Цар Калоян остана в нашата история не само като воин, а и като дипломат

- Акад. Велев, цар Калоян е известен и с победите си, и с дипломатическите си ходове. Нека обаче да напомним кога застава начело на българската държава?

- Цар Калоян се възкачва на престола, когато държавата е нестабилна заради опозицията на болярите. Отделни феодали са недоволни и искат да се отцепят от централната власт. През първите години на управлението си Калоян успява да стабилизира вътрешното положение. Пред него стоят две основни задачи: да извоюва международното признание за възобновената българска държава и да присъедини всички земи, населени с българи, към нея.

- Цар Калоян е водил много войни, за да обедини България. Кои са най-значимите от тях?

- Действително по време на царуването си цар Калоян води поредица от битки, главно срещу византийската империя, които имат за цел защитата на териториалната цялост на българската държава.

- Цар Калоян обаче осъзнава, че сам трудно ще се справи с амбициозните си цели и търси подкрепата на болярите… Каква е стратегията му?

- Калоян най-напред се опитва да сключи съюз с двама български боляри, преминали на византийска страна и получили от империята обширни области на управление. Това са Иванко, който става зет на Алексий ІІІ Ангел и е настанен в Пловдивската област, но от 1198 г. се обявява за самостоятелен владетел; Добромир Хриз, създал свое владение в македонските земи с главен град Просек. При крепостта Баткун в Родопите Иванко нанася тежко поражение на византийската армия. Няколко месеца по-късно ромеите го пленяват и той изчезва от политическата сцена.

Към антивизантийски действия е привлечен и друг известен българин – Добромир Хриз, братовчед на Асеневци, който се отделя от българското царство и става самостоятелен господар на Струмишката област, с център непристъпната крепост Просек, намираща се над р. Вардар. По-късно българският владетел влиза в съюзни отношения с отцепилите се от Византия Йоан Спиридонаки, управител на Родопската област, както и с неговия роднина Мануил Камица, управляващ област в Македония.

Съюзът между цар Калоян, Добромир Хриз и Мануил Камица е успешен и в Македония те превземат Прилеп, нахлуват в Тесалия, Елада и Пелопонес. Общите им акции продължават до 1201 г., когато византийският император съумява да се справи не само с Иванко и с Добромир Хриз, но и с още двама отцепници – Мануил Камица и Йоан Спиридонаки. За съжаление Калоян не успява да окаже действена помощ на съюзниците си.

- Тази загуба обаче не го обезсърчава…

- Той не мисли да се отказва, защото по това време голяма част от тракийските и македонските земи остават под византийска власт. През 1201 г. българските войски, начело с цар Калоян, превземат крепостта Констация. Според едни автори става дума за днешен Костенец в Рила, а според други това е днешният Симеоновград, намиращ се в подстъпите към Родопите. В същото време кумански отряди навлизат в Тракия. Българската армия бързо се прехвърля от Родопската област върху Черноморското крайбрежие и през Страстната седмица преди Великден обсажда крепостта Варна. Използвайки впечатляваща обсадна техника, цар Калоян превзема града за три дни. С тази победа трайно е възстановена българската власт на север от Стара планина, по цялото Черноморско крайбрежие.

- Какъв е финалът на битките между цар Калоян и Византия?

- В началото на 1202 г. Алексий ІІІ Ангел сключва мирен договор с българския владетел, признавайки завоеванията му. Не е ясно кому принадлежи инициативата за подписването на примирието, но е известно, че в Търново пристига византийско пратеничество. В договора се признава, че под властта на Калоян попада цяла Северна България, Браничевската и Белградската област, както и част от Северна Тракия и Македония.

- Изключително любопитна е кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий  III…

- Още през 1199 г. папа Инокентий III предлага на Калоян да признае неговата власт над българските земи при положение, че Калоян признае върховенството на Католическата църква. Със специално писмо папа Инокентий ІІІ информира цар Калоян за намерението си да го посети с писма и пратеници, с което на практика предлага на българина благосклонността на Римската църква. Повод за тази папска инициатива е достигналата до него вест, че предците на българския цар произхождат от благороден род от гр. Рим.

- Какъв е текстът на посланието?

- За щастие той е запазен. Ще ви го прочета:

До Калоян, славният цар на българите и на власите.

