Трябва да отстояваме историческите си права по отношение на Македония

- Днешната ни тема е за появата на първите граждански сдружения в Македония, но нека преди това ви върна към нещо много актуално - подготовката на Българо-македонския договор за приятелство и сътрудничество. Какво се цели с подписването на този договор?

- Както е известно, от създаването на Р Македония от 1945 г. до днес се извършват няколко неща, които накърняват националните ни интереси: 1. Грубо и вулгарно се фалшифицира българската национална история от времето на цар Самуил, българското националноосвободително движение в Македония; 2. Организира се една мощна антибългарска медийна кампания; 3. В училищата в Р Македония доминантно се преподава, че враг № 1 на страната са българите татари; 4. Всички дейци на Българското възраждане и дейци на националноосвободителното движение, които многократно и по различни поводи са демонстрирали своята българска национална принадлежност, въпреки това са обявени за македонци; 5. Не се признава съществуването на българска национална общност в Македония. Затова в статистическите демографски проучвания липсва графа „българи”. Както е известно, в резултат на националното предателство на БКП беше признато съществуването на македонска нация и беше направен опит за македонизиране на 187 000 българи в Благоевградски окръг. При тази ситуация от 1948 г. та до наши дни мълчаливо преглъщаме тези несправедливи обвинения, както и не правим никакви опити да защитим историческата истина и националния интерес на България.

- Преди година България постави условия за приемането на Република Македония в ЕС и там се вдигна голям пропаганден шум. Справедлива ли е тази реакция?

- Истина е, че българското правителство по това време постави условие за подписване на договор, с който да се коригира поведението на македонското правителство, на културните и научните институции, както и на масмедиите. Между тези предложения фигурира и едно, сигурно  предложено от някой наивник от Министерството на външните работи, за съвместно честване на бележити дати от историята, които се отбелязват в двете страни.

- Какво се очаква от това предложение?

- Очаква се македонските власти да признаят, че Дамян Груев, Гоце Делчев, Яне Сандански и стотиците борци, паднали за свободата на Македония, приживе са декларирали българския си произход и че имат българско национално самосъзнание. Наивно е да повярваме, че те ще признаят тези исторически факти. Поредното доказателство за това бе смехотворното посещение на председателя на БАН акад. Воденичаров за честването на Илинденското въстание, проведено на Мечкин камък. В негово присъствие от страна на македонските домакини са произнесени  празнични речи, всички до една славословещи македонизма, и нито една добра дума за ролята на България – главна опора на националноосвободителното движение в Македония.

- Така ли трябва да разбираме съвместното честване на общи дати и празници?

- Разбира се, че не. Официалното присъствието на акад. Воденичаров в Р Македония по време на празничните тържества всъщност на практика легитимира старата песен на македонистите, че за всички злини на Македония е виновна България.

- Какво смятате, че трябва да присъства в този договор?

- На първо и последно място трябва да фигурира текст, че македонската държава признава съществуването на българска национална общност, която да се легитимира чрез свои културно-просветни организации и партии, каквито имат албанците, циганите, турците, торбешите и др.

- По всяка вероятност властите в Скопие ще откажат. Тогава какво трябва бъде нашето поведение?

- Тогава ще трябва да отстояваме историческите си права, както Гърция си ги отстоява.

- Според Вас македонското правителство има ли сериозни намерения да влезе в ЕС?

- Не! То само „пунтира“ такова желание. Всъщност те правят всичко възможно, за да не влязат в Съюза, защото това ще означава да се спазват законите на ЕС, т.е. да се признае правото на съществуване на българска общност и правото на сдружение и политически партии, което за тях, македонистите, би било гибелно решение.

- Как посреща македонското правителство огромния поток от граждани, които се стремят да получат българско гражданство?

- С кисела гримаса. Досега българско гражданство са взели над 120 000 българи от Македония. Хиляди други са подали документи. Ако у нас агентите на македонизма не саботират този процес и продължат да издават български паспорти, специалистите смятат, че в рамките на 1-2 години близо 50% от македонските граждани ще получат българско гражданство. Ето от какво ги е страх върлите македонисти, тези наследници на сталинизма, които на живо прилагат решенията на мъртвия вече Комунистически интернационал. 

- Нека сега се обърнем към по-далечните страници от историята на българите, живеещи в Македония… 

- Учителската организация е една от първите, създадени след Младотурската революция от юли 1908 г. Това е общественото сдружение на българските екзархийски учители в Османската империя. Основано е на конгрес в Солунската българска девическа гимназия между 8-15 август 1909 г. На заседанията Георги Баждаров изнася доклад на тема „Цел и тактика на учителската организация“, а воденският делегат Т. Ангелов озаглавява изложението си така: „За административното изграждане на учителските сдружения“. Приет е устав, избрано е централно ръководство, а Георги Баждаров е назначен за редактор на печатния орган „Учителски глас“. В този вестник освен професионални въпроси е разисквано и положението на българите в Македония. Съюзът провежда  Втория си конгрес между 6 и 9 август 1910 г., на който Георги Баждаров е избран за председател.

През септември 1911 г. се провежда Третият конгрес на организацията, на която присъстват делегати от 16 дружества във Воденско, Ениджевардарско, Берско, Кукушко, Серско, Гумендженско, Леринско, Островско, Демирхисарско, Хрупищко и Солунско, както и от селата Косинец, Българска Блаца, Емборе, Горни Порой и Просечен. До началото на Балканската война членовете на дружествата наброяват около 2000 души.

- Кога се учредяват първите женски дружества в Македония?

- След Първата световна война се създават първите женски дружества, в които членуват жени на бежански семейства от Македония. Иначе казано, това е организация на жените бежанци от областта Македония, установили се в България. Организацията е съществувала от 1926 до 1934 г. Тя е била в близки отношения с Вътрешната македонска революционна организация до забраната на организациите, което става след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. Ръководен орган е конгресът, който се свиква всяка година, а съюзът се управлява от Управително тяло с делегиран представител на Македонския национален комитет. На І конгрес през 1927 г. е приет Устав на организацията, в който целта е определена като запазване на българското народно чувство и поддържане на македонските традиции и обичаи. Подраздел на организацията е Съюзът на македонските девойки. Още със създаването си през 1926 г. Македонският женски съюз се присъединява към българската секция на Международната женска лига за мир и свобода с председател Екатерина Каравелова. Съюзът създава свои клонове и дружества в България и зад граница. През 1928 г. имаме 45 дружества с 4500 членки, а през 1933 – 51 дружества и около 6000 членки.

- С какво се занимават тези дружества?

- Сред различните дейности на съюза са откриването на трапезарии за бедни деца, устройване на изложби в България и в Западна Европа, книгоиздаване, фолклорни мероприятия, детска просвета и други културно-просветни активности. През 1933 г. съюзът изпраща делегати на Великия македонски събор в Горна Джумая.

- Кои по-известни българки участват в акциите на Съюза на жените?

- Например Олга Радева, съпруга на Александър Радев, която първоначално оглавява организацията. Активистки на Македонския женски съюз са представителки на известни комитски фамилии като Константина Александрова, сестра на Тодор Александров, Райна Дрангова, Елена Томалевска, Евгения Александрова, Славка Джерова, Злата Сарафова и др. Те са сред подписалите „Позив към македонската емиграция в България“, гласуван по време на Великия македонски събор. Макар че съюзът е разтурен през 1934 г., някои дружества продължават да функционират до 1947 г. През 1940 г. председателката на МЖС доктор Злата Сарафова подписва обща декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.