Учредяване на Вътрешната федеративна македонска революционна организация (ВФМРО)

Идеология и дейност на ВФМРО

ВФМРО е организация на дейци от Македония. Нейни членове са бивши дейци от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, противници на Тодор Александров. ВФМРО създава близки отношение с БЗНС и правителството на Александър Стамболийски и участва активно в опитите на правителството на БЗНС да ликвидира ВМРО.

Идеологията на организацията предвижда създаване на автономна македонска държава, член на една предстояща Балканска федерация.

ВФМРО е учредена в края на 1920 г. с прякото участие и съдействие на правителството БЗНС.

Активна роля играят вътрешният министър Александър Димитров и близкият до него началник на Бюрото за бежанците Гьорче Петров.

Учредителен конгрес на ВФМРО

Той се свиква на 4 декември 1921 г. На него се формулират основните цели на организацията:

• Независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности;
• Участие на Македония в бъдещата Балканска федерация.

Формиране на две фракции на ВФМРО

След създаването на организацията се формират две фракции:

• Легална – „Македонска федеративна организация“ (МФО). Тя се оглавява от архитект Никола Юруков.
• Нелегална фракция – „Вътрешна федеративна македонска революционна организация“ (ВФМРО), която се ръководи от Филип Атанасов.

През април-май 1922 г. се формира нелегален „Централен революционен федеративен комитет” в състав:

• Крум Зографов;
• Александър Панов;
• Григор Циклев;
• Велко Мандарчев;
• Заре Секулички;
• Лазар Тодоров.

Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат Филип Атанасов, Никола Юруков, както и дотогавашните най-близки сътрудници на Тодор Александров - Славе Иванов и Стоян Мишев.

В Тирана федералистите Филип Атанасов, Павел Христов, Ангел Попвасилев, Христо Цветков и Крум Зографов се уговарят с Александър Протогеров, от страна на автономистите, за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна.

Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в Албания, за да се разграничават от управляващите среди в България.

Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва.

ВФМРО обявява Пиринска Македония за „държава в държавата”

На 22 август 1922 г. организацията на свой ред обявява Пиринска Македония за своя държава в държавата, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи, като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, събира и данъци.

Една част от привържениците на МФО създават краткотрайна организация във вътрешността на Македония. Тази организация по-късно се превръща в котилото на ренегати и национални предатели, които преминават на служба към сръбските власти. 

Постепенно организацията губи и без това незначителното си влияние сред македонските българи.

Създаване на федеративни чети

До 1925 г. под ръководството на Тодор Паница и със съдействието на Гърция и Сърбия в трите дяла на Македония действат федеративни чети, чиято цел е да унищожат ВМРО.

В Гърция и Сърбия се създават паравоенните организации:

• „Гръцки македонски юмрук”;
• „Сдружение против българските бандити” за борба с ВМРО.

През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Тодор Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа.

Впоследствие част от дейците ѝ са убити от привърженици на Тодор Александров, а по-късно на Иван Михайлов.

Между 14 и 17 октомври 1922 г. чети на ВМРО, начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, окупират Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница.

МФО търси контакти с Москва

Голяма част от македонската емиграция, живееща в градовете, са главно работници, занаятчии и дребни търговци. Затова значителна част от тях,  включително и членове на ВМРО, попадат под влияние на комунистическата партия.

Постепенно ВМРО е въвлечено от нейни членове, прикрити комунисти, в мрежите на Коминтерна, като федералистите се опитват да получат подкрепата му.

Още през 1922 г. Павел Шатев и мисията на Руския червен кръст в България осигуряват контакт на МФО с Москва. През юни 1923 г. Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.

През януари 1923 г. легалната МЕФО се влива в Съюза на македонските братства, като печатните им органи „Автономна Македония“ и „Македония“ се сливат и създават „Независима Македония“.

Впоследствие федералистите основават нов вестник „Македонско съзнание“, издаван в Белград и поддържащ проюгославски позиции.

В резултат на това се подготвя Майският манифест, който компрометира ВМРО като национална патриотична организация на българите от Македония.

Тодор Паница се отцепва от ВФМРО и създава своя МФО

През 1924 г. Тодор Паница се отцепва от ВФМРО и основава собствена Македонска федеративта организация (МФО). Едновременно с това той се сближава с автономистите и заедно с тях взима участие в изготвянето на Майския манифест на ВМРО.

През 1925 г. под ръководството на Тодор Паница и със съдействието на Гърция и Кралска Югославия в трите дяла на Македония действат федеративни чети, чиято цел е да унищожат ВМРО.

ВМРО обезкръвява федералистите, като прочиства Пиринска Македония от тях.

Изпълнение на смъртната присъда на Тодор Паница

ЦК на ВМРО натоварва революционерката Менча Кърничева да изпълни смъртната присъда на Тодор Паница.

След дълга подготовка и проникване в семейната среда на Тодор Паница Кърничева организира неговото убийство.

На 8 май 1925 г. във виенския Бургтеатър, по време на представлението „Пер Гинт“ от Ибсен, Менча Кърничева, разстрелва в тила Паница.

Този атентат се превърна в легендарна проява на безстрашие и вярност към идеите на ВМРО и отражение на непоколебимата вяра в успешния изход на борбата.

Менча Кърничева се превърна в национална героиня, която със своята смелост и безстрашие стана идол на младите поколения българи.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лева.