Видни журналисти – членове на ВМОРО и ВМРО

В този раздел ще бъдат представени видни български журналисти от Македония и България – членове на ВМРО, които със своето перо разобличават терора и денационализаторската политика на Сърбия спрямо българите в Македония.

Иван Кършовски

Роден през 1839 г. в град Елена. Най-големият син в семейството на свещеника Христо Иванов Кършовски. Учи в Елена и Свищов. Участва в Първата българска легия (1862). Ранен при сблъсък с турците при бомбардирането на Белград. Участва и във Втората българска легия (1867–1868). Между 1864 и 1867 г. е учител в с. Хърсово, Разградско. Участва в четата на Панайот Хитов и е неин писар (1867). След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и е учител в Гюргево (1868–1869) и Плоещ (1871–1878).

Иван Кършовски е един от основателите на БРЦК и е близък съратник на Васил Левски. Кореспондира с Христо Ботев. Изпраща стихотворения за публикуване в Ботевите вестници.

В писмото си до Кършовски от 20 юни 1871 г. Васил Левски написва знаменитите думи: „За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все [на]едно да вървим, ако ще бъдем хора“.

Кършовски е изключително ерудирана личност и истински полиглот. Владее 7 чужди езика: турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски, френски. Прави преводи. Неговата изключителна начетеност и ерудиция го поставят сред учредителите на Българското книжовно дружество, поставило основите на днешната Българска академия на науките.

Редактира и издава на румънски език вестниците „Вултурул“ („Орел“) (1876) и „Индепенденца национала“ („Национална независимост“) (1877). През 1881 г. живее със семейството си в София, където е адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на вестниците: „Струма“ (1889), „Вардар“ (1889–1891), „Юнак“ (1898–1900), заедно с Иван Бобевски. Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат.

След Освобождението от османско иго е съдия, адвокат. Член на Либералната партия. Участва в Учредителното събрание и в Първото Велико народно събрание (секретар на Бюрото на Народното събрание). Умира в София на 1 март 1914 г.

Данаил Крапчев

Изтъкнат български журналист, общественик и революционер. Със своята висока култура и стотици уводни статии заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.

Данаил Крапчев е роден в Прилеп на 15 декември 1880 г. Син е на видния общественик Васил Крапчев. През 1902 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия, а през 1906 г. – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното сп. „Македоноодрински преглед“. През 1907 г. с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират в-к „Илинден“, в София. През следващата 1908 г. редактира последователно вестниците „Отечество“ и „Родина“, в Солун. В периода 1909–1912 г. издава в-к „Вардар“ в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 г. редактира в-к „Българин“, в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915–1918 г. Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците: „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 г. създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 г., на който е директор до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“.

През 1907 г. става нелегален четник на ВМРО. През 1912 г. Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1928 г. е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на в-к „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев. След преврата от 19 май 1934 г. заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово.

При напредване на Вермахта на нацистка Германия към България Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 г. той пише: „... германската армия не беше спряна от армиите на великите държави, противници на Германия, нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на националсоциалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силноорганизиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това... Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите отпреди две десетилетия и чака тържеството на правдата...“.

На 9 септември 1944 г. Данаил Крапчев е арестуван от комунистически паравоенни сили. Убит е при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 г. Осъден е посмъртно от Народния съд. През февруари 1994 г. Върховният съд на Република България отменя присъдата.

Иван Хаджов  

Роден е през 1885 г. в големия македонски град Струга. През 1907 г. завършва славянска филология в Софийския университет и специализира в Германия и Австро-Унгария. Работил е като учител в Пазарджик и София. През 1911 г. Хаджов е част от колектива на първия български „Правописен и правоговорен речник“. Съавтор е и на „Правописен и правоговорен наръчник“, издаден през 1945 г. с правописната реформа. Той е пръв председател на Дружеството на филолозите слависти в България. Пише по проблеми на българския език, както и в областта на литературната история. Автор е на редица публикации като „Творчеството на Христо Ботев. Развой на една идея в поезията на Ботева“, „Образът на хайдутина у Ботева и Раковски“ и др.

След Първата световна война участва активно в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. През 1928 г. след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на в-к „Македония“ заедно с Данаил Крапчев, Георги Кондов и Петър Мърмев. През септември 1934 г. като представител на Стружкото македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация на Пиринска Македония, за което е репресиран.

Петър Мърмев

Български политик, журналист, просветен деец и революционер, деец на ВМОРО. Роден е на 23 април 1884 г. в град Прилеп. През 1907 г. завършва Търговската гимназия в Лозана, Швейцария, а след това – социология. Учител и член на ВМОРО. Работи като учител в Прилеп в периода 1902– 1904 г. и е член на околийския комитет на ВМОРО. Член-учредител е на Македонския научен институт. Участва в редакцията на революционния в-к „Шило“. Взема участие в редактирането на в-к „Независима Македония“ в периода 1923–1926 г. и на сп. „Илюстрация Илинден“ от 1928 до 1944 г. През 1928 г. след убийството на Александър Протогеров за кратко е в редакцията на в-к „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Данаил Крапчев.

През януари 1929 г. е сред делегатите от Прилепското братство на VІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации. На VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските организации през ноември 1929 г. е избран в състава на Политическата комисия.

През 1933 г. на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва „Призив към македонския народ“, в който се казва: „…известните партизански кръжоци в България трябва да престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ“.

След Деветнадесетомайския преврат е арестуван от новата власт и е съден, като по-късно е въдворен в Лом. Умира на 23 юли 1945 г. в Свищов.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.