Външнополитическите отношения на България с балканските страни след 1944 г.

В края на Втората световна война цялото европейско пространство е преразпределено между двете нови суперсили - СССР и САЩ.

В световен мащаб се обособяват три групи страни:

• развиващи се;
• развити капиталистически;
• държави от групата на Съветския блок.

Така очерталите се военно-политически блокове са разрушени чак в края на ХХ век, но резултатите от това разделение се усещат и в наши дни.

При създалата се външнополитическа обстановка най-стабилен партньор на правителството на ОФ на Балканите се явява аналогичният Национален комитет за освобождение на Югославия (НКОЮ).

Първият проблем между управниците на бъдеща Югославия и България е отказът от военното сътрудничество с доскорошните “окупаторски войски”.

В плановете на Съветското върховно главно командване се залага използването на свежите български войски в бойните операции на тази територия, тъй като е ясно, че югославските партизани не могат да разчитат на успех.

В резултат на 5 октомври 1944 г. в Крайова се сключва спогодба за военно сътрудничество между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия.

Постигнато е съгласие до края на войната да не се повдига въпросът за Западните покрайнини, както и този за Пиринския край.

На 6 октомври Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени окончателно от Беломорието. Това е едно от условията на Великобритания в определянето зоните на влияние на Балканите, което Съветският съюз приема, за да получи политическия контрол върху Румъния и България.

На 28 октомври е подписано Московското примирие. С него България официално преминава на страната на Съюзниците.

Външната политика на ОФ

Една от първите задачи на външната политика на България в края на Втората световна война е подобряването на отношенията ѝ със съседните балкански държави.

По отношение на Гърция тези опити не дават практически резултати. Тя е насърчавана в този момент от дипломацията на Великобритания и отхвърля категорично всякакви опити за преговори и споразумения с България, като създава и всевъзможни трудности за развитие на нормални връзки на Балканите.

Гръцката съпротивителна организация - ЕЛАС , ръководена от Гръцката комунистическа партия, поставя под свой контрол до есента на 1944 г.  преобладаващата част от територията на Гърция.

На 3 октомври 1944 г. след началото на изтеглянето на немските войски от територията на Гърция се извършва първият английски десант. Това възпрепятства предстоящото навлизане на съветската армия на гръцка територия.

По заповед на английското командване частите на ЕЛАС са разоръжени. Следва незабавна смяна на правителството, с цел да се осигури подкрепа на английските планове.

Кабинетът на Кимон Георгиев е силно затруднен в опитите си за контакти с Гърция и от апелите на гръцкото емигрантско правителство за териториално възмездие от окупатора България.

Отношенията на ОФ с правителството на Турция

Въпреки привидно коректните отношения със съседна Турция, на тази държава също не може да се разчита да работи за българска кауза, тъй като всъщност там също се води доста силна антибългарска пропаганда.

От огромно значение за турско-българските отношения е и фактът, че в заключителния стадий на войната Турция заема особено място в английската политика на Балканите.

През лятото на 1944 г. на възстановяването на гръко-турския съюз се гледа като на основа за прокарване на английското влияние в този регион на света.

Подобряване на отношенията между България и Румъния

Такъв процес се наблюдава едва след март 1945 г., когато в северната ни съседка идва на власт правителството на Националдемократическия фронт, начело с Петру Гроза.

В дадения исторически момент Румъния обаче е в аналогично с България международно положение. Тя също е в ролята на бивш сателит на фашистка Германия.

Отношенията между ОФ правителството и следвоенна Югославия

Нека припомня, че в продължение на десетилетия Югославия използва всевъзможни прийоми и средства (от политически шантаж, организиране на преврати в България, водене на война, до създаване на антибългарски военни пактове на Балканите), за да постави България на колене и да я обезличи като държава, а след това и да асимилира нейния народ.

Великосръбската идея перманентно присъства в душите на сръбските политици и държавници. В тяхното мисклене и поведение доминира идеята да възкресят една стара и овехтяла идея на българските тесни социалисти за създаване на Южнославянска федерация, но при условие, че те ще доминират и ръководят държавата на Балканите.

Подтикната от съветските, а в не по-малка степен и въз основа на своите планове, Югославия се стреми към създаване на Южнославянски съюз. В този момент тя е заобиколена от страни, с които по една или друга причина не може да влезе в съюзни отношения, или пък установяването на такива не би имало някакво съществено международно значение.

България обръща поглед за международна подкрепа към Югославия. Западната ни съседка е страната на Балканския полуостров, която има зад гърба си авторитета на няколкогодишна антифашистка съпротива. Използването на този неин авторитет, би помогнало на България да излезе от международната изолация. Но отношенията между тези съседни страни имат и един друг нюанс.

Югославия не се отказва от великосръбските си тежнения, а дори смята, че точно сега е настъпил доста благоприятен момент за тяхното практическо изпълнение. Това означава, че в отношението ѝ към България не трябва да се търси безкористност.

България е принудена в резултат на водената от правителствата ѝ до този момент политика да преглътне присъединяването на Вардарска Македония към Югославската федерация със статут на шеста федерална единица.

България се мъчи да ползва положителния политически кредит на Югославия на предстоящата мирна конференция, като жертва в известна степен своите собствени интереси.

Сближението между България и Югославия на този етап следователно е резултат от взаимодействието на редица фактори - в частност традицията в междудържавните отношения, географската близост, международната обстановка.

И в Югославия, и в България ръководно място заемат комунистическите партии. Последвалото сътрудничество между тях е задължително, защото се обуславя от командващата ги Интернационална солидарноост. Това означава, че, подчинявайки се на ръководната роля на КПСС, и двете партии, поне в началото на разглеждания период, водят очакваната от тях политика на сближение.

Позициите на БРП/к/ в най-голяма степен са в постоянна и пряка зависимост от съветските планове и са в плен на последвалата идея за федериране.

На практика българо-югославските отношения се оказват в основни линии режисирани от съветската страна. Съветскигте геостратегически интереси на Балканите определят и политическите отношения между България и Югославия.

Тези връзки са един доста любопитен момент от икономическите отношения, установяващи се между тези държави. Част от българската армия е на територията на Югославия от преди 9.ІХ.1944 г.

Веднага след Деветосептемврийския преврат българската армия подпомага безвъзмездно с боеприпаси, оръжие, медикаменти и хранителни продукти югославската армия. Още повече, че и двете армии се изправят в преки военни действия срещу общ враг - хитлеристка Германия.

България оказва огромна икономическа помощ на Югославия. Тази помощ се разглежда от югославските ръководители като задължение и отплата заради окупацията на югославски территории по време на Втората световна война.

В Югославия след войната не се говори и пише за тази материална помощ.

Те не само, че не изследват значението ѝ, но сред югославските историографи битува мнението, че България е била длъжница на Югославия.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който в момента се предлага в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена от 21.25 лв.