ВЪСТАНИЕТО НА ДОБРОМИР ХРИЗ В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1185 Г.

След въстанието на Георги Войтех е трябвало да измине цял век, за да се вдигнат българите на ново въстание.

Въстанието на Добромир Хриз е вдигнато скоро след обявяване назависимостта на България от братята Петър и Асен.  

КОЙ Е ДОБРОМИР ХРИЗ

Относно личността на Добромир Хриз има няколко версии и сериозни дискусии сред историографите:

• Първите твърдят, че той е български болярин.
• Според Хониат името му не е българско. Но въпреки че носи гръцко или влашко име, той смята, че е българин по произход.
• Румънските историографи твърдят, че той има влашки произход. Това донякъде обяснява неговото лабилно поведение спрямо България.
• Според историкът Петър Мутафчиев през 1185 г. братята Белгун (Йоан Асен) и Теодор (Петър) са изпратили Добромир Хрис с един конен отряд в Македония да вдигне въстание.

Според Никита Хониат:

Този Хриз беше влах по произход и дребен на ръст и още той (Добромир Хриз) беше в съгласие с Петър и Асен относно въстанието, което те вдигнаха, но не искаше да ги придружи с 500-те войници, които имаше, и тогава прибегна към императора.

Този текст свидетелства, че неговото въстание е съгласувано с братята Асеневци. По-късно обаче по неизяснени причини той се отмята от съюза с братята Асеневци и се сдружава с византийския император Алексий ІІІ Ангел. Твърде вероятно е това да става поради не напълно задоволени абиции. Подобна е и драмата с болярина Иванко – убиеца на цар Иван І Асен, който избягва в Пловдив, където е назначен от византийците за управител.

Тъй като територията на вдигнатото въстание от братята Асеневци е откъсната от България, боляринът Добромир Стрез успява да завладее през 1187 г. значителни територии от Северна и Средна Македония, като се обявява за независим владетел.

През 1189 г. той успява да завладее и района на Струмица, като се установява в крепостта Просек (Демиркапия).

Никита Хониат отбелязва: „Не много по-късно (след въстанието на Петър и Асен (той) Добромир Хриз, беше уличен, че клони към сънародниците си, и то все повече и повече“. Летописецът смята, че затова императорът Алексей III Ангел губи доверие към Добромир Хриз.

Заради неподчинение на византийския император, след едно нападение на ромеите Добромир Хриз е пленен и хвърлен в тъмница. По-късно обаче, когато въстанието се разраства, през 1196 г. император Алексий III Ангел е принуден да освободи Добромир Хриз и да възстанови неговите имоти и владения с надеждата, че ще го усмири и привлече за съюзник. Затова оженва Добромир Хриз за дъщерята на своя братовчед Мануил Камица.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЦАР КАЛОЯН И ДОБРОМИР ХРИЗ

За Добромир Хриз се заговорва отново през 1197 г., когато на престола се възкачва цар Калоян. Той успява да привлече на своя страна намиращите се на византийска служба български боляри Иванко и Добромир Хриз.

Добромир Хриз на три пъти се е отмятал от съюза с император Алексей ІІІ. Забалежително е третото му отмятане през 1201-1202 г.

През 1197 г. Добромир Хриз сключва съюз с българския цар Калоян.

През 1198-1199 г. Алексей III Ангел предприема поход срещу Добромир Хриз. Щурмът срещу крепостта Просек е безуспешен. С много жертви императорът е принуден да се оттегли. На втория ден ромеите отново се втурват в атака на крепостта. Според Никита Хониат:

Българите използват каменометни машини, с които избиха немалко хора, тъй като мятаха камъните право в целта от високо. Защото имаше един механик, който направляваше изстрелването на камъните, извиваше гъвкавия прът и нагласяше прашката в металния механизъм.

Така и този опит да се превземе крепостта е безуспешен.

Нещо повече - българите организират нощна атака, за която Никита Хониат свидетелства по следния начин:

И през нощта варварите излязоха тайно от крепостта, разрушиха машините, които ромеите бяха поставили по тамошните хълмове, и като се втурнаха шумно към нощната стража, настигнаха я, когато бягаше към шатрата на протовестиария Йон, така че и той, смутен, веднага стана от леглото, както беше заспал, и удари на бяг, премалял и изгубил ума и дума от страх.

ДОБРОМИР ХРИЗ – НЕЗАВИСИМ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛ

Добромир Хриз принуждава императора да сключи договор, с който признава владенията му в Просек и Струмишка област.

Владенията на Хриз достигат на Запад до р. Вардар. Главната му крепост остава Просек. Никита Хониат дава следното описание на крепостта:

Той (Добромир Хриз) е превърнал в свое местопребивание, като засилил колкото било възможно повече укреплението ѝ, което още отначало и природата превърнала и създала като недостъпно. Стръмни скали от двете страни така плътно се доближавали една до друга, че между тях има само една тясна, недостъпна и стръмна пътека. Останалата част от скалите е недостъпна дори и за козите и е напълно непроходима. Дълбоката река Вардар обикаля скалите и по невероятен начин ги прави още по-недостъпни. След това се явило и изкуственото  укрепление, което ги направило почти напълно непревземаеми. Здрави стени били издигнати в единствения достъпен вход и те довършили това свръхестествено укрепление.

През 1200 г. император Алексей III изпраща протостратора си Мануил Камица срещу съюзника на цар Калоян, управителя на Пловдив Иванко. В битката Камица е пленен и предаден на цар Калоян. Императорът Алексей III отказва да откупи братовчеда си Мануил Камица. Тогава цар Калоян предава Мануил Камица, на  Добромир Хриз, който му е тъст. Двамата предприемат поход срещу византийците и превземат Прилеп и Битоля. След това се отправят и проникват в Тесалия и Пелопонес.

Така Добромир Хриз последователно сменя съюзника си ту с българския цар, ту с византийския император.

ВЛАДЕНИЯТА НА ДОБРОМИР ХРИЗ - НЕРАЗДЕЛ­НА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

През 1202 г. Добромир Хриз отново, но окончателно застава на позицията на цар Калоян, като води активни военни действия срещу ромеите в Беломорието, където опустошава околностите на Сяр.

Двуличната политика на Хриз очевидно не намира подкрепа от цар Калоян. Византийската войска скоро след това се справя с него.

След разбиването на Добромир Хриз Струмишка област с Просек се присъединяват към България.

Според Петър Мутафчиев, това става възможно в резултат на придварителна договорка на цар Калоян с император Алексей III.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.