Поради особеното благоволение, с което те прославихме между всички християнски владетели, ние те обичаме до такава степен, че дейно подкрепяме твоето благо и чест, като сигурно се надяваме, че ти трябва непрекъснато да напредваш в предаността си към своята майка, светата Римска църква, чрез чиито заслуги ти спечели славна победа срещу тия, които се стараеха да ти причинят неприятности. Понеже ти получи от нея чрез посланика на апостолическия престол царска диадема и военно знаме, за да бъде твоята царска власт специално от блажения Петър, ние желаем да се погрижиш старателно, освободен отвсякъде от нападенията на неприятелите, да се радваш на спокоен мир. И тъй да знаеш, прелюбезни сине, че освен тази войска, която се е приближила неотдавна, огромна войска ще тръгне от западните страни за Гърция. Затова ти трябва да се погрижиш много и за себе си, и за своята земя, докато можеш, за да сключиш мир с латинците, защото, ако случайно, от една страна те, а от друга унгарците те нападнат, ти не би могъл да се противопоставиш лесно на усилията на двете страни. Затова ние внушаваме на твоя сияйност и искрено те съветваме, понеже казват, че ти държиш в плен константинополския император Балдуин, ти така да се погрижиш за себе си, че чрез освобождаването му да сключиш истински и здрав мир с латинците, за да спрат напълно да нападат теб и твоята земя. Защото ние наредихме с апостолическо писмо до Хенрих, брата на същия император, който стои в Константинопол начело на латинската войска, да склони латинците на мир с тебе срещу освобождаването на императора и да престане изобщо да те безпокои. И така нека бог ти внуши да послушаш нашите напомняния и съвети, за да може твоето царство, което ти най-предано посвети на блажения Петър и на Римската църква, да се запази незасегнато от всяко смущение, за което ние желаем да положим грижливо старание и резултатен труд. Писано е до [Василий], търновски архиепископ, примас,на българи и власи, и той да го посъветва усърдно и да го склони към това.

- Какво стои зад това послание?

- Историците откриват в този текст предложение за признаване на владетелското достойнство на цар Калоян, което Византия отказва да му даде. Има още една причината за папското предложение. Това е напредналата подготовка на Четвъртия кръстоносен поход. Наред с желанието на Рим да разшири влиянието си на Балканите, Инокентий ІІІ се стреми да осигури, ако не съюзници, то поне доброжелатели на рицарската войска по нейния път през Балканския полуостров. В желанието си да се понрави на Калоян папа Инокентий убедил унгарския крал да се откаже от претенциите си към Белградската и Браничевската област.

- Как реагира цар Калоян, който е известен с дипломатическите си умения?

- Отговорът на българския владетел се забавя цели три години, тъй като Калоян се надявал царската му титла да бъде призната от Византия.

През 1202 г. той пише писмо до римския първосвещеник, в което иска да получи „корона и достойнство, според както са ги имали нашите стари императори” Петър и Самуил.

За да успее да договори това, което иска, Калоян симулирал преговори с Византия за признаването му като цар (титла, за онова време, равностойна на император) и даването му на автокефална църква. След благоприятния отговор на папата Калоян поисква и патриаршеска титла за българския църковен глава, защото царство без патриарх не бива.

През 1203 г. Калоян настоява Инокентий ІІІ да уреди спорните въпроси между България и Унгария.

През пролетта на 1204 г. към Търново тръгва папска делегация, начело с кардинал Лъв. Но крал Емерих ІІ ги задържа в Унгария, известявайки Калоян, че ще ги пусне едва след като получи Белградската и Браничевската области. Българският владетел уведомява за това папата, а последният заплашва Емерих ІІ с отлъчване от църквата, ако не освободи пратениците му. Унгарският крал се вижда принуден да отстъпи.

- Как се стига до кралската титла на цар Калоян?

- На 7 ноември 1204 г. кардинал Леон (Лъв) миропомазва архиепископ Василий за „примас” на униатска църква, а на следващия ден коронясва Калоян за „крал” (по-нисша титла от цар) на България.

На 8 ноември е сключена унията, според която папата дава на Калоян титлата крал, а на Василий, българския духовен глава, присъжда титлата примас, която отговаряла на патриарх. В благодарственото си писмо до Инокентий ІІІ Калоян се нарича „император”, а не „крал”, а Василий титулува „патриарх”.

След това цар Калоян подписва грамота, наречена „хрисовул”, която има стойност на клетва-договор. С тази тържествена клетва той заявява, че преминава под върховенството на Римската църква и се подчинява на папските решения. От името на своя владетел ръководителят на българската църква Василий в писмо до папата му съобщава, че легатът Лъв ме посвети за патриарх и короняса и благослови император Калоян.

- Очевидно има разминаване в термините…

- Това не е от непознаване на тънкостите на римската дипломация. От страна на цар Калоян това е съзнателен политически ход, който принуждава римския първосвещеник да признае позицията му на единствен легитимен император в Европейския югоизток.

Така е сключена унията между България и папския Рим. Но тази уния има само формален характер: българите признават върховенството на папата, без да променят нищо в своите православни обреди и обичаи. Надеждите на Инокентий ІІІ да разпространи католицизма над българите не се оправдават. А Калоян, така или иначе, получава признание за своето владетелско достойнство от най-висшия тогавашен авторитет. Това е признание и на възстановената от Асеневци българска държава.

Цялото многотомно издание „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.