Възстановяване на отношенията между България и Югославия след 1953 г.

След смъртта на Сталин в Съветския съюз стават сериозни персонални промени в Политбюро на КПСС. Начело на КПСС застава Никита Хрушчов.

По време на ХХ-тия конгрес на КПСС Хрушчов остро разкритикува управлението на Сталин, включително и поведението му спрямо Югославия.

Скоро след това той и Булганин правят официално посещение в Югославия, където Хрушчов обявява в официална реч Йосип Броз Тито за велик ленинец.

След продължителната антиюгославска кампания българското партийно ръководство е принудено да обърне грамофонната плоча. Отношенията с нея започват да се нормализират отново по нареждане от Москва след смъртта на Сталин през 1953 г.

Повод за това дават промените, които настъпват в съветската външнополитическа концепция.

През февруари 1953 г. Гърция и Турция, стават членове на НАТО, които заедно с Югославия засилват западните позиции на Балканския полуостров. Предстои приемането на ФРГ в европейските и атлантическите структури. Това налага съветските ръководители да преосмислят отношенията си с Югославия.

През юли 1953 г. министър-председателят Вълко Червенков е извикан в Москва, за да получи инструкции, формирани от съветското ръководство след пленума, на който е разобличен Л. Берия.

От България се изисква да нормализира отношенията си с Югославия, но като с буржоазна държава.

Българската страна веднага започва да изпълнява тези указания. Политбюро на ЦК на БКП решава да се подобрят отношенията с Югославия, като се заобикаля най-тежкият въпрос – македонският. На 20 август 1953 г. на югославката страна официално е предложено да се нормализират дипломатическите отношения и в следващите месеци са разменени посланици, уреждат се редица въпроси, свързани с общата граница, активизират се търговските и културните връзки.

През 1954 г. съветското партийно ръководство разпорежда специална комисия да проучи вътрешнополитическото положение и развитие на Югославия и да прецени доколко тя отговаря на действителността. Изводът на комисията е, че Югославия строи социализъм, но по свой път, което дава допълнителен стимул да се активизира съветската дипломация. На 9 август 1954 г. Балканският пакт е допълнен с военна конвенция, подписана отново със съдействието на САЩ и Англия. Югославия, без да влиза в НАТО, става част от военностратегическите планове на тези организации. В тази ситуация Тито успява умело да лавира между двата блока. До края на 1954 г. Югославия прекратява пропагандните кампании срещу СССР и източноевропейските държави. Тя дори подкрепя България да бъде приета за член на ООН.

ПБ на КПСС, начело с Хрушчов, след направените анализи решава да пренастрои политиката си към Тито и Югославия.

На 27 май - 2 юни 1955 г. Хрушчов посещава Белград - за пълна нормализация на двустранните отношения по държавна линия. На 2 юни е приета Белградската декларация, която възстановява нормалните отношения между Югославия и СССР на основата на взаимно зачитане на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на републиките във федерацията.

Според Хрушчов декларацията е стъпка към сближаване на Югославия със социалистическия лагер.

На връщане от Белград Хрушчов неофициално посещава София, за да инструктира българското партийно ръководство, че се налага незабавно пълно нормализиране и подобряване на отношенията с Югославия по държавна линия, а по партийна е нужно постепенно и по-бавно сближаване.

За да изпълни съветските инструкции и своя интернационален дълг, българската страна възприема временно мълчание, търпимост и сдържаност по Македонския въпрос.

Това дава възможност за бързо възстановяване на контактите с Югославия.

През декември 1956 г. започва нова криза в отношенията между Югославия и СССР. Тя намира израз в поредица размяна на писма между ръководствата на Съюза на югославските комунисти и КПСС.

По това време се развиват следните събития:

• Москва остро реагира на отношението на Тито към събитията в Унгария и на отказа му да осъди политиката на Имре Наги;
• През 1957 г. Молотов е свален от Хрушчов, което довежда до сближаване между Югославия и СССР;
• СССР нарежда на България да се сближи с Югославия, но не на всяка цена, което е предпоставка България да разгледа Македонския въпрос;
• в този период от време в НР Македония „еничарския корпус” от ренегати започва масиран процес на денационализация и обезбългаряване на Вардарска Македония;
• на 12 юли 1957 г. Тодор Живков сваля  Георги Чанков от властта. Веднага след това, на 13 юли 1957 г., е свикано заседание на Политбюро за разискване Македонския въпрос;
• на Енчо Стайков и Димитър Ганев е възложено за 3 месеца да изработят становище по Македонския въпрос - такава програма не е изработена, но се започват критики срещу НРМ в научните им публикации;
• в Любляна се задълбочава дистанцията между Югославия и СССР. Вследствие на което Китай се обявява срещу Югославия, като ги обвиняват в ревизионизъм и отричане ръководната роля на СССР;
• в края на 1958 г. Хрушчов се обявява за нормализиране отношенията между България и Югославия.

Въпреки това СССР отново дърпа юздите по отношение на Македонския въпрос.

Естествено България стриктно спазва съветите на СССР. Така до началото на 60-те години България не засяга Македонския въпрос.

Възстановяването на съветско-югославските отношения отключва прекъснатата връзка на Югославия със страните от Съветския блок.

От тази нова политическа обстановка се възползва и България. През януари 1963 г. Тодор Живков се среща в Белград с председателя на СЮК и президент на СФР Югославия Йосип Броз Тито.

През септември 1965 г. в София се провежда втора среща между Тодор Живков  и Тито на Белградската аерогара.

Разширяват се политическите връзки, развива се икономическото сътрудничество, увеличават се културният и научният обмен.

На първо място по време на срещите е разгледан и така нареченият Македонски въпрос, по който съществуват сериозни различия в становищата на двете партии и държави.

Постигната е взаимна договореност, изразяваща се в:

• проявяване на максимална търпимост и разум по Македонския въпрос;
• различията не бива да бъдат пречка за развитието на добросъседските отношения;
• да не се допуска възникване на политическа полемика;
• Македонският въпрос да се предостави за обсъждане от научните работници на двете страни с оглед доказване на обективната историческа истина.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.