натанаил Охридски заедно с Андрей Башев да учи в Цариград в българското училище във Фенер. Техен учител е Петко Рачов Славейков, който по това време издава вестник „Македония”. Негов съученик е Димитър Благоев. През това време е издържан от Българското благодетелно братство „Просвещение“. Младият Китанчев попада в истинска родна среда. В Цариград тогава има голяма българска колония от негови земляци, които тук са млекари и градинари. По-късно тук ще учи друг велик българин, също ресенчанин - Симеон Радев, който по времето, когато Китанчев ще застане начело на Върховния македонски комитет, ще оглави Цариградския революционен македоно-одрински комитет.           

От 1874 г. учи в Духовната семинария в Киев, която завършва през 1879 г. За кратко време след това следва право в Москва (1879-1880), но прекъсва поради болест.

След завръщането си в България от 1881 до 1882 г. е учител в семинарията на Лясковския манастир (Петропавловската семинария), където преподава история на българската литература, логика, всеобща литература и всеобща история.

През учебната 1882-1883 г. Китанчев е учител в българската мъжка гимназия в Солун, където преподава география, всеобща история и словесност. Тук той разработва първата учебна програма, води борба срещу чуждите пропаганди и заедно с други колеги прави опит да основе българска печатница и да издава вестник.

На тържеството за Кирил и Методий пламенната реч на учителя свършва така: “Дано догодина да не ни побере тоя двор! Да живей българский народ!”

През 1883-1884 г. Трайко Китанчев работи като учител в Пловдив в прочутото „Жълто училище”, където е колега с учителя си Петко Славейков и с Петко Каравелов. През 1884-1885 г. учителства в Габрово, а през 1885-1886 г. - в София. От 1886 до 1890 г. е училищен инспектор в Търновско.

При избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. Китанчев заминава като доброволец на фронта.                

Активна политическа дейност

Първоначално е привърженик на Петко Каравелов и член на Либералната партия. Сближава се със Стефан Стамболов, като известно време двамата дори живеят в една стая. По време на преврата през август 1886 г. Китанчев е заедно с него в Търново и пише под негова диктовка прокламацията, с която превратът се обявява за незаконен. По-късно, по време на управлението на Стамболов, Китанчев се разочарова от външнополитическия курс на страната и отношенията между двамата охладняват. Китанчев отново започва да подкрепя Петко Каравелов.               

В Осмото обикновено народно събрание оглавява каравелистката група и се проявява като мъдър патриот. Той е един от най-дейните оратори. И днес, повече от век след онези години, много съвременно звучат речите му против „филство“ и „фобство“. Ратува за ненамеса във вътрешните работи на чуждите държави, настоява да се служи само на България, да не се заемат позиции, които да ни злепоставят пред Великите сили.

През 1892 г. е осъден на три години затвор по обвинение в съучастие в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев.  

Лежи 3 години невинен в Хасковския затвор, но това не сломява стремежа му да работи за обединението на българския народ, за да не бъде той “само една провинция”, а да бъде “една националност”. Освободен е от затвора на 20 май 1894 г. Веднага след това се включва активно в политическия живот на страната.

Участва в опита за основаване на Радикална партия през юни в хотел „Константинопол“.

На 19 септември е избран за депутат от Търново като кандидат на Демократическата партия на Каравелов. В Осмото обикновено народно събрание оглавява каравелистката група и е един от най-дейните оратори.

Трайко Китанчев е инициатор и организатор на събирането в “Червен рак” през 1885 г., когато се учредява „Съюзът на македонските братства”, председателства първия му конгрес и първия изпълнителен комитет.

Трайко Китанчев изживява тежко неуспеха на Четническата акция

В края на 1894 г. става председател на Емигрантската македонска организация “Братски съюз”.

Китанчев е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 г. „Македонски комитет”. Той се състои от петчленно бюро и 15 съветници. Пръв председател на комитета става бившият председател на Братския съюз Трайко Китанчев, подпредседател е Наум Тюфекчиев, а секретар е Тома Карайовов.

Журналистическа дейност

Трайко Китанчев пише във вестниците „Право“, „Знаме“ и списание „Мисъл“.

През 1893 г. превежда за пръв път на български „Дон Кихот“ на Сервантес, а през1894 г. - „Шинел“ и „Невски проспект“ на Николай Гогол, “История на цивилизацията в Англия” на Бокъл.

Автор е и на една обстойна и ценна монография за Сервантес, на филологически статии.

Трайко Китанчев умира внезапно, когато е едва на 37 години. Инфарктът слага край на устремения му живот на активен общественик и литератор.               

Симеон Радев, съгражданин на Китанчев, го определя така: „една от най-чистите, бих казал, най-светлите фигури на българската демокрация...”.                                     

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.