Великият Екзарх Йосиф I взима акъла на султана

- Акад. Велев, стигнахме до отделянето на българската църква от гръцката Патриаршия и обособяването й в екзархия… Каква е нейната роля в националната ни история?

- До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против католическата пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. По това време се организират църковните епархии и започва мащабно училищно дело, осъществявано от Българската екзархия.

- Но едновременно с това елинизацията на българското население продължава…

- Да се върнем малко по-назад, в 20-те години на ХІХ век, когато на цялата територия на Османската империя се разкриват десетки гръцки училища, а по-късно и университети. И понеже български нямаме, повечето наши младежи се насочват към тях – това е и в резултат от пропагандата на гърцифицираната ни българска църква. През 30-те години на XIX век се откроява личността на Теофилос Каирис (1784-1853) като един от основните водачи на Гръцкото възраждане. През училището му преминават Иван Добровски, лекарите Захари Струмски, Георги Атанасович, Стоян Чомаков, Петър Протич, Константин Робев, Константин Мишайков, Иван Селимски. Преподавал е и на други, десетки на брой български младежи, по-известни от които са Стоян Михайловски, бъдещият пловдивски митрополит Панарет. Интересен феномен е, че всички, завършили гръцки училища и университети, оформят отрицателно отношение към опитите на гръцките учители да ги елинизират, нещо повече, те застават начело на борбата срещу Патриаршията в защита на своята национална идентичност. Тези обстоятелства принуждават Българската екзархия да оглави процеса за разкриване на български светски училища, срещу които цариградската Патриаршия води неистова борба и с всички средства възпрепятства тяхното откриване и дейност. Разбира се, това става със съдействието на турските власти, които, водени от принципа „Разделяй и владей!”, ги противопоставят на българските възрожденски деятели.

- Знае се, че след Руско-турската освободителна война и последвалия я Берлински конгрес (1878 г.) се стига до пълна разруха на екзархийското дело… Какви са причините за това? 

- В самото начало на Освободителната война става и промяна в екзархийското ръководство, начело на което застава младият ловчански митрополит Йосиф. Трудностите, пред които е бил изправен младият екзарх, били многобройни и най-различни. Де факто екзархийският диоцез бил разделен на три отделни политически области: Свободното Княжество България, чийто сюзерен бил турският султан; Източна Румелия — автономна област, намираща се под пряката военна и политическа власт на султана; Македония и Одринска Тракия оставали в пределите на Османската империя. Други части от диоцеза на българската екзархия били придадени, както следва: към Сръбската църква преминали Нишка и Пиротска епархия, Румънската църква получава Северна Добруджа.

- Но защо седалището на екзархията не остава в Пловдив, а се премества отново в турската столица?

- След кратко колебание и превъзмогвайки руските искания, Екзарх Йосиф I трезво преценил, че истинските интереси на българския народ, взет в етническата си цялост, налагали седалището на Екзархията да остане в турската столица, понеже само оттам тя щяла да бъде в състояние да поддържа преки връзки с поробеното население от Македония и Одринска Тракия. По този начин екзархът получава възможността да опази от произволите на властта, както и от покушения на гръцките и сръбските чети, беззащитното българско население. И от още нещо – от верските, преди всичко униатски пропаганди сред своите миряни в тези области. Затова на 9 януари 1880 г. Екзарх Йосиф I отпътува от Пловдив за Цариград. Тук той започва отново да изгражда разстроеното екзархийско управление. Трудностите са многобройни и от най-различно естество.

- Какви конкретни стъпки предприема екзархията в поробените райони?

- През 1882/1883 г. се създава т. нар. „Училищно попечителство“, което представлявало екзархийски комитет за ръководство на просветната дейност на Екзархията. Скоро то било трансформирано в „Училищен отдел“ (1883/1884 г.), който в продължение на близо 30 години играл ролята на Министерство на народното просвещение. Лично екзарх Йосиф I следи цялата дейност на този отдел и сам назначава неговите началници. Към Екзархията е изграден и „Духовен отдел”, който се занимава с духовните дела в целия екзархийски диоцез, намиращ се в пределите на Османската империя. Важно е да се отбележи, че Българската екзархия в Цариград функционира като официална османска институция, а финансово се издържала от Княжество България. Всяка година българското Министерство на външните работи и изповеданията, а по-късно и Св. синод в София, разглеждат проектобюджета на Екзархията. Обсъждан е бил на няколко равнища и след това гласуван в Народното събрание. Отпусканите средства били значителни и служели както за издръжката на екзарха и Екзархийското управление в Цариград, така и за заплати на учители и свещеници, намиращи се под екзархийското ведомство.

- Великият Екзарх Йосиф I  е голям дипломат и патриот, но кой е най-големият му успех в тежката мисия, с която се нагърбва? 

- Една от тежките задачи, които екзархът си поставя, е да приложи втората част на Императорския ферман от 1870 г., а именно – да придобие ведомство в смесените епархии, които се оспорват от Патриаршията, т.е. да прибере под свое ведомство всички българи във вилаетите на Европейска Турция. И да развие у тях съзнание и любов към народността и езика им, да култивира всенародния идеал – всички българи да бъдат проникнати от един дух, да имат едни тежнения, една вяра, да са сплотени под крилото на праотеческата си Черква. И още – да образуват единно здраво и жилаво тяло, способно да отстои и запази своята индивидуалност при всяка евентуалност в империята. Този свой стремеж Екзархът основава на историята, фермана и етнографията, за да извоюва това право.

- Как успява да постигне всичко това?

- Трудно, но за целта си служи с най-законните средства – чрез мирна културна еволюция, прокарвана чрез черквите и училищата. По този начин духовникът се надява да осигури черковните права на Македония. Според екзарха „Македония е населена от 8 части българи и една част гърци“. По население и по дух тя била „страна българска“ – в нея живеели от 1 200 000 до 1 500 000 българи. Главната стратегическа цел на Екзарх Йосиф I е да обедини цялото българско население, основавайки се на статистически данни, предоставени му от компетентни екзархийски органи, а също и на някои авторитетни изследвания.

- Какво се случва по-нататък?

- През 1883 г. екзархът подготвя план, който предвижда обединяването на 13 епархии в Македония, 2 в Одринска Тракия и 3 в Източна Румелия. Така тези общо 18 епархии с около 300 000 венчила (т.е. семейства) можели да образуват самостоятелна екзархия (т.е. църковна област), способна да съществува независимо от Княжество България. Този план обаче останал неосъществен, защото различни сили пречели и спъвали разрастването на екзархийския диоцез. Едва през лятото на 1890 г. с активната помощ на българския министър-председател Ст. Стамболов били получени султанските берати за българските владици в Охрид и Скопие. Четири години по-късно във Велес и Неврокоп посрещнали своите канонически избрани митрополити.  През 1897 г. същата привилегия и радост получили епархиотите от Битоля, Струмица и Дебър. В дневника си Екзарх Йосиф I с болка отбелязва: „Колко мъчно се печелят берати и колко труд и енергия съм харчил аз в ми­налите си действия“. Екзарх Йосиф І успява с упорит труд и настояване да спечели борбата за 7 епархии с над един милион българи, 21 архиерейски наместничества, 20 църковно-училищни общини, 1180 черкви, 36 храма с поредно служене на екзархисти и патриаршисти, 89 параклиса и 43 манастира. До края на 1912 г. били устроени още 8 епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от „екзархийски наместници“: Костурска, Мъгленска, Воденска, Солунска, Кукушка, Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. В така оформилия се обширен екзархийски диоцез влизали около 1600 храма и параклиса, 73 манастира и 1310 свещеници.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.