Вече 25 години живеем без национални идеали и национална кауза

- Приключихме предишния разговор с поредното дискредитиране на българския национализъм – след годините на интернационализъм и в условията на демокрация…

- Да, доктрината на национализма, която проповядва любов към отечеството, защита на националната идентичност и държавността, националната демокрация, националните интереси, националната чест и достойнство и преди всичко единството на нацията, отново бе неглижирана. Отново национализмът е обявен за враг на нацията, както в „доброто старо време на комунизма“. Национална историческа памет, национална ценностна система, национална идентичност са понятия, които по време на тоталитаризма бяха прокудени от националното възпитание на нацията. Нароиха се цели три поколения, които са чужди на понятията  българска нация, национална идея, национален идеал и национални интереси. Гузни от престъпленията, извършени по време на т.нар. Възродителен процес, бившите комунисти набързо го приписаха на националистически изблици и прояви и още по-бързо приеха доктрината на космополитизма и либералглобализма.

- Как по-точно бе неглижирана тази идея?

- Всеки опит да се каже нещо за защита на интересите на нацията и държавата се посрещат на нож и се заклеймяват като „чист национализъм“. Стана модерно раздробяването на нацията на етнически групи и структури, наречени „общности“. В нарушение на конституцията се допусна регистрацията на етническата партия ДПС, начело с виден агент на ДС. Единството на нацията, стремеж на всяка една държава, се оказа старомодно и ненужно. Съдбата на националната държава се поставя под въпрос. Националните интереси са обявени за отживели времето си претенции на умиращата стара буржоазия.

- Какво е Вашето обяснение?

- Това се случва поради политическо невежество, което се демонстрира и от водещите политици, които противопоставят национализма на патриотизма, не знаейки, че национализмът е доктрина (учение), а патриотизмът е негов основен фундамент.

Те още по-малко знаят и се интересуват, че съществуват две алтернативни доктрини на национализма след Втората световна война: това е Доктрината на модерния градивен (конструктивен) национализъм и Доктрината на агресивния (деструктивен) национализъм на Хитлер, Сталин и Мусолини. В модерния национализъм влизат патриотизмът, родолюбието, националното самосъзнание (идентичността), държавността (защитата и укрепването на държавните институции), националната демокрация (върховенството на закона, равенството пред законите на всички етнически и религиозни общности на нацията), националната чест и достойнство.

- А в Доктрината на агресивния национализъм?

- За нея е характерен националният екстремизъм, включващ патриотарството и ксенофобията. Тук е и шовинизмът, стремежът към заграбване на чужди територии и население, този тип националисти изповядват и други отречени от цивилизацията ни разбирания като расизъм, антисемитизъм, тоталитаризъм, диктатура и геноцид над своя народ, авторитаризъм, както и партиен и държавен тероризъм.

- Но тези две доктрини в същността си нямат нищо общо помежду си…

- Но нашите политици не се интересуват от това. Тях не ги интересува, че в основата на програмите на политическите партии в Европа стоят елементи от доктрината на модерния градивен национализъм, известен още като Европейския тип на национализъм. В определен момент се появи псевдонационалистическата партия „Атака“ от доморасли патриотари, които със своите публични прояви се опитват да имитират похватите на националсоциалистите на Хитлер, а техният лидер се опитва непохватно да го имитира. Със своите действия и публични изяви те покриват по схващания привържениците на Агресивния национализъм, осъден от човечеството и отхвърлен от модерната цивилизация. 

- Но в същото време ставаме свидетели на разграждането на българската нация…

- Защото важен момент в развитието на посттоталитарното общество е заличената му национална историческа памет. Това се изразява в загуба на интерес към личностите в националната ни история, които със своите дела са мобилизирали българската нация в трудни за нея моменти и са въздигали националния дух. Това обезличено поколение от сравнително млади хора не се интересува от идеалите на нацията и обществото. Те са оформени като тълпа от потребители, за които единствената и основна тема на разговори са парите, колите, луксозното обзавеждане, модните облекла, модерните телефони и т.н. Трудно можем да разберем онази част от младото поколение, която не се гордее, че принадлежи на една нация с героично минало и история, дала своя огромен принос в културната съкровищница на Европа и света.

Вместо да се съдейства за интегриране на циганите, евреите, арменците и други етнически общности, които са неразделна част от българската нация, се прави всичко възможно да се изтъкне тяхното етническо различие и несъвместимост с модела на българската нация.

- Може би защото сме доста далече от създаването на гражданското общество…

- След 1989 г. в основна тема на обществените очаквания се превърна  въпросът за създаване на гражданско общество. Тази идея е заимствана от Западните демокрации. Затова, правейки опити да наложат либералнодемократичния модел на развитие, българските политици наложиха в своята реторика понятието „гражданско общество”. Твърдеше се и се твърди, че гражданското общество може да бъде основен гарант за демокрацията и коректив на политическата власт в страната. Гражданското общество предполага и силно развити и разнообразни социални движения. Разбира се, има и немалко хора, които подлагат на съмнение тази идея. Те разглеждат гражданското общество с неговия морал, духовност и материална опора - частната собственост, като чужда идея на българската душевност и манталитет. Има и такива, които разглеждат гражданското общество като панацея на всички обществени недъзи.

- Какво се промени в страната ни, след като стана член на ЕС?

- Мнозина мислеха, че влизането ни в Европейския съюз ще ни помогне да изградим сравнително бързо гражданското общество. Българските политици говорят за него под път и над път, но нещо не се получава в една страна с такава престъпност, такава корупция и службогонство, както е в България. Вече мина близо четвърт век, а основна тема на нашето общество остана не как да усъвършенстваме обществените отношения и дисциплина, а как да оцелеем. Просто казано,един народ, който се намира на последно място по стандарт на живота, последна грижа му е създаване на гражданско общество. Но ние не губим кураж. Продължаваме да се надяваме и по малко да работим за него.

- Едновременно с това в обществото ни няма висок интерес към националната ни кауза…

- Днес българското общество се интересува от всичко друго освен от националната ни кауза и от нашите братя и сестри във Вардарска и Егейска Македония, Беломорска Тракия, както и в Западните покрайнини. Комунистическият режим нанесе невероятни поражения върху националния морал и историческата памет на българския народ. Днес той не се интересува от нищо друго освен как да добие насъщния си. Затова всички правителства, които се изредиха от 1989 г. до днес, както и преобладаващата част от членовете на парламента са съставени повече или по-малко от хора, съпричастни на комунистическия режим. Това са посредствени политици, които не познават националната ни и дипломатическа история и нейните кардинални проблеми. Това са хора, които продължават да мислят, че България е малка страна и тя не може да прави самостоятелно национална политика. Впрочем рейтингът на българския парламент след 1989 г. е винаги нисък заради интелектуалната посредственост на народните представители и липсата на ясно формулирана национална цел. Истина е, че вече 25 години живеем без национални идеали и национална кауза. Опитът на група български учени да предложат на Народното събрание разработен с много голямо чувство за отговорност проект на „Българска национална доктрина“ не срещна разбиране от голяма част от лявото политическо пространство. Оказа се, че на България не й е необходим такъв документ, който да представлява национална стратегия за бъдещето на страната. Това говори за нищета на духа на една нация, чиито законодатели са недостатъчно узрели да ръководят държавата.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.

Сподели във Facebook