Учредяване на Български македоно-одрински революционни комитети (1894)

След подписването на Берлинския договор населението в Македония и Одринско остава под османско владичество. 

След неколкократните опити за създаване на революционни организации, които да провеждат системна и планомерна работа за започване на борбата за освобождение на Македония, през 1893 г. се пристъпва към учредяване на нова организация.

На 23 октомври 1893 г. по инициатива на Дамян (Даме) Груев в Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ се събират д-р Христо Татарчев, Даме Груев, Андон Димитров, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев, за да основат организация, която да се бори срещу турското владичество, сръбската и гръцката пропаганда в Македония и Одринско.

Първоначалното название на организацията е: „Комитет за придобиване на политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор“.

Според д-р Татарчев въпросът за наименованието на организацията е бил предмет на сериозни разисквания. Той разказва: „Въ сѫщото заседание на дълго се разисква, какво да бѫде названието на революционната организация и на комитета. Тоя въпросъ ни отне доста време и най-сетне, доколкото помня, усвоихме да се наричатъ: „Македонска революционна организация” (МРО)(1894), а комитетътъ - „Централенъ македонски революционенъ комитетъ”, а съкратенъ „Ц.М.Р.К.”.

На ново събрание, проведено отново в Солун на същата группа, пак през 1894 г. се решава организацията да се преименува в „Български македоно-одрински революционен комитет“ (БМОРК).

Според Илия Докторов: ...В началото организацията беше националистическа. В редовете ѝ се приемаха само българи с доказана честност. Това положение бе до 1896 г., когато в първите дни на м. август в гр. Солун стана един вид конгрес… на който се промени името в Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК)”.

Отначало основателите не предвиждат в Одринско да се създадат комитети като поделения на организацията. По-късно обаче те стигат до заключението, че тази област трябва да се включи в организационната дейност.

Затова през 1896 г. Даме Груев възлага на учителя от Българската одринска мъжка гимназия Христо Попкоцев да започне изграждане на комитеска мрежа в Одринско.

Избран  е Централен комитет, включващ д-р Христо Татарчев от Ресен, Даме Груев от с. Смилево, Андон Димитров от с. Айватово (Солунско), Петър Попарсов от с. Богомила (Велешко), Иван Хаджиниколов от Кукуш, Христо Батанджиев от с. Гумендже.        

Начало на организационната дейност

В началото организационната работа върви бавно. В конспирацията се посвещават само ограничен кръг от хора. Особено внимание се отделя на учениците от Солунската гимназия, повечето от които през следващите години стават пропагандатори на национално-революционната идея.

БМОРК бързо започва да набира сили, като особено силен тласък на вътрешната организация дава извършената Четническа акция на Македонския комитет от 1895 г.

Иван Хаджиниколов признава, че те използват акцията за агитационно средство сред местното население: „Виждате ли? Нашите братя от България са готови да ни дойдат на помощ, когато въстанем. Поради това по-скоро да се приготвим за въстание”.  

Започва издаването на революционните вестници „На оръжие“ и Бунтовник“ и се изготвя вътрешен правилник на местните революционни комитети.                       

За председател на Централния комитет е избран д-р Христо Татарчев, а за секретар Даме Груев.

В следващите години членове на БМОРК стават Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Матов, Михаил Герджиков, Борис Сарафов и много още дейци.

При създаването на устава и правилника на организацията основателите са ползвали като примерен модел екземпляр от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, в който били публикувани уставът и наредбата на Българския революционен централен комитет. Изработването му е възложено на Попарсов.

Консолидирането на организацията станало на Ресенския конгрес през лятото на 1894 г. където е обсъден и приет Устав на организацията.

Двата документа са основополагащи за осъществяването на една организация с толкова амбициона цел и задачи

Основната част от членската маса на БМОРО са:

•  българи-екзархисти от Македония, в голямата си част интелектуалци — учители, духовници и офицери от българската армия;
• българи от Тракия, Княжество България, Добруджа и Бесарабия;
• След влизането в сила на устава през 1902 г. в организацията са приети и хора от други народности:
• българеещи се власи.
• ограничен брой или по-скоро единици сърби, черногорци и гърци, както и някои сърбомани и гъркомани.

Както наименованието на организацията, което ясно свидетелства за националното самосъзнание на създателите ѝ, така и всичките ѝ документи се издават на български език..

В чл. 2 от устава изрично е записано, че „за постигане на тая цел (политическата автономия на Македония и Одринско) членовете са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в чл.1 области“.

В чл. 3 авторите на този документ са записали, че „член на БМОРК може да бъде всеки българин без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно“.

Правилникът на БМОРК е последният голям нормативен акт на Македонската революционна организация приет на Рилския конгрес през 1905 г. С този правилник са регулирани голям брой въпроси, които директно или нндиректно засягат самата организация.

Правилникът се състои от 216 члена разделени в XVI глави.

Територията на Македония и Одринско е разделена на революционни окръзи и околии. Предвижда се изграждането на седеем революционни окръга: Солунски; Битолски; Скопски; Одрински; Струмишки; Щипски; Серски.

По-специален статут е имала столицата Цариград, където Димитър Ляпов изгражда автономен революционен комитет, получил правото да общува директно с Централния комитет

По този начин територията на всички революционни окръзи обхваща територията на географските области:

• Източна Тракия;
• Западна Тракия;
• Южната периферия на Северна Тракия;
• Македония (Вардарска и Егейска).

Най-ниското ниво на организация са селските и градски комитети, чиито членове избират околийските комитети.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.