ВЕРСИИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Животът и делото на двамата братя от Солун е обект на сериозни исторически и лингвинистични проучвания и дискусии в продължение на десетилетия.

След 1945 г., когато доктрината на Македонизма стана опора на сърбокомунистите във Вардарска Македония, започва кампания на управляващите в Скопие, която твърдеше и твърди до днес, че братята равноапостоли Кирил и Методий са македонци и още, че Македония, а не България е люлка на славянската писменост и култура. Това налага да разгледаме подробно произхода им и делото на техните ученици и да разобличим с факти този пореден исторически фалшификат.

Версии за българския произход на св. св. Кирил и Методий:

• В „Краткото житие на Константин-Кирил” („Успение Кирилово”) се твърди, че Кирил е „българин по род”. Има и друг важен момент. Това произведение е създадено през XIII в. и отразява по-късно изкристализираните представи за произхода на Кирил (Стара българска литература, 1986). Това твърдение отразява факта, че учениците му Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Константин Преславски спасяват неговото дело и езика, на който са проповядвали – а това е българският. По този начин се „българизира” всичко, свързано с живота и делото на славянските първоучители. В подкрепа на това се явяват писанията на гръцкия охридски архиепископ Теофилакт (1088-1107) и Димитър Хоматиан (1216-1234).
• Според Петканова-Тотева (1974) учениците му квалифицират Кирил като „учител на българите”, като се създава впечатлението, че Кирил лично е учил българския народ, оттук и търсенето на доказателства за българския им произход.
• Щапаров (2012) потвърждава горните твърдения и заема категорична позиция в полза на българския произход на двамата братя. Той привежда няколко доказателства:

Първата мисия на братята апостоли е в България (Брегалнишко). Вероятно са имали за цел налагане на християнството. Мисията е неуспешна, поради разкриване на тяхната самоличност (внуци на прогонен дядо) или реакция на болярите езичници.

• Основанието на хипотезата за българския произход на двамата апостоли се черпи от пасаж на „Пространното житие на Константин-Кирил”, а именно: „На въпроса на хазарските домакини какъв е санът му, Кирил отговаря: „Имах дядо, много велик и славен, който стоеше близо до царя. Но когато отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде на чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадедовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук”, т.е. „внук на грешник” – асоциация с греха, който станал причина Адам да бъде изгонен от Рая”. Това откровение на Кирил дава основание и на А.Х.Е. фон Сулмстал и М. Маргаритов (1989) да приемат, че Константин и Методий са потомци на семейство, което е второ поколение изгнаници, явно от род чуждестранен, невизантийски, високопоставен, някога принадлежащ към двора на неизвестен цар. Тъй като по това време титлата цар носел само българският владетел, те правят логичния извод, че семейството им принадлежи към българските придворни кръгове. Най вероятно дядо му е бил придворен на българския владетел цар Кардам.
• Житиеписецът е казал, че Кирил се е родил в чужда земя, а не в своята. Това е сериозно доказателство, че не е ромеец (грък) по произход.
• Според него, двамата братя не случайно са изпратени като мисионери при хазарите, защото много добре се е знаело, че те живеят на бившите български земи и мнозина от тях имат български произход, което предполага по-добро разбиране на тяхната проповед и послания. И затова получават и отговор: „Достойно и право говориш, гостенино!”.
• В първото житие на св. Константин-Кирил, написано от св. Климент Охридски, се казва, че в Солун всички говорят на чист български. Важно е да се обърне внимание на факта, че не се пише и говори за славянски, който се приема като диалект на българския език. В това житие пише още, че Кирил е родом българин. Налага се да цитирам този текст, предвид неистовата пропаганда на Скопие, че двамата братя са македонци. Чрез груба фалшификация историчарите на Македония подменят навсякъде в оригиналното житие думите българин или българи с македонец и македонци. Нека не се забравя, че учениците на двамата братя, Климент и Наум, са общували пряко с Кирил и Методий и са били в близък контакт с тях. Затова те пишат и говорят по всякакъв повод, че техните учители са българи. И няма съмнение, че те са знаели истинския етнически произход на своите учители.
• Собствените имена на Кирил и Методий – Църко (Църхо) и Страхота - са български и са открити в степонисите на една словашка църква. Те съществуват в старобългарския именен списък.
• Ако братята Кирил и Методий са гърци, те отдавна да бяха канонизирани като светци, както стори това Българската православна църква.
• Те са тачени в Сърбия, Русия, Украйна, Беларус, Полша, Румъния, Унгария, Словения, Словакия и Молдова поради простата причина, че земите на тези държави по онова време  са били в състава на българската империя.
• Ако приемем версията, че двамата братя са гърци, то възниква въпросът как са могли да възпроизведат сложния за гръцкото ухо език и още по-трудно произносимите за гърците фонетични звуци като Ж,Ч, Ш, Щ, Ъ ,Ь и пр.
• Архиепископ Д. Хоматиан пише: „…този велик наш отец и български светилник води рода си от европейските мизи, които повече се признават за българи… (а не македонци, както твърдят някои македонски историчари – б.а.) Може ли да се постави под съмнение историческата истина изложена на гръцки език.“

Цитираните доказателства говорят красноречиво, че братята Кирил и Методий са византийци по гражданство и българи по етнически произход и принадлежност.

През 863 г. Кирил и Методий са изпратени като славянски проповедници във Великоморавия. Тук те превеждат много религиозни книги, обучават ученици на славянски език. Постепенно разширяват просветителската си дейност в Панония, Чехия и Полша. Дейността им среща решителен отпор на немското католическо духовенство. Това налага да заминат за Рим, за да защитят правото на славяните да имат своя писменост и книжнина на своя език. Във Венеция двамата доказват пред своите противници, че както лъчите на слънцето огряват всички, така и всеки народ има право на писменост на родния език. В Рим папата бил принуден да признае правото на тяхното забележително дело.

През 869 г. Кирил почива в Рим, където е погребан. Методий се завръща във Великоморавия, където ревнивото немско духовенство го наклеветява и изправя пред съд. Осъден е на затвор и е хвърлен в тъмница, където престоява 30 месеца. Той умира през 885 г.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.