В Югославия се разгръща яростна антибългарска кампания по Македонския въпрос

След срещите между Тодор Живков и Йосип Броз Тито Българската комунистическа партия и правителството последователно се придържат към постигнатата договореност. От югославска страна обаче тя системно е нарушавана. Особено през последната година в скопския печат, а също така и в централния югославски печат се разгръща яростна антибългарска кампания и се хули всичко българско.

„Научните“ работници от Скопие безцеремонно присвояват голяма част от историята и културното минало на българския народ. Скопските ръководители защитават тезата, че Македонският въпрос е югославски въпрос, че той може да се реши само в рамките на Югославия.

Нашата страна твърди, че независимо от това, че трите дяла на Македония се намират в три различни балкански държави - две трети от населението във Вардарска Македония е от български произход.

Застанали на националистически и антибългарски позиции, шовинистичните среди в Югославия развиват несъстоятелното схващане:

• че отделна македонска държава и народност са съществували още през средните векове;
• че още от началото на миналия век започнала да се оформя отделна македонска нация;
• че славянското население в цяла Македония винаги е представлявало отделна от българите етническа общност, потискана и асимилирана от българите.

Поради това те искат да се дадат на населението от Благоевградски окръг свобода, права, културна автономия като на някакво отделно, небългарско, македонско население и пр.

Нещо повече - югославският печат отправя намеци или направо твърди, че у нас нямало демокрация, че сме били консерватори, насилници, денационализатори, поробители на македонското, т.е. на югославско малцинство и т.н.

В действителност обаче денационализация, извращения, репресии и други насилия са ставали и стават в Пиринския край на HP България под натиска на в НP Македония и НФР Югославия.

След края на последната война във Вардарска Македония стотици комунисти и други прогресивни дейци бяха обвинени в сътрудничество с българските окупатори и избити без съд и присъди. Тяхната единствена вина бе, че се чувстваха българи.

Сред големия брой избити или жестоко репресирани са и най-изтъкнатите дългогодишни революционни и културни дейци във Вардарска Македония като:

• Павел Шатев - единственият останал жив участник в солунските атентати от 1903 г.;
• Панко Брашнаров - отговорник на ВМРО (обединена) във Вардарска Македония;
• Методи Ченто - първият председател на Президиума на CP Македония;
• забележителният поет и революционер Венко Марковски, най-старият и изтъкнат комунистически деец във Вардарска Македония;
• Бане Андреев и други.

Официалната югославска историография се стреми да обоснове политиката на денационализация на българското население в Македония, като извращава и фалшифицира неговото историческо минало.

Без каквото и да било научно основание Скопските „историчари” твърдят:

• че Климент Охридски принадлежи не на българския, а на някакъв отделен македонски народ;
• че този македонски народ е дал писменост на останалите южни и на източните славяни;
• че Самуиловото царство не е било българска държава, а първа държава на македонските славяни, т.е. на някаква отделна македонска народност, и т.н.

Отрича се българската национална принадлежност на видни политически и културни дейци, титани в борбата за национална свобода и независимост на нашия народ, животът и дейността на които са неразделна част от неговата история и борби.

Въпреки историческите факти полагат се усилия да се докаже, че братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Дамян Груев, Гоце Делчев, Яне Сандански, дори Христо Смирненски, Никола Вапцаров и други не са българи, а представители на някаква отделна македонска националност. Изопачава се истината и по отношение на дейността на ВМРО, като се изтъква, че създаването на Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ означавало осъществяване на нейните идеали.

В усилията да се формира насилствено нова македонска нация все по-активно се вмъкват в създавания сега „книжовен“ македонски език сръбски думи и други чуждици, с цел да се отдалечава този език от българските народни говори в Македония и от книжовния български език. И не само това - на VI международен конгрес на славистите в Прага през м. август 1968 г. скопските представители открито заявяват, че „македонското" население в Благоевградски окръг след Втората световна война национално не било освободено.

При това положение се налагало да се внесе научна и политическа яснота пред нашия народ по Македонския въпрос.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.