Васил Диамандиев – съмишленикът на Раковски, който ръководи съпротивата срещу Берлинския договор

В том VI от „История на българите от Македония“  на акад. Григор Велев срещаме много популярни имена като Екзарх Йосиф и Петко Славейков, но някои личности не са толкова познати. Днес ви запознаваме с живота и дейността на Васил Диамандиев, още един българин, за когото Македония е била кауза.

Васил Иванов Диамандиев е български просветен деец, общественик, политик и революционер, личен познат и съидейник на Георги Раковски, привърженик на идеята за единно въстание през 1876 г. в Мизия, Тракия и Македония; един от най-активните участници и ръководители на съпротивата срещу Берлинския договор.

Той е водач на дружеството „Македонски глас“, един от основателите на Върховния македоно-одрински комитет.

Васил Диамандиев е роден през 1839 или 1840 г. в Охрид в семейството на заможен златар. Учи в гръцко училище в родния си град, а от 1856 г. в продължение на две години преподава в него. През 1858 г. заминава за Русия, където първоначално следва в Духовната семинария в Одеса, а от 1860 до 1861 г. учи във Физико-химическия факултет на Московския университет. Завръща се в родния си край поради проблеми със здравето, като от 1861 до 1864 г. учителства в южномакедонския град Кукуш, който напуска поради конфликт с владиката Партений Поленински.

От 1864 до 1866 г. преподава в Класното училище във Велес, където основава младежка дружина „Етерия“. От 1866 до 1867 г. преподава в родния си Охрид, където отваря българско училище. Кореспондира си със Стефан Веркович, на когото изпраща етнографски сведения за Охридско.

През 1867 г. в Букурещ се свързва с членове на Българския революционен централен комитет. Завръща се в Охрид и отново отваря българско училище, но владиката подкупва турци да го убият и едва спасява живота си.

През март 1868 г. Диамандиев разбира, че има телеграфическа заповед за нов негов арест и отново бяга от Охрид. Заминава за Русия и от 1869 до 1876 г. е учител в българското училище в бесарабския град Комрат.

При избухването на Сръбско-турската война през 1876 г. Диамандиев създава комитет за подпомагане на българските доброволци, който съдейства и на Българското опълчение в Руско-турската война, избухнала на следващата 1877 г.

По време на Берлинския конгрес изпраща изложение до конгреса, в което от името на много граждани от Македония се иска присъединяването ѝ към България.

След Освобождението се установява в столицата на новообразуваното Княжество – София. Диамандиев е народен представител в Учредителното събрание, както и в I Велико народно събрание.

Диамандиев е сред учредителите на Софийската библиотека (днес Народната библиотека) и неин заместник-директор от 1885 до 1891 г.

Работи в системата на съдебната власт като председател на Кюстендилския окръжен съд, е член на Русенския апелативен съд, на Върховния касационен съд и др.

От 1885 до 1886 г. е директор на Първа софийска девическа гимназия, в периода 1888–1892 е главен счетоводител в Министерството на финансите, а през 1891 г. – директор на Народната библиотека в Пловдив.

Диамандиев е активен участник в борбите за национално освобождение. Развива и широка дейност в съпротивата срещу Берлинския договор и в подкрепа на революционното движение на македонските българи. Още в началото на 1878 г. е един от инициаторите за създаване на ръководен център от македонски бежанци в София, който да оглави борбата за присъединяване на Македония към Княжеството. Става член на Софийското областно дружество за подпомагане на болни и ранени войници, председателствано от митрополит Милетий Софийски, като заедно с Димитър Карамфилович, Димитър Македонски, Константин Мишайков, Кузман Шапкарев и други дейци работи за разширяване на дейността на дружеството.

Член е на софийския комитет „Единство“ и активно съдейства на Централния комитет, начело с Натанаил Охридски. Заедно с Димитър Карамфилович протестират срещу решенията на Берлинския конгрес за връщането на Македония и Одринска Тракия на Империята и заплашва с въстание. Изпраща телеграма и до руския цар. Участва в изработването и изпращането на други петиции и мемоари до европейските правителства във връзка с положението на македонските българи. Развива разностранна дейност в подкрепа на Кресненско-Разложкото въстание.

Като член на Апелативния съд в Русе в началото на 1880 г. участва в основаването и председателства Българомакедонската лига. Лигата чрез Михаил Хитрово изпраща мемоар до Европейската комисия в Цариград и до Берлинската международна конференция, свикана по повод гръцко-турския конфликт за Тесалия. В мемоара се иска подобряване на положението на македонските българи чрез самоуправление, подобно на това в Източна Румелия и се заплашва с общо въстание, ако не бъдат изпълнени ултимативните ѝ искания. Под натиска на чуждестранните дипломатически агенти лигата е закрита от правителството на Драган Цанков.

През втората половина на 1882 г. Диамандиев е избран за председател на Българо-македонското благотворително дружество. В началото на следващата 1883 г. Диамандиев се отцепва от дружеството и създава ново Македонско дружество, което обаче още през май същата година поради разногласия по повод изпращането на делегация за коронацията на цар Александър III се разтурва.

В началото на 1884 г. Диамандиев отново е на стария си пост – председател на Българо-македонското благотворително дружество.

От 1884 до 1885 г. председателства и дружеството „Македонски глас“, създадено в периода 4-10 декември 1884 г., което издава едноименния в-к „Македонски глас“. Дружеството подготвя и изпраща в Македония четата на Адам Калмиков. През 1895 г. Диамандиев е сред основателите на Върховния македонски комитет. През 1900 г. е делегат на Княжеското дружество на Седмия македонски конгрес, а през април 1901 г. на Осмия македоно-одрински конгрес.

През 1902 г. пише своята „Автобиография“, която въпреки субективизма си е интересен и ценен исторически извор. Описвайки събитията, случили се по време на Сръбско-българската война (1885), Диамандиев казва: „Сега, като сърбите пак искат едно бъдещо равновесие на Балканския полуостров на гърба на гнилата турска империя, са почнали да агитират сърбизъм в нещастната Македония с надежда, за да увеличат там сръбския несъществуващ елемент, при случай на съединението на Македония към България, да успеят да отцепят една измислена от тях под името „Стара Сърбия“ част от Македония“.

Васил Диамандиев умира през 1912 г. в София.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.