.jpg)
Видни разузнавачи на ВМРО
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
След Деветоюнския преврат политическите формации започват да се обединяват и разединяват, което води до несигурна и объркана политическа обстановка в страната. А ВМРО все повече губи подкрепата на политическите партии. Отделни фракции в организацията също започват да се конфронтират, зачестяват и публичните убийства.
Това налага ръководството на ВМРО да обсъди въпроса за създаване на собствено разузнаване, което го информира своевременно за всичко, което става в България. Проектът за изграждане на разузнавателна служба на ВМРО е разработен от ген. Александър Протогеров.
Кои са най-видните разузнавачи на ВМРО:
Разузнавач на ВМРО за Битолски революционен окръг.
Александър Ефтимов е ръководител на ученическата революционна организация в Битолската българска гимназия, от която излизат дейци на организацията като Христо Силянов, Лазар Москов, Илия Талев и др.
По-късно е избран за ръководител на Леринския революционен район, където е член на местния градски, а през 1900 г. и на окръжния комитет на ВМОРО.
На 1 април 1903 г. преминава в нелегалност и като горски началник на Буфския район взема дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание.
От 1908 година е член на окръжния революционен комитет в Битоля.
През декември 1909 г., след Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Аце Дорев и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович. След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.
През 1912 г. бяга от Крушево и се установява в България, после взема участие в Балканската война със своя чета.
След Първата световна война остава да живее в България, като симпатизира на левицата във ВМРО. През 1926 г. ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Битолска околия
Разузнавач на ВМРО в Стружки революционен окръг.
Христо Миладинов е роден в Струга и принадлежи към големия род Миладинови.
След Междусъюзническата война е принуден да напусне Солун и продължава образованието си в Битоля.
В края на октомври 1916 г. се установява в София с вуйчо си Георги Апостолов Чакъров. Завършва полукласическия отдел на Първа мъжка гимназия, а след това право в Софийския университет под настойничеството на Никола Попалексиев.
През 1922 г. е подпредседател на Македонския младежки сговор и деловодител на Съюза на Илинденските организации.
През 1926 г. е назначен за главен разузнавач в Стружка околия на Разузнавателната организация на ВМРО.
Разузнавач на ВМРО в Охридски революционен окръг.
Христо Чорбев е роден в Охрид, тогава в Османската империя.
Преселва се в София, където участва в дейността на ВМРО. Назначен е за главен разузнавач за Охридска околия в разузнавателна организация на ВМРО, често пътува легално до родния си град и пише обширни доклади за положението на околията и състоянието на българщината.
В доклада си от началото на 1927 г., озаглавен „Сръбски мерки за посърбяване на охридските българи“, пише:
„... Всеки българин от Македония с право може да се казва, че е македонец, обаче по народност, че е българин, защото едното име показва географическото място, дето той се е родил, а другото от коя народност е...”.
Атанас Делев е роден в битолското село Смилево, тогава в Османската империя. Завършва пети клас на българската класическа гимназия в Битоля.
Като член на ВМОРО участва и в Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването на въстанието е назначен за учител в Бабино, където е секретар на местния комитет на ВМОРО от 1904 г.
През 1926 г. е назначен за главен разузнавач за района на Смилево в Разузнавателната организация на ВМРО.
Дочаква повторното освобождение на Вардарска Македония през 1941 г.
След като турци разоряват баща му, той заминава за Битоля, където работи като помощник във фурна. След като убива без да иска един грък, се връща в родното си село, а оттам заминава за България.
Около 1901 г. Тома Давидов привиква Стефанов и други около него и ги записва във ВМРО. Обикаля
из Македония с четата на Тома Давидов, в която още се включват и Димитър Ясенов, Иван Ясенов (внуци на Хаджи Димитър), Петър Тинев и др. В село Брезово Алексо Стефанов и другарите му са поети от Йордан Пиперката, където заедно с четата на Георги Сугарев, четниците стават 70 на брой.
След въстанието през 1904 г. е четник в Горноджумайско и Малешевско.
След избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и става войвода на чета № 19, действаща в Битолско, а през Междусъюзническата служи в охридската дружина.
След Първата световна война участва във възстановяването на организацията и от 1920 до 1928 г. е войвода на чета в Битолско и Охридско. Иван Михайлов го описва така:
„Той бе много познат сред македонските дейци и поради извънредната си духовитост. И сега си спомням сбитата му характеристика за високия технически напредък на немците, които бе наблюдавал през Първата световна война в Македония: „Немецот е како паяк; каде що ходи, отзаде му жица излиза.“
Алексо Стефанов умира през 1935 г.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.